Лимонадената фабрика: La vida es móvil…

Лимонадената фабрика: La vida es móvil…

Всеки следващ път, когато стягам куфари, те ми изглеждат все по-тежки. Не знам на какво се дължи. През последната година нямам много ясна представа къде съм и защо изобщо постоянно пътувам. Докато търся НЕЩО по пътищата, макар да не знам какво, само си губя времето. А, освен време, не знам какво още съм изгубил.

Нали за да изгубиш каквото и да е, първо трябва да си го имал?! Да е било твое и да си го знаел. Аз, съвсем честно не знам какво толкова съм притежавал, дето вече да го няма. Приятели – далеч, но винаги на линия. Семейство – също на майната си, но и те на един бутон от мобилния. А аз продължавам да снова напред-назад, по света и у нас, и съм като роуминг в погранична зона. Колкото повече ходя, толкова повече не ми пука. Пътят е време за размисъл И все пак…

Все пак понякога, само понякога и всъщност почти никога не ми се тръгва. Макар на практика да няма защо да оставам където и да е. Макар нищо да не ме задържа никъде. Макар да обожавам километрите под себе...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност