Перперикон
След шест години отново сме на Перперикон-скалният град намиращ се над село Горна крепост в Източните Родопи. Виждаме промените още със спирането на колата на паркинга с много сергии. Горещо е и затова слагаме шапките и вземаме и чадър за всеки случай. Горе сред скалите, в юлския пек, трябва да сме подготвени. Препоръчваме ви вземете си и вода. Обиколката може да трае от 1 час до цял ден… зависи от вас. На входа има такса, която е символична. Купете си карта, тъй като тя ще ви улесни много как да се движите вътре в крепостта и да знаете какво гледате. Все още текат разкопки, но хълмът вече е почти напълно разкрит. На хълма са останали само десетина дръвчета, под които се помещава импровизирания лагер на археолозите. Елате с нас! Признавам си, може да не съм много точна, но снимките ще ви покажат какво виждаме.
Перперикон – паркинг
По пътя има табели, които ни указват посоката за дворец-светилище. Движим се от входа само по скали. Ето и първият скален път, който ни отвежда до вътрешността на крепостта.
Влизаме първо в горния край на двореца. Виждаме стени изсечени в скалите, поглед към язовира от крепостната стена, и малка част от горния край.
Тръгваме по скални стълби, които ни отвеждат до главната портата на града.
Каменни стъпала
Влизаме в централната зала, от която се разпределя целият скален комплекс.
Виждаме скалния трон, на който няма как да не направим по някоя снимка… Кой ли е сядал още в него?…Поне не може да се разруши от едно сядане. Обгръща ни топлия камък…
Скалният трон, Перперикон
Свещеният град в скалите – Перперикон!
„В зората на човешката цивилизация (VI хил.пр.Хр.- V в.пр.Хр.)
На 15 км от град Кърджали се намира голямо селище от новокаменната ера, неолита. От него са открити керамични съдове, ритуални свастика от нефрит, символизираща култа към Слънцето.
Някога по хълма не е имало растителност и той е представлявал една огромна скала. Именно това е привлякло древните хора, обожествили камъка и възможността оттам да се наблюдава бога-Слънце. Неслучайно Източните Родопи са люлка на прочутата мегалитна култура, акцентираща върху въздействието на монументалните скали.
В началото хората не са имали възможност да обработват камъка и са залагали на природната величественост на скалите. Откривайки метала, те са започнали да дялат и оформят различни помещения и цели съоръжения.
По всяка вероятност най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на 6- началото на 5 хил. пр. Хр. Знае се, че хората от това време са били земеделци и не са обичали високите места. Но в случая с Перперикон не става дума за селища, а за обожествена скала. Очевидно изповядваният тогава култ към Слънцето е намерил удобно място на извисяващите се канари.
Заедно с бога Слънце, постепенно се появяват други богове, оформят се политеистичните вярвания. Този процес се засилва в ранно желязната епоха, XI-VI в. пр. Хр., който е добре засвидетелстван от керамика. Това е времето на оформяне на отделни народи – траки и елини. Късните гръцки автори наричат тракийските божества с имената на своите богове, но е доказано, че първите са много по-древни.
Става дума за Дионис и Орфей, чийто тракийски произход е доказан. Свързаните с тях култови ритуали лежат в основата на философско-религиозната доктрина на древните траки, получила в съвремието наименованието „орфизъм“.“(автори текст: Николай Овчаров, Даниела Коджаманова)
Вече сме на върха и оглеждаме вътрешността със залите, колоните и още много неща…
Продължаваме разходката си сред скалната, тракийска крепост Перперикон! – 2 част
Перперикон преди шест години: Перперикон – 2006
