Страхотен овлажнител, дехидратиращо средство или гаден унищожител на тропическите гори: едва ли има по-разнопосочни мнения за друга козметична съставка, както за глицерина. Дали пък за тази субстанция, която играе важна роля в биокозметиката, съдим неправилно? Или има нещо вярно в критиките? Сега ще разберете!
Глицеринът се съдържа в почти всеки продукт за грижа за кожата, но едва ли някой знае какво точно се крие зад тази съставка. Докато някои го определят като мек овлажнител за чувствителна кожа, други го обвиняват, че той всъщност изсушава кожата. А и за произхода му има различни мнения. Синтетичен, животински, растителен? От всички тези неясноти, ясно е само едно: Глицеринът разбунва духовете. Ние ще внесем малко светлина в мрака!
Остани при мен: Как кожата се предпазва от загуба на влажност?
Това, което е мокро, обикновено изсъхва, тъй като водата се изпарява. Макар и това да ни е удобно, когато става дума за влажни кърпи или пръски върху стената, при кожата това свойство може да се превърне в бумеранг. За да остане млада и здрава толкова дълго, колкото е възможно, кожата се нуждае от запазване на минимум 20% влага в нея. Ето защо кожата се защитава с един свой собствен трик: тя произвежда вещества, които действат като мини магнити, така че една част от влажността да се задържи. Към тях принадлежат уреята и глицеринът от захарен алкохол. Какво може да бъде по-добро от това вещество, така че при суха или груба кожа да се внесе отвън?
Правилната комбинация: Тайната на добрия крем с глицерин
Идеята да се включи глицеринът в продуктите за грижа за кожата е добра, но съществува един малък проблем: работи само при висока влажност на въздуха. Ако радиаторите работят на пълна мощност или леденият вятър ни свири в ушите, глицеринът извлича влажността от съединителната тъкан на кожата, така че тя отвътре навън губи жизненоважната за нея вода. Ефектът на запазване на влажността на кожата се обръща на 180 градуса. Следователно дали един глицериносъдържащ продукт хидратира или изсушава кожата, зависи изключително много от неговата добре съставена формула. Съдържанието на захарен алкохол в никакъв случай не трябва да надвишава 10%. Освен това кремът трябва да доставя достатъчно вода, така че глицеринът да не зависи от влажността на въздуха или от съдържанието на вода в по-дълбоките слоеве на кожата. Също така е важно в крема да има достатъчно растителни масла, така че глицеринът да може да изиграе своята водозадържаща роля.
Едно вещество, много източници: Произход и производство
Маслиновото масло е извлечено от маслини, екстрактът от невен – от цветовете на невена, а откъде всъщност произхожда глицеринът, който се използва в кремовете за ръце, лосионите за тяло и балсамите? Глицеринът не се среща самостоятелно в природата, но той е част от много растителни и животински мазнини. Когато те се разделят, както например при производството на сапуни, глицеринът се явява отпадъчен продукт. Тъй като конвенционалните сапуни са произвеждани предимно от говежда лой, дълго време грицеринът беше от животински произход. Синтетичното производство от нефт също беше много популярно за известно време. В последно време се налага производството на растителен глицерин. И то не защото натуралните съставки са на мода, а защото голямо количество от него остава при производството на био-дизел и в крайна сметка попада в кутиите на нашите кремове. Друга част от растителния глицерин идва от палмовото масло. Това е добре за кожата, но не е добре за климата, защото за да се създадат насаждения от маслодайни палми, големи територии от джунглата преди това са били изсечени.
Био красота: Глицерин със „съвест“
Производителите на биокозметика обикновено използват глицерин, чийто произход е от биологично отгледани растения. За биокрасотата и сертифицираните био продукти съставките, които са получени от нефтени продукти, са също такова табу, както и съставките, получени от мъртви животни. Също за отпадъците от производството на биогориво можем да сме сигурни, защото зърнените култури, от които се произвежда биодизела, са отгледани традиционно. Но не е небходимо доказването на произхода на този растителен глицерин, защото за един сертифициран биопродукт не означава автоматично, че 100% от съставките му трябва да са био. Тъй като биопрозводителите въприемат работата си много отговорно, почти всички доброволно се отказват от глицерин, получен от конвенционално отгледани растения. Ако глицеринът е получен от палмово масло, производителят на биокозметика го търси приоритетно от Южна Америка, където има еко насаждения, заради които не са изсечени тропически гори. Пестицидите и торовете са забранени, а възнаграждението на работниците в плантациите е справедливо (fair).
Източник: http://www.naturalbeauty.de
Превод от немски Виолета Бозева
www.armina-bg.com
