Фоточетенето – мит или реалност

14
Добави коментар
Felicitas
Felicitas

46 Flares

Filament.io

Made with Flare More Info’>

46 Flares

×

Преди малко повече от една година чух, че съществува система за бързо чете, чрез която човек може да чете 10 пъти по-бързо от стандартното. Много ме заинтригува това, защото за един миг си представих какъв би бил живота ми, ако можех да чета 10 пъти по-бързо. Малко след това вече се бях записала и на курс по фоточетене. (За пълното на изложението уточнявам, че бързо четене и фоточетене са различни неща.) Разбира се, всеки преди да се запише на подобно нещо се чуди дали това е истина или това е поредният мит. Така и аз реших да ви споделя моите лични впечатления.

Изчаках да мине 1 година от края на курса, преди да напиша тази статия, защото исках да видя дали ще бъда на същото мнение и след време.

За начало искам да ви кажа, че този курс промени живота ми. Колкото и банално да ви звучи, това е факт. Промених работата си, промених средата си, промених заниманията в свободното си време, промених вълненията си. Сега животът ми е доста по-качествен от преди. Имам наблюдения върху още няколко участника от курса и за тях мога да кажа същото.

Нека се върнем на темата за фоточенето. През цялото време в курса си мислех: „Тези много сериозно ме будалкат!“. Ще си призная, че на няколко пъти си мислех да се откажа, защото не исках накрая да разбера, че всичко това е само един мит. Въпреки това дълбоко в себе си вярвах, че това е възможно. Знаех, че е доста необичайно и това предполага необичайност и в системата. Опитът ми сочи, че в подобни начинания човек трябва да прояви доза търпение, да стигне до финала и едва тогава да оцени. Така направих и аз. Останалите участници бяха доста приятни, водещите (някак ми е странно да ги нарека учители) бяха много интересни личности, всички споделяха куп полезна информация и курса беше много забавен. Та заради всичко това си дадох сметка, че ако на финала системата не проработи и не се науча да фоточета, то курсът пак ще си е заслужавал. Така чаках да завърши курса преди да си дам оценката. В края на курса сякаш виждах, че системата сработва. Но бях толкова развълнувана, впечатлена и възхитена, че реших, че трябва да изчакам да мине малко време, да се успокоя и едва тогава да дам своята окончателна оценка. Гласът на съмнението продължаваше да говори в мен. Сега, 1 година по-късно, мога да кажа, че системата работи. Тук обаче е важно да уточня, че има няколко важи подробности.

Първата от тях е, че трябва да знаете защо четете една книга. Така нареченото целеполагане е ключът към фоточенето. Ако знаете защо искате да прочетете една книга и какво точно искате да извлечете от нея, то системата работи безотказно. Ако четете просто за да си четете, защото не знаете какво друго да правите или искате да убиете времето, то с фоточетене това няма да стане. За да се получи магията трябва да желаете книгата и да ви е интересна. Разбира се, че такива книги се четат по-бързо и с конвенционалното четене, но все пак разликата е зашеметяваща. За да проверя степента на усвояване съм правила опити няколко пъти. Първо изчитам книгата с всички елементи на фоточетенето. След това изчитам книгата и по обичайния начин. Искам да ви кажа, че второто е пълна загуба на време. С фоточетенето мозък наистина успява да избере това, което му трябва.

Втората важна подробност е че една книга не се чете за 7мин. Чете се за 2 часа!!!! Сега сигурно ви звучи смешно, но когато човек изучи всички стъпки, му се иска да знае всичко още на 7 мин. Просто там някъде в самото начало е най-интересният и вълнуващ момент от методологията и човек очаква след това да знае всичко. Той го знае, ама не съвсем. Трябва да имате търпение да завършите всички стъпки.

Другото, с което лично аз трябваше да се преборя, беше една мисъл: „Ама аз сякаш това не го ли знаех и от преди това? Или пък да го знам от книгата?“. Иска се изграждане на увереност и сигурност. Това се постига с тренировки и време. Моята увереност расте постоянно, макар че не мога да отрека, че съм имала своите моменти на съмнение.

Моят опит сочи, че системата работи, но човек трябва да се пребори с вътрешните си нагласи и заложените му стереотипи. За мен фоточетенето е реалност.

46 Flares

Facebook

43

Google+

1

Twitter

1

Buffer

1

Email

Filament.io

Made with Flare More Info’>

46 Flares

×