Нищо свято ли не ни остана?!
Нищо свято ли вече не остана за нас? Толкова ли се увълчихме и озверихме, че започнахме да посягаме и на светините си?
Тези въпроси не могат да ми изскочат от ума след новината за поругаването на паметника на Васил Левски в сърцето на София. Къде захвърлихме идеала за чиста и свята република на Апостола, след като позволихме паметта му да бъде осквернена? А уж неговата личност за нас е светъл идеал и обичаме да развяваме лика му по повод и без повод.
Явно сме ударили дъното. Както обикновено, ситуацията отново може да се опише с приказката „след дъжд качулка”. Чак сега някой се сети, че трябва да бъде поставено видеонаблюдение, което да следи за вандалски прояви в района на паметника. По-добре късно, отколкото никога, разбира се, но къде бяха граждани и институции, когато седмици наред Апостола е бил опоскван? Ден след ден паметникът се е разделял със своите уникални френски фенери, грифоните в основите на светещите стълбове и металните си орнаменти.
Чудно...
Прочети цялата публикация
Коментари