Снимката е от онези времена – април 2004 г. Местността Ветрила, с. Жеравна.
След повече от 8 години веганство, мога само да съм благодарен на всички онези, чрез които до мен достигна идеята за това, че млякото не е храна за мен. Благодаря на всички
Тогава ходех на йога, колегите ми в университета казваха, че съм женен за йога Според йогите млякото е сатвична храна. Т.е. то притежава такъв характер, че да внася такива енергии, които да просветляват ума. Трите характерни чертт „гуни“ на природата са: сатва, раджас и тамас. Те се преплитат като нишките на едно въже. Сатва е това, което носи мир и светлина, раджас е активното, възбуждащато, а тамас е затъмняващото. Разбира се, има множество отношения. Примерно ако човек е в дадено положение и се възбуди и отиде в по-добро, това е раджас, водещ към сатва и това е добре. Т.е. човек е приел импулс, който го издига.
Според науката Йога – млякото е сатвична храна. Придържайки се към това, ядях млечни продукти между които – прясно мляко, кисело мляко, сирене, кашкавал, извара, масло, гхи, заквасена сметана. Разбира се, се придържах и към това да ги комбинирам подходящо.
Един ден бях на гости и се заговорихме с мой приятел. Той ми разказа, за това, че млякото не е храна за хората, а за теленцата, за това как е устроена човешката ръка – да поема плодове. Говорихме, говорихме и тогава в мен се събуди това, да поискам да живея по природосъобразно. А както разбирах – моята природа бе да ям мялко и то човешко, но само докато съм малко дете. Благодаря ти Мони! Благодаря ти Господи и Светли същества, че ме учите чрез всичко
Някак този разговор беше семенце, тогава не взех решение, а и не се изправих пред него, а започнах да мисля и да наблюдавам. И април месец, когато дойдох на Жеравна и ядях най-хубавото мляко – домашно – и краве и козе и овче… Тогава усетих и спрях да ям мляко и млечни продукти. А още от малък се хранех с доста мляко, предимно домашно, дори и в София. Домашно сирене, кашкавал, та дори и масло си биехме
Усещах лекотата, радостта, ароматите Беше прекрасна пролет, после прекрасно лято, прекрасна есен и приказна зима…
И сега отново е април и отново съм в Жеравна – цветята цъфтят, птичките пеят и всичко е живо и устремено.
Спомням си тогава, някои ми се чудеха – как ходиш на йога – така слушаш Евтимов, а той яде мляко. А аз казвах – Евтимов яде млечни продукти с тази радост, с която аз не ги ям. Разлика няма, съдържанието е едно радост.
Всичко с отказването на млякото ми донесе радост и лекота. Разбира се, уважавам и се радвам, когато видя човек да яде млечни продукти с радост и Любов. Всичко е толкова хубаво и шарено. Благодаря
Написах това, само за онези, които ще се зарадват
Мирът, радостта и добротата са толкова чудесни и храненето с млечни продукти или отказването им е само повод да помислим, да се проявим, да благодарим и да бъдем малко по-добри.
Благодаря, благодаря, благодаря
Калоян Гичев, 19 април 2013 г., село Жеравна.
