Чесънът (Allium sativum) представлява многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Получен е в резултат на културна селекция и вероятно произлиза от вид Allium longicuspis, който расте в Югоизточна Азия. Този зеленчук е с характерни дълги тесни и плоски листа, а луковицата е с външни, предимно бели слоеве, подобно на лука. Във вътрешността са разположени 2 до 20 скилидки, като всяка от тях от ботаническа гледна точка представлява отделна луковица – подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са крехки и млади. Суровият чесън е с характерна силна люта миризма, която се омекотява значително при термична обработка.
История на ароматния зеленчук
От хилядолетия наред чесънът се споменава в различни медицински източници като универсална панацея за лечение на всякакви болести и срещу… вампири и зли същества. Неслучайно Питагор го нарича „цар на всички подправки“, защото няма друго растение в света, което да лекува така успешно човечеството от древността до наши дни. Съществуват данни, които доказват, че той е използван 2000-3000 г. пр. н. е., а археолозите твърдят, че и в Шумерия чесънът бил използван заради неговите антисептични свойства. Чесън е открит и в гробницата на Тутанкамон, а гръцките олимпийски атлети редовно консумирали този зеленчук. Развитата търговия на Китай пък пренася чесъна в Европа и Средния Изток. И дори основателят на съвременната медицина – Хипократ, предписва чесън на своите пациенти при бронхит и пневмония, но той предупреждава, че прекомерната му употреба може да доведе до газове и изпотяване.
Много отдавна са установени антимикробните свойства на чесъна. През 1858 год. Луи Пастьор потвърждава това, а през ХХ век Алберт Швайцер успешно използва ароматния зеленчук при лечение на дизентерия в Африка.
Химичен състав на чесъна
Чесънът е с разнообразен химичен състав и в сравнение с кромида е значително по-богат на хранителни вещества, витамини (А, В1, В2) и минерали. Според японски учени в 100 г чесън (около 2-3 глави) се съдържат: 30.8 г въглехидрати, 6.2 г белтъчини, 1.5 г целулоза, 0.2 г мазнини, 0.15 г желязо, 0.2 г фосфор, 0.15 г аскорбинова киселина. Неотдавна в състава на чесъна е открит и химичният елемент германий, който е с изразени противотуморни свойства.
Този зеленчук съдържа и над 200 биоактивни съставки, като най-важните от тях са алиин и алицин. Алиинът е органично съединение, в молекулата на което се съдържа сяра. То е производно на аминокиселините и няма аромат. Когато чесънът се стрие, ензимът алиназа превръща алиина в алицин, които придава характерния аромат и лютивина на чесъна. Важно е да се отбележи, че отделянето на алицин е правопропорционално на механичната обработка. Но той е нестабилен като химично съединение и при термична обработка се разпада, като по този начин значително намалява лютивината и миризмата на чесъна.
Научно доказано е, че алицинът представлява изключително силен антибактериален агент, като по своето бактерицидно действие 1 мг алицин отговаря на 15 единици пеницилин. Алицинът е и основна активна съставка на много хранителни добавки, някои от които са успешно съчетани с магданоз, които е с изразени диуретични свойства и спомага за прочистването на бъбреците и жлъчката, както и за профилактика. Обикновено тези хранителни добавки са под формата на капсули, в които е събран достатъчно екстракт от чесън. Така съвременният делови човек може да получи своята дневна „порция“ полезни вещества без никаква доза притеснение от неприятната специфична миризма.
ESCOP (The European Scientific Cooperative on Phytotherapy) препоръчва от 2 до 4 г чесън или 2 до 4 мл чеснова тинктура (1:5, разтвор в 45% етанол) на ден за профилактика и лечение на инфекции на горните дихателни пътища.
Чесънът – здраве от древността и съвременно удобство!
Алицинът е много силен антибактериален агент, навлизащ в кръвоносната система и „дезинфектиращ“ белите дробове, вътрешните органи и кожата.
Лецитинът, друга съставна част на зеленчука, спомага за премахването на мастни натрупвания и за превръщането на мазнините в енергия при процесите на обмяна на вещствата. Доказано намалява концентрацията на LDL-холестерол и на триглицериди, като повишава концентрацията на HDL-холестерол в кръвта (с 9 до 25%).
Диалилсулфидите (серните съединения) са с изразени противогъбични и антибактериални свойства. Особено ефективни са при грипните заболявания, причинени от Candida albikans. Тези съединения защитават организма от свободните радикали, като по този начин превръщат чесъна в мощен антиоксидант, а също така и понижават кръвното налягане.
Германий и селен – микроелементи, които спомагат за подсилване на имунната система.
Особено подходящ при различни белодробни заболявания (напр. бронхити).
Чесънът допринася за бързото зарастване на раните.
При диабетиците системната употреба на чесън намалява нивото на захар в кръвта и стимулира обмяната на вещества в организма.
Чесънът предотвратява преждевременните старчески промени – укрепва организма в напреднала възраст.
Допринася за поддържане на жизнения тонус и общото здраве на организма.
Подпомага лечението на алопеция (косопад).
Екстракт от чесън подпомага лечението на менингит.
Как да си изберем чесън?
Винаги избирайте кръгли и сухи глави, които да са достатъчно тежки за размерите си. Избягвайте набръчкани, меки или покълнали скилидки, защото те са загубили своя специфичен вкус и аромат. Обикновено чесънът се съхранява на тъмно и хладно място, но не и в хладилник.
Кога не трябва да консумираме чесън?
Чесън не е желателно да се консумира при увеличена стомашна секреция, заболявания на черния дроб, жлъчката и бъбреците; при бременност и кърмене. А също така и при хора с известна алергия към някоя от съставките на чесъна, като алергичната реакция може да доведе до сериозни последствия (свръхчувствителност, затруднено дишане). В подобни случаи подходящ би бил маслен извлек от 1-2 скилидки и малко зехтин; дресинг, с който могат да се овкусяват салати и ястия.
През 2004 год. чесънът е избран за подправка на годината от Международната Асоциация на подправките, а специалисти твърдят, че 2-3 скилидки чесън на денонощие са достатъчни, за да осигурим защита на нашия организъм. Чесънът, като уникален източник на младост и дълголетие, се оказва значително по-добра алтернатива от синтетичните медикаменти.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.
