Автор: Илиана Т. Илиева-Дъбова
В литературата и изобразителното изкуство на Европа, Средния Изток и Азия присъстват многобройни изображения на градини. В християнството градината представя Рая и обиталищата на душата. Владетелите на Древен Китай и Древен Виетнам построявали гробниците си сред изящните и тихи градини, в които обичали да се разхождат. Райската градина в Библията символизира перфектно устроената организация, от която Адам и Ева са изгонени. Образът на градина, обкръжена с крепостни стени само с един изход е символ на визуалната представа на стената на чистотата, заобикаляща Дева Мария. Обградените със стени градини на Средновековието са символ на женското лоно и, първоначално, на женски протектор. Те представят дискретността и сдържаността, знак са на непорочността. Оградената със стена градина притежава религоизен символен заряд, тъй като представя духовното просветление . Градините, сред които са построени гробници на китайски и римски императори са приемани като земно допълнение на небесните градини. В средновековната литература “Градината на удоволствието” е алегория на придворната любов и е знак на любовната наслада. Крепостната стена скрива градината и я предпазва от любопитството на външния свят. Геометричното разпределение на градинското пространство символизира доминирането над дивата неопитомена природа.За арабите, свикнали да живеят в пустинята, градината е символ на територията на Рая, описан в Корана като място обилно на дълги сенки и извори, в които водата блика и клокочи. Изворът в създадените от човешки ръце градини е заместен от фонтан, който презентира чистотата и покоя. Изворат – фонтан е символ на вечния живот. Арабите създали в южните части на днешна Испания оригинален тип градини, разделени на четири части , които ограждат вътрешен двор (патио). В центара на патиото се издига фонтан, който се асоцийра с райските извори. Прекрасни образци на тези красиви градини могат да се видят в двореца Аламбра в Гранада. В древността се смятало, че четири реки бликат изпод Дървото на живота, разположено в центъра на света. Вярвало се, под неговите корени е скрит извора на елексира на безсмъртието. Тези картини намират символен израз в европейските градини, в които четири пътеки водят до главния фонтан.В Древна Гърция и Древен Рим естествените пещери са местата, където се извършват свещени ритуали. По-късно и елините, и римляните създавали в градините си изкуствени пещери, което целяло засилване на мистичния съюз между човека, представен чрез градината, и природата. През Ренесанса се възобновява направата на изкуствени пещери в градините, за да се поддържа кладическия модел. Те се превръщат в основен елемент на градината. В Англия през XVI век са особено популярни “Цветните градини на любовта”. Се те състоят от групи архитектурни плетеници, всяка от които има централен мотив, отражение на известните бродирани мотиви от епохата. Тези градини се радвали на особено голяма популярност . Те символизират любовта и брака, знак са на съдбата и се смятало, че предпазват от лоши влияния. Широко използвано растение в тях бил лавъра. Вечозелените листа на дървото са символ на безсмъртието и на победата. Малките растения се отглеждали в саксии като знак на чест, добро име и дълъг живот. Версай, великолепния дворец на Луй XIV, и неговите градини, построени извън Париж, са символ на политическото могъщество на френския владетел. Кралят-слънце често доказвал своето превъзходство, използвайки различни прийоми. Във Версайските градини е осъществено едно преобразуване на пейзажа, което демонстрира мощта на осъзнатата сила на монарха-абсолютист.Друг символ в градината е кладенецът. Много хора мислят, че символизирайки женското начало и като източник на живот, той притежава магическа сила. Смята се, че хвърлена в кладенец монета, ще осъществи желанията на човека. Градината, знак на естествения свят, се приема за дом на цяла редица духове. Изображенията на тези духчета са тварде разнообразни: от античните богове на Елада и Рим до келтските гномчета.Лабиринтът е класически елемент, познат още от древността, появява се в изкуството на Древен Египет и Древна Индия, известен е сред келтите и населението на Средиземноморието (Лабиринтът на Минотавара – символ на смелост, победа и превъзходството на интелекта). Неговото използване в градините датира от епохата на Ренесанса. Формата му създава интимност и в известна степен, подредена безредица, необходими за срещите на влюбените. Мислело се, че лабиринтът като знак на пътуването от тъмнината (незнанието) към светлината (познанието, мъдростта), можел да улови лошите духове и да предпази хората от пагубните им действия. Някои лабиринти мат ясно очертана пътека, водеща до центъра, където се намира истината. Други са по-сложни и загадачни – пътя се разделя постоянно. Много по-лесно е да се влезе, отколкото да се излезе от лабиринта, само мъдрият може да намери верния път.Колоните, които ограждали вътрешния двор на римската къща, в градината се имитират посредством решетка (ограда), покрита с цветни растения, за да предлага сянка и благоухание. Беседката, като едно уединено място в градината, символизира сигурност и защита; също така се приема и като асоциация на женската утроба.Японците са създали Бонзай, изкуството да се култивират дървета с миниатюрни размери, което символизира превъзходството на човека над природата. Приема се за знак на безсмъртието и дълговечността. В обителите на монасите Зен в Япония има красиви градини, за направата на които не се използват растения, а голи скали. Изобразяват Вселената като микрокосмос. Някои градини Зен включват детайли, оформени от пясък. В една от най-известните градини в Киото, е изобразена представата за “всеобщата фундаментална истина” под формата на океан с разпръснати из него острови, които са направени от комбинация на скали и бели овли камъчета. Градината Зен, дълбоко почитана в японската култура, е място за медитиране.
ИЗТОЧНИК:
1. Bruce-Mitford, Mirand. El libro ilustrado de Signos y símbolos. Miles se signos y símbolos se todo el mundo, Blume, 1997
видяна: 5194
