Представете се с няколко думи?
Наско: Може би най-добре бих казал за себе си –човек, който обича изкуството и най-вече танците.
Ани: Казвам се Ана Дончева,на 21години. Зодия козирог.
Доста време отсъствахте от състезателният паркет. Каква е причината? Кога отново ще ви видим на танцовия подиум?
Наско: Да, вярно е, че отсъствахме дълго време. Причината е в моето здравословно състояние, претърпях много тежка операция на главата и се наложи известно време да сме встрани от състеателните двойки, но се надяваме съвсем скоро да сме отново на паркета.
Ани: Имахме здравословни проблеми, които бяха достатъчно сериозни, за да нарушат тренировъчният ни процес за дълго време.
Кой ви запали по танците? Кога за пръв път влязохте в залата?
Наско: За първи път влезнах в залата на 6 години, сега съм на 20 и мога да кажа, че не съм сгрешил с избора си. Нещото, което ме впечатли беше красивата треньорка, която преподаваше тогава в едно читалище към клуб “Дъга-София”.
Ани: Никой така да се каже не ме е запалил, сама исках да отида и да видя какво представлява този спорт, бях на 10 години и отидох една вечер сама, и на следващият ден съобщих на родителите ми, че ще ходя на танци. Аз преди съм се занимавала и с балет и с джаз-балет, но спортните танци ме спечелиха определено.
Атанас Месечков – Ана Дончева Представяне на Финалистите на IDSF Open Пловдив 2007 г. – Самба
От кога танцувате заедно? Как станахте двойка?
Наско: Танцуваме заедно вече почти 5-та година, при нас стана много интересно. След като станах шампион на България тогава с Яна Акимова прекратихме състезателната ни кариера и аз се бях отчаял, но отидох на едно састезание в София във военният клуб и там срещтнах Ани. След дълги смс-и и една безсънна нощ след състезанието, след два дни аз пристигнах в Пловдив, от тогава на сам ние сме заедно.
Ани: Ами мисля, че вече са 5години, аз бях на 16, Наско беше дошъл да гледа едно състезание в София, аз тогава танцувах с друго момче и стана така, че той ме хареса, от там нататък нещата се развиха много бързо.
Двойка ли сте и извън паркета? Какво мислите за този тип взаимоотношения между партньорите? По-скоро пречи или по-скоро помага на двойката, ако са гаджета?
Наско: Не, ние не сме двойка извън танцовият подиум. Аз лично мисля, че до някаде помагат, но и до някъде пречат тези отношения, но нека оставя Ани да си каже нейното мнение тук.
Ани: Ха ха ха, не, не сме двойка извън паркета противно на очакванията, никога не сме били. Просто с Наско сме много близки. А колкото до това какво мисля за подобен тип отношения, никога не съм ги имала, тъй че не знам какво да кажа, нямам определено мнение, според мен това дали една двойка е заедно и на паркета и в живота, може да допринесе и в двете области и все пак нещата са строго индивидуални
Къде живеете, къде тренирате?
Наско: Аз живея в София, Ани – в Пловдив, но от година може би и двамата сме в София. Тренираме както в София така и в Пловдив.
Ани: Аз живея в Пловдив и София, тренираме главно в София, защото е по-удобно и за двама ни.
Какво образование имате? Продължавате ли го? Къде и какво?
Наско: Аз имам средно образование за дизайн на текстилно облекло, сега съм студент първа година по Танцов театър и актьорско майсторство в Нов Български Университет в София.
Ани: И двамата имаме средно за сега, аз завърших хуманитарна гимназия в Пловдив, сега уча в Нов Български Университет в София, специалност психология – редовно.
С кои треньори работите?
Наско: Нашият треньор, на когото дължим нашите успехи е Ивайло Тончев .
Ани: От 3 години главния ни треньор е Ивайло Тончев. Той се грижеше за всичко от хореографиите ни до костюмите и прическите ни на сцената, стил, излъчване, въобще цялостен поглед върху танците, за което много искам да му благодаря.За съжаление Ивайло замина миналия месец за Щатите да работи и тренира .И двамата с Наско се надяваме да продължи да се развива и танцува, защото той е наистина талант.
Имате ли си строго изградена система, по която тренирате? Каква е тя?
Наско: Всяка една добра танцова двойка има правила и система, може би, по която тренира, но трудно може да се опише в едно интервю.
Ани: Ами не знам дали е строга система, все пак се занимаваме професионално, но се стремим да има разговор в двойката, да обменяме идеи, опитваме се да не се караме, защото това никога не е помагало. Задължително всяка тренировка се започва със stretching програма, която трябва да се изпълни както трябва, иначе риска от травми се увеличава многократно. След тренировка пием магнезий, за мускулите, и преди състезание правим силови тренировки, които имат за цел да ни направят по-издръжливи, особено на финала, когато е изключително важно енергията в танца да е разпределена по равно в 5те.
Върху, какво наблягате по време на тренировките?
Наско: Винаги сме се стремели да се докоснем до усещането и до това нашите танци да се доближават до самите нас. Наблягаме комплексно на много неща.
Ани: Ами моето мнение е, че има два типа двойки-чувстващи и технични. Ние сме от първия тип. Това винаги е било по-важно за нас като двойка. Преживяването на танца в емоционален план е създало стила ни на танцуване. Затова в нашите тренировки така и когато преподаваме, се стараем да се усещаме един друг, движенията да са натурални, не изкуствени, тялото на единия да е продължение на това на другия.
Спортните танци са много натоварващ спорт. Какво Ви е мнението за стимулантите и използвате ли такива? Как поддържате форма?
Наско: Мисля, че всеки уважаващ себе си състезател е с ясното съзнание, че стимулантите са забранени и са вредни за здравето. Аз лично смятам, че човек има достатъчно сили и ако вярва в себе си може да се справи и с най-тежкия финал.
Ани: Не използваме стимуланти, не мисля че неща от сорта на саргенор се броят за такива, защото действието им е по-скоро психологично, смисъл вземайки нещо, каквото и да е, ако на етиката е казано, че помага, човек си внушава, че е така и това си е един вид много добро стимулиране. Ами аз никога не съм ходила на фитнес, имаше момент, в който тичах сутрин, но се отказах, предпочетох съня. И досега е така-просто гледам да се наспивам, иначе правя stretching, така поддържам мускулите във форма.
Имате ли си любими танци и кои са те?
Наско: Както скоро казах в едно интервю за вестник 24 часа моят любим танц е самба защото тя е танц, събрал съчетанието на страст ритъм и усещане.
Ани: Ами да, мисля, че имаме, моят е румба, на Наско е самба.
Атанас Месечков – Ана Дончева – IDSF Open Пловдив 2007 г. – Румба
Къде предпочитате да се състезавате, в България или в чужбина? Имате ли любими състезания и кои са те?
Наско: Също пак ще цитирам своите думи от вестника “Разбира се че в България чувството, което носи родината ти е много по-красиво и душевно ти носи по-голямо удолетворение, но в чужбина хората приемат по-сериозно този спорт и това също те кара да се чувстваш ок …
Ани: Ами всъщност не знам, зависи от организацията на състезанието, в България не е лесно да се постигне това, което е в чужбина. Просто хората са с друг манталитет, ръкопляскането там е за всички – не само за любимците или познатите двойки.
Какво мислите за съдийството в спортните танци като цяло?
Наско: Мисля, че съдийството в дадени случаи е обективно, но по-често субективно според мен.
Ани: Няма да навлизам в тази тема, защото е обширна, това което ще кажа е, че не е такова каквото трябва да бъде, моят съвет е по-малко сделки и повече танци.
Имате ли любими танцьори? Кои са те?
Наско: Да, аз имам това е Славик Крикливий и Ана Мелникова ,те са моите фаворити –хората, които ме зареждат и ме карат да обичам танците още повече и повече.
Ани: Ами аз имам, това са Славик и Карина.
Кои смятате за най-сериозни конкуренти на паркета?
Наско: Всяка една добра двойка е сериозен конкурент. Това е много относително днес едни може да се представят добре – утре други, за това аз не мога да дам точен отговор на този въпрос.
Ани: Всички двойки, които полагат повече усилия, всички онези, които просто са по-талантливи.
Практикувате ли други стилове танци, освен спортните?
Наско: Да аз изучавам класически балет, модерни танцови техники, аржентинско танго, а от скоро и джаз, но тези танци ги изучавам на много по-задно ниво от спортните танци.
Ани: Аз не към момента, но Наско да, все пак това учи.
Какво правите като ви остане свободно време?
Наско: Свободното ни време е твърде малко. Аз обичам да го прекарвам с роднините си и близките ми приятели някъде извън шумотевицата и напрегнатите дни.
Ани: Чета книги, спя и най-вече се старая да обръщам внимание на приятеля ми, когото много обичам.
Какви трябва да са, според Вас, взаимоотношенията в двойката, за да върви напред в развитието си? Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде добър партньор / партньорка?
Наско: Мисля че най-важното е разбирателството и умението да простиш грешката на другия понякога, а хармонията в двойката трябва да е нещото, което води към успех двама души.
Ани: Ами от опит мога да твърдя, че партньора се учи да е добър, той никога не е добър в началото. Просто няма как да знаеш, как да си добър, без първо да се сблъскаш с всичко у другия човек. За мен отношенията трябва да са хармонични, единия да не властва над другия, да има разговори, много търпение. Човек първо трябва да се вглежда в собствените си грешки, защото в противен случай рискува да остане сляп за собствените си недостатъци. Най-вече, в една двойка партньорите трябва да са опора един на друг. В крайна сметка, когато излезеш на паркета и знаеш, че през следващите часове ще си под прожекторите, единственият човек, на когото можеш и трябва да разчиташ, е партньора ти.
Какъв е най-големият ти недостатък?
Наско: Ще цитирам моята партньорка, която много обичам ,тя казва: “Наско много си твърдоглав”, и може би е права, но аз не го намирам за недостатък, въпреки че сигурно е
Ани: Може би, че прибързвам, също така лесно се обиждам, май са няколко недостатъците.
Какво най-много харесваш в себе си?
Наско: Харесвам най-много борбеният си дух и това, че до псоледно се боря във всяко едно отношение, дори и да е много трудно аз се боря до край.
Ани: В много случай нищо не харесвам.Не знам какво най-много харесвам, но знам какво най-много ми помага, мисля че мога да съм търпелива.
Какво най-много харесваш в партньора си?
Наско: Най-много харесвам Ани в това, че е човекът, който изтърпя трудният ми характер и продължава да е с мен
Ани: Като танцьор, Наско е много талантлив и много креативен, а в главата му гъмжи от идеи, хореографиите, които прави го доказват, а като човек най-много харесвам това, че е емоционален, затова намерихме общ език в началото.
Какво най-много те дразни в него?
Наско: Няма нещо което да ме дразни в нея.
Ани: Понякога е твърдоглав.
Има ли нещо, което бихте искали да промените в спортните танци? Какво е то?
Наско: Бих променил всички хора, които пречат на развитието на танците и гледат собственият си интерес.
Ани: Много са нещата, може би виждането на хората в танците, защото те все повече започват да заприличват на бизнес. И все по-малко на това което трябва да са – Изкуство.
Към Втора Част на Интервюто с Атанас Месечкков – Ана Дончева!
Екипа на BGDance, благодари на Наско и Ани за интервюто! Очаквайте скоро и Втората Част от него!
