800 долара, толкова платили настоящите собственици на прословутата “Чайка” на Цола Драгойчева, пише „Марица“. Лимузината сега се пази дискретно в склад на пловдивска алкохолна фабрика и притежателите не обичат да се шуми за ценния им автомобил. Грижливо обаче изваждат машината през 3-4 месеца и я измиват, правят технически оглед и после пак я вкарват в склада и я завиват. “Когато в началото на 1997 година научихме, че бизнесмен от Раковски продава кола от гаража на УБО, не се поколебахме и отидохме да я видим – за две минути се споразумяхме и платихме 800 хил. лева”, обяснява изпълнителният директор на фабриката Владо Мишев.
След покупката, буквално за часове, стотиците български левове се стопили до 800 долара при безумната инфлация през зимата на 1997 година, спомня си Мишев. Така че покупката се оказа удар в десетката.
Сега такава “Чайка” струва между 35 и 60 хил. евро, според състоянието, показва справка в автоаукционите за ретро автомобили.
Всъщност от гаража на УБО, чайката излязла през 1991 година, купил я племенник на монсеньор Георги Йовчев при първата разпродажба на номенклатурния автопарк. Но в кризата при правителството на Жан Виденов човекът закъсал и започнал скоростно да се освобождава от излишни разходи.
Настоящите собственици я стегнали и известно време я ползвали за промоции и рекламни клипове. Възстановили я изцяло с оригинални части. За двигателя лесно се намират и са евтини, защото е сериен. Но за ходовата част и купето са изключително скъпи. Най-голям е пазарът в страните от бившия СССР, но там са и най-високи цените, защото руснаците си ценят стоката, коментира директорът Мишев. Като запалени по ретро колите собствениците проучили, че у нас има около 40 броя оцелели “Чайки”. Една от тях е у строителните предприемачи братя Диневи, които също претендират, че тяхната е на Цола Драгойчева. “Няма такова нещо, нашата е на Цола, проучили сме й родословното дърво, твърдят пловдивчани. Внушителната лимузина е служила близо четвърт век на Цола Драгойчева. Като член на Политбюро на ЦК на БКП, председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, и най-доверения човек на Кремъл у нас, Драгойчева била сред първите червени ВИП-ове, получили държавна лимузина през 1960 година.
В интерес на истината Цола не била претенциозна и до последно не сменила “Чайка”-та с модерна “Волга” или “Мерцедес”-японка, с каквито се возеше номенклатурата на БКП в зрелия социализъм.
От пръв поглед обаче се вижда, че чайката на другарката Соня (нелегалното име на Цола Драгойчева), е крещяла от лукс за времето си. Климатик, радио и задна седалка като голям разгъваем дивен, създават уют в просторното купе, решено в светлобежова изящна дамаска, производство на фабрика от Казахстан. В първите години в задната част имало две обърнати седалки за придружаващи лица, преводачи, асистенти и др. Но впоследствие Цола пожелала седалките да бъдат премахнати и да остане само кокетна масичка с барче отдолу. Така се отворило пространство колкото за апартаментен хол.
Драгойчева превърнала колата в спалня и офис
Огромната лимузина на Цола е модел “Чайка” ГАЗ-13 с внушителни за времето си технически показатели. Тя е сред първите слезли през 1959 година от конвейера на Горкиевския автомобилен завод, и пратена за братска България, разказват настоящите собственици.
Двигателят е серийно производство за камиони ГАЗ-53А, V-образен 8-цилиндров със 195 к.с. Вдига максимална скорост 160 км/ч и харчи между 20 и 25 на сто, според маниера на шофиране. Задвижва се с автоматична тристепенна скоростна кутия, което е било изключителен лукс за времето си. Ведомственият фолклор от гаража на УБО гласи, че Цола превърнала “Чайка”та си в офис и пътуващ дом. На преклонна възраст гардовете оборудвали задната част като будоар – спалня и заредено до дупка барче. Така Драгойчева можела със седмици да обикаля по служебни дела из страната и чужбина, без да губи време по хотели.
Аудиоуредбата на “Чайка” също е интересно решение. Тя представлява радиоапарат, намиращ се в средата на огромното арматурно табло, което може да се командва и отзад.
Стъклата са с електрохидравлично задвижване, а качествената текстилна тапицерия е гарнирана с кожа. Впечатляващи са габаритите на лимузината – дълга 5,6 м, а ширината и височината й са съответно 2 м и 1,6 м. Напълно оборудвана и заредена с гориво,
“Чайка” тежи 2 тона и 100 кг.
Широкото купе побира общо 7 души – шофьор и шестима пасажери. За луксозното пътуване на VIP персоните конструкторите на “Чайка” са предвидили специално окачване. То е независимо отпред с горен и долен носач на всяко колело, пружини и амортисьори. Отзад каросерията лежи на твърд мост и полуелиптични ресори. Спирането на колата се осъществява от барабанни спирачки с хидравлично управление и сервоусилвател. Оригинално лимузината е снабдена с 15-цолови диагонални еднокамерни колела, които имат стоманена противокуршумна мрежа, която служи за протектор. При обстрел може да се движи с километри без да спадне гумата.
Валентина Терешкова се возила в ГАЗ 13 кабрио
Бяла “Чайка” модел ГАЗ 13 Б кабрио, е подарена на първата жена – космонавт Валентина Терешкова. В първата половина на 60-те години този автомобил бил сред най-престижните марки в СССР. На него се возел елитът на КПСС, както и на страните от соцлагера. От ГАЗ-13 “Чайка” били произведени 3179 автомобила. Малко от оцелелите са възстановени в напълно оригиналния им вид.
Всъщност легендарните чайки са кавър версия на американските Packard Caribbean и Packard Patrician. В средата на 50-те в СССР се повдига въпроса за смяна на ГАЗ-12 “ЗИМ” с нов, по-съвременен автомобил , който да носи белезите на тогавашната западна мода.
Първият опит е през 1955г., когато конструкторът Лебедев прави ГАЗ-12 “Чайка”, който е на базата на “ЗИМ” и външно много приличал на него. Затова и бил сравнително неуспешен. Но пробивът е в началото на 1956г, когато Москва купува 2 американски автомобила – Packard Patrician и Packard Caribbean. Това били съвременни американски автомобили и конструкторите на ГАЗ и ЗИЛ започнали изучаването на тези образци. Това видимо е повлякло след себе си приликата на ГАЗ-13 “Чайка” с Пакард.
Кратко видео на автомобила можете да видите тук
