Подготовката за новата стопанска година през миналата есен е била по план. Най-много площи в страната са засети с пшеница.
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Селското стопанство продължава да гледа към европейските субсидии като основен двигател на активността в отрасъла. Затова не е изненада и че повечето представители на сектора свързват развитието си през следващите години именно със структурирането на тези средства. В следващия програмен период до 2020 г. България ще получи около 15 млрд. лв. от Европейския съюз (ЕС) за селско стопанство, което е сериозно увеличение спрямо настоящия и е близо двойно повече от приходите на тази индустрия за миналата година според анализ на Института за пазарна икономика. „През 2014 г. очаквам да се увеличи вторичният пазар на обработваема земя. Причината е, че собствениците и арендаторите биха искали да уедрят парцелите си и могат да го постигнат със замяна с други собственици. През първите месеци на годината, както обикновено, ще има въздържане и много слаби покупки. Стимул ще има, когато всички в сектора получат сигнал какво да очакват от общата селскостопанска политика през новия програмен период на ЕС. В момента пазарът на земя е улегнал на едни нива и няма значими отклонения. Може да се очаква, че арендатори в някои землища, които купуват и обработват над 10 хил. дка земя, ще купуват по-големи пакети на по-високи цени, тъй като имат интерес да окрупнят парцелите си. Фондовете за земеделска земя ще продължат да купуват на цени под средните за пазара.“Стайко Стайков, изп. директор и съсобственик в „Ставен“ (част от групата „Ромфарм“) Тази година обаче се явява преходна между действащата и новата обща селскостопанска политика и поради това прогнозите са, че фирмите ще бъдат в период на изчакване. Представителите в бранша са на мнение, че бизнес активността ще зависи в голяма степен от очакванията за размера на директните субсидии и възможностите за подаване на проекти по Програмата за развитие на селските райони.
Без резки промени
Макар в селското стопанство да не могат да се правят прогнози заради сериозното влияние на климатичните условия, данните до момента показват, че в сектора няма предпоставки за сериозни изненади през годината. Приключилата вече сеитба на есенни култури е вървяла с нормален темп, като отново най-много площи са заети с пшеница, а по подобие на последните 2-3 години площите с рапица са намалели, сочат данните на сектора. В животновъдството продължава процесът на окрупняване в сектора, като се очаква повече фирми да покрият европейските изисквания за хигиена, макар и срокът за това отново да бъде удължен. Резки промени не се очакват и при отглеждането на зеленчуци, където преобладаващата част от стопанствата за микро и малки.
Пред много неизвестни
Общото мнение на производителите от различни отрасли е, че селското стопанство ще бъде в година на изчакване заради все още огромния брой неясноти около бъдещите европейски субсидии на площ и средствата за инвестиционно финансиране, заложени в новата Програма за развитие на селските райони. Причината е, че те са основен двигател на инвестициите в отрасъла и очакваните 15 млрд. лв. може да окажат сериозно влияние на процесите в сектора. „Най-важното е какво ще се приеме в новия програмен период като финансиране за отделните отрасли“, коментира Бойко Синапов, който е собственик на животновъдна ферма и председател на националната асоциация на животновъдите. По думите му в селското стопанство има огромен потенциал за инвестиции, но дали те ще се случат ще зависи от разпределението на парите по отделните пера.
„Намаляването на перспективата по кредитния рейтинг на България е лош сигнал за потенциалните инвеститори.“Теодор Иванов, управител на „Агротайм“ „Има огромен потенциал за инвестиции, но най-важното е какво ще се приеме като финансиране в следващия програмен период.“Бойко Синапов, собственик на животновъдно стопанство На подобно мнение е и колегата му Теодор Иванов, управител на компанията „Агротайм“, инвестираща в зърнопроизводство и животновъдство, и секретар на асоциацията на българските фермери. „През 2014 г. не очаквам сериозни промени или някакви сътресения, тъй като вече е преполовена стопанската година, важното обаче е какво ще се случи след това“, коментира той. По думите на Иванов решенията за разпределението на бъдещите субсидии, както и свързаните с тях други ключови избори, като например дали ще има таван или намаление на плащанията за големите компании, ще окажат сериозно влияние на процесите в сектора. „Например, ако големите фирми решат да се откажат от сектори, които не им носят субсидии, ще има промени на пазара“, коментира още той.
Иванов смята, че не трябва да се слага таван на субсидиите в селското стопанство, тъй като всеки, който обработва над 7 хил. дка, ще бъде в неравностойно положение. „Постоянно се говори, че при големите компании има икономии от мащаба, но това са само теории, които не са валидни за българския пазар“, коментира той, допълвайки, че тук фирмите имат допълнителни разходи. „Например ние имаме различни екзотични професии като охрана на продукцията, охрана на труда и т.н.“, казва още Иванов.
Без особена активност
Макар че селското стопанство се смята за един от перспективните сектори за привличане на чужди инвестиции, в бранша не очакват особена активност през следващата година. Освен заради неяснотите около субсидиите проявяващите интерес към България чужди компании все още срещат редица трудности, свързани с регулации, раздробеността на земята и др. „Лош знак за инвеститорите е и понижението на перспективата по рейтинга на България“, коментира още Иванов. По думите му, вместо да се облекчи административният натиск, той на практика се увеличава върху фирмите, които работят на светло.
В животновъдството очакванията са да продължи процесът на окрупняване, като има и сигнали, че фирми от други подотрасли, най-вече зърнопроизводството, ще инвестират в сектора с цел да диверсифицират бизнеса си. Oсвен плана за субсидиите производителите на зеленчуци пък очакват да видят програмата на правителството за възстановяване на напоителната инфраструктура в страната, която е от ключово значение за развитието на отрасъла.
Данните от последния аграрен доклад на земеделското министерство за 2012 г. показват, че брутната добавена стойност в селското стопанство е 3.63 млрд. лв. и има дял от 5.6%.
Законът за горите: Битката между преработватели и ВЕИ инвеститори предстоиДва месеца след като поеха властта, управляващите представиха спешни промени в Закона за горите, които трябваше да премахнат „откровено лобистиките поправки“ от времето на ГЕРБ. Една от по-значителните промени в проекта предвижда премахването на възможността големите потребители на дървесина да сключват дългосрочни договори при облекчени условия за добив „на корен“, т.е. на все още недобит ресурс, което създаваше условия за монополизиране на сектора.Друг важен момент в документа бе свързан с ограничения на видовете дървесина, които централите на биомаса могат да ползват като гориво. В момента законът ограничава единствено използването на едра и средна технологична дървесина, която е основен ресурс за промишлените преработватели и мебелните предприятия, но не и дребната и дървата за огрев. Промените предвиждаха централите да не могат да се възползват от преференциални цени при продажбата на електричество, ако за производството му са използвали каквато и да било технологична дървесина или дърва за огрев.Тази промяна бе подкрепяна от сдружението на горските предприемачи „Булпрофор“, което обединява дърводобивни и преработвателни фирми. Според тях е недопустимо да се произвежда електроенергия от каквато и да било технологична дървесина, защото, от една страна, този ресурс също има приложение в дейността на по-малките преработватели, а от друга – централите се подпомагат от държавата в изкупната цена на електричеството и това създава неравнопоставеност сред участниците на пазара. Тяхната позиция гласи още, че не е редно като гориво за ток да се ползват и дърва за огрев, тъй като това вдига цената им и ощетени са най-бедните слоеве на обществото.Тази поправка обаче предизвика остра реакция във ВЕИ сектора и в крайна сметка отпадна от одобрения през ноември от Министерския съвет проектодокумент. В началото на 2014 г. се очаква измененията в закона за горите да бъдат разглеждани в парламента, където битката кой да разполага с ресурса ще се изостри и вероятно документът ще претърпи значителни промени.
