Щастието е продукт на позитивната нагласа към живота. Дори в най-тежка ситуация човек може да намери повод за радост, твърди Далай Лама в книгата си “Пътят към щастието”. Но повечето хора са обсебени именно от преследването на щастието, без да знаят към какво точно се стремят.
Търсят го обикновено по най-грешния път и затова в крайна сметка се оказват безкрайно нещастни. Това, което имат, никога не им стига. Винаги искат още и още: богатство, кариера, перфектни деца, идеален партньор, скъп автомобил и обществено признание. А невъзможността да се радват на вече постигнатото ги вкарва в капана на депресиите. Оказва се, че не е никак трудно да попаднеш в тази графа, защото това състояние се засилва от алкохолните и наркотичните зависимости. Затова “тази лудост не е като онази лудост”, която те подтиква да държиш речи насред улицата или да си говориш сам в градския транспорт. Понякога тя те принуждава да се скриеш зад излъсканата си фасада на преуспял човек, вместо да изкрещиш от болка. Безсънието си оправдаваш с неразрешимите делови задачи, а прекомерната употреба на алкохол – с поредния успех, който трябва да отпразнуваш. Без да осъзнаваш, че всички тези симптоми недвусмислено разобличават собствената ти несигурност и неминуемо ще те доведат до депресия.
“Напрежението и конфликтите на работното място са едни от водещите фактори за изпадането в депресия. Когато е притеснен, човек си “поставя очила на песимизъм” – обхваща го чувството на отчаяние, негативната оценка се засилва, започва да определя света като несправедлив и да не намира мястото си в него”, обяснява д-р Любомир Живков, директор на Областния диспансер за психични заболявания в София. И когато болезненото чувство за малоценност се съчетае с особеностите на характера и ценностната система на отделния индивид, всичко може да се очаква – включително и опит за самоубийство.
Последните данни на Националния център за опазване на общественото здраве показват, че слагането на край на жизнения път при работещите се изравнява с това при безработните. Възрастовите граници са много широки – от 20-30 години до 50-60-годишна възраст. Но ясно се разграничават две основни причини за опитите за самоубийство – проблеми в семейството или на работното място. А понякога и тяхното съчетаване. Синдромът на изчерпването засяга успелите.
“Преди години на Запад се заговори за депресия на изчерпването на силите, която е известна още и като депресия на мениджърите. Непрестанният работен стрес, без възможност той да бъде прекъснат, може да доведе до сериозни последици. Особено когато стилът на живот не включва спорт или друго хоби, а се свежда до преяждане, повишена консумация на алкохол и дори до употребата на наркотични вещества. Естествено, всичко това остава в скрития живот. Защото тези хора имат определен имидж в обществото – те имат финансовите възможности да си изградят лъскава фасада, зад която да скрият несигурността си”, обяснява д-р Живков. По думите му амбициозните хора издигат в култ необходимостта непрекъснато да са във форма. Те налагат свръхконтрол на чувствата си, за да не отпаднат от състезанието. Налагат си маската на вечно усмихнати и преуспяващи, за да удостоверят пред обществото просперитета си. Но всичко това е едно голямо изпитание за духа и тялото.
Препоръките на психолозите в този случай са простички и лесно изпълними. “Добре е в края на работния ден човек да релаксира пълноценно – може да спортува или да се занимава с друго хоби, което му носи позитивни емоции”, твърди управителят на областния диспансер. Погрешно е човек да се забавлява с колеги (особено ако не е в състояние да се откъсне от работата си), защото в моментите на почивка неминуемо ще се стигне до обсъждането на служебни проблеми. Друга вредна практика е работата през нощта. Сънят е задължително условие за релаксация и основно средство за справянето с депресията – особено през пролетта, категорични са специалистите. Според тях един от ясните симптоми за наличието на душевно напрежение и склонност към посегателство върху живота е именно безсънието. “Хора в това положение би трябвало да се обърнат към специалист”, уточнява д-р Живков.
Факт е, че българинът има нужда от психотерапевт – напук на мита, че разговорите с близки приятели вършат в пъти по-добра работа от едночасов сеанс при специалист, най-вече когато става дума за тежка депресия. “Кризата на прехода отминава, но данните продължават да са притеснителни. Според официалната статистика около 40% от българите страдат от депресии, а всеки трети е обмислял варианта да сложи край на живота си. Пролетта е рисков период за отключване на психични заболявания, за развиване на неврози и зависимости. А приятелите, вместо да помогнат, могат да задълбочат негативните усещания към живота на хората с по-лабилна психика или повишена емоционалност”, твърди доц. Лиляна Пенчева, която от години изследва психичното здраве на българите.
Всеки ден някъде в България някой се хвърля от високите етажи на жилищните сгради или се обесва на гредата в плевнята, дави се в кладенеца или близката река. Годишно опитите за самоубийство са около 3000, от тях за жалост над 1000 са успешни. “Въпреки индивидуалността на всички тези случаи те могат да бъдат приведени под един общ знаменател: провокирани са от обществото. Бъдещето за мнозина изглежда лишено от перспектива, а усещането за безпътица е болезнено реално. И най-вече пагубно”, твърди доц. Пенчева.
Съветите на приятелите са възможно най-лошият избор, особено когато те използват две фрази: “Я се стегни” или “Въобразяваш си, няма нищо такова”. И в двата случая те задълбочават депресията и навеждат човека към мисли за самоубийство. В първия случай трябва да се знае, че той дълго време преди да сподели проблема си се е “стягал”, и подобен съвет по-скоро ще му навреди, вместо да му помогне. Реакцията във втория случай пък демонстрира неангажираност към проблема и ефектът също е негативен”, разяснява д-р Живков.
Границата между норма и патология е много тънка и само специалистите успяват да разпознаят “боледуващите мозъци”. Не става дума за една линия, която прекрачваш, а за процес, който винаги може да се отключи. Оказва се, че висшистите на възраст между 40-50 години се депресират най-често. Човек с добро образование трудно се примирява с дребните препятствия и последващите ги неуспехи. Това за него е неприемлив вариант за социално осъществяване (състоянието е известно още като “комплекс на образованието”). А оттук болестта тръгва като по учебник. Неудовлетвореният висшист започва да пие или пък се скрива в болестта, за да избяга от реалността на света около себе си. Обгражда се с хора, които го ласкаят, без да му показват възможните пътища за решаването на проблема му.
Много често причината за изпитването на тъга е свързана и със семейната среда: властни родители, които дълго време “са държали чадър” над детето си, постоянно са го напътствали и поучавали. Когато някогашното дете стане на 40-45 г., родителите обикновено или са починали, или са неспособни да помагат. Изведнъж човек остава сам, изоставен и няма кой да му каже какво да прави. Накрая изпада в депресия и попада на кушетката при психолога. Това е стандартна схема при много иначе успешни хора.
ВЪПРОС И ОТГОВОР
Какво е депресия?
Заболяване, а не просто усещане за безнадеждност и отчаяние. От него страдат три процента от населението на Земята във всеки един момент. Каква честота има заболяването? Депресията е честа като простудата. Тя е четвъртата по тежест болест в света след инфекциозните и сърдечните заболявания според СЗО. Тя е сред 10-те най-често поставяни диагнози от семейните лекари.
Какъв е рискът да се разболееш?
Изключително голям за всеки човек, особено ако е свръхемоционален и с изострено чувство за справедливост. Изследванията показват, че преди всеки 4-и, а сега всеки 3-и на земята поне веднъж минава през “хлътване” в тежка депресия.
Предразположение на характера?
Прекалена амбициозност, перфекционизъм, неспокойство, импулсивност, агресивност. Обективни причини?
Стресови събития като смърт, развод, раздяла, конфликт на работното място. Възможна помощ?
Добри междуличностни отношения в семейството и приятелския кръг. Самотните по-трудно излизат от депресия.
Клинични симптоми за депресия?
Безсъние или непрекъсната сънливост, нарушен апетит, рязко напълняване или отслабване, подтиснатост, безрадостност, бърза уморяемост, тревожност, чувство за малоценност или недооценяване, нарушена концентрация и др.
Най-важното, което трябва да знаем?
В такива състояния всяка лоша или неприятна новина може да се окаже фатална, така че близките трябва да щадят болния. 40% от самоубийствата се извършват в състояние на депресия.
Добрата новина?
Депресията се лекува чрез съчетаването на медикаментозна терапия и разговори с психолог.
БОЛНИ ДУШИ
* Като цяло българите предпочитат да се самообесват. След 2000 г. се наблюдава и тенденцията жените да посягат към таблетките, а мъжете – към огнестрелните оръжия.
* Около 10% от хората опитват, докато успеят. * Средната възраст на мъжете, които правят опит за самоубийство, е 37.6 години, а на тези, които успяват да го направят – 52.8 години.
* Средната възраст на жените, посегнали на живота си, е 31.4 години, а на тези, които са успели – 54.1 години.
* Най-честите мотиви за това решение са служебните и семейните конфликти (44.8%), любовните проблеми (21.3%) или натрупването на повече от един проблем (15.7%).
* В Добрич, Ловеч и Разград свършват нещата докрай – там са регистрирани най-голям брой починали вследствие на самоубийство.
* В Шумен, Благоевград и Силистра са регистрирани най-много опити за самоубийство.
* България е на 12-о място в света по брой на самоубийства при хора в зряла възраст и на 15-о място по брой на деца самоубийци. Преди разпадането на бившия Съветски съюз страната ни е била на 2-3-о място в тази черна класация, но сега в челната десетка има наплив на бивши руски републики. На първите две места са Швеция и Финландия.
chudesa.net
