За хранителната зависимост от първо лице: Ретроспекция

За хранителната зависимост от първо лице: Ретроспекция

Обещах, че няма да говоря за детството. Поне не и днес. Вместо това реших не да започна, а да направя една фина ретроспекция, бързооборотно преминаване през лентата на този аспект от живота ми… До днес. А, повярвайте ми, въпросната лента е колкото цветна, толкова и черно-бяла, а на моменти - по погрешка осветена.

Като хлапе винаги попадах в категорията "много сладка и леко пухкава”. Иначе казано, бях от онези дечица, чиито бузки са постоянно зачервени от нахалните и нежелани набези за щипане на всички лелки в махалата. Все още ми е непонятно защо и как някой някога е решил, че ощипването на буза е начин да изразиш умилението си от нечия "сладост”.

Както и да е, това, заради което споменах, че от малка съм в отбора на бузанките, имаше за цел да разкрие, че именно тогава бе първият ми сблъсък с навика на обществото винаги да категоризира. Още от съвсем малки ни вкарват в тесни рамки, излизането от които граничи с невъзможното.

Е, аз все пак реших, че мога да счупя...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност