“ЧУДЕСАТА В ХРАМА” :: Чудесата на Араповския манастир

8
Добави коментар
skycycle
skycycle

Араповския манастир посреща своите гости с особена и самобитна атмосфера. Човек остава изненадан от красотата, която се открива пред него. Просто не ти се вярва, че насред полето може да има такова прекрасно кътче, като тази обител.

Храма Света Неделя в манастира е посветен на Света великомъченица Кириакия или Неделя, на славянски. За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия, Мала Азия. Бог приел чистата й душа, преди мечът на палача да пролее невинната й кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.

В храма можете да видите и едно от Чудотворните изображения на Божията Майка. Многобройните посетители, идвайки в манастира, споделят, че изпитват странни усещания в църквата „Света Неделя“, в която е поместена чудотворната икона на Богородица. Едни чувстват някакъв свеж полъх, други получават изтръпвания. Специалистите пък остават удивени от прекрасните стенописи, които са отлично съхранени в оригиналните им ярки цветове.

Даруване с дете
Тя помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Чаках 8 години за дете, разказва 35-годишната Гинка Илиева от Пловдив. Докторите под тепетата вдигнали ръце – нямало никаква причина да не могат да имат дете със съпруга й. Медиците в София също потвърдили мнението на колегите си, но и те били безсилни. Тогава Гинка тръгнала по билкари. Изпих десетки литри какви ли не отвари, но нищо не се получи. От своя приятелка чух за иконата на Божията майка в Араповския манастир и отидох, обяснява Гинка. Паднала на колене и започнала горещо да се моли на Светата Дева да я дари с детенце. Няколко пъти още ходила в манастира. При едно от посещенията й някаква жена я посъветвала да купи детска дрешка и да я остави пред иконата. Гинка го направила и след два месеца забременяла. Родила момиченце, а след 3 години още едно. Всяка година на 15 август семейството на Гинка отива в манастира, а после раздава курбан за здравето на двете дечица. Майката и бащата са убедени, че рожбите им са дар от Божията майка.

Възстановяване на зрение
В наши дни освен с чудодейната икона на света Богородица  манастирът е прочут и с аязмото. Водата от свещеното аязмо на Араповския манастир е лековита, казват жители на близкото село Златовръх. Най-много изворът помагал при влошено зрение. Старите хора твърдят, че се отървали от перде на очите, след като в продължение на няколко месеца всеки ден се плискали с налята вода от аязмото.
Славата на аязмото също е свързано в чудо. Беят управлвите на Станимака, имал сляпа дъщеря. Възрастна кадъна сънувала пророчески сън и поръчала на турчина да заведе щерка си на  извора, защото водата там е благословена да изцелява. Беят отначало не повярвал, но решил все пак да провери. Завел момичето на мястото. Там измили очите й и станало чудо – девойката прогледнала. Според преданието в знак на благодарност бащата построил сегашното аязмо и дарил пари за построяването на Араповския манастир. Той е единственият, издигнат по времето на турското владичество. Основан е през 1856 г. от йеромонах Софроний. Дванадесет години по-късно в светата обител се създава училище за бедните деца от околността – така монасите искали да се противопоставят на гръцкото влияние в църквите и школата.

История
Араповският манастир е възникнал около водите на древно аязмо близо до асеновградското село Златовръх, със старото име   Арапово, през XIX век. Той е един от последните, основани манастири преди Освобождението. Строителството му започнало през разцвета на Възраждането по нашите земи – около 1856 г. Затова при неговото изграждане не са били щадени средства, за постигане на високо строително и художествено майсторство. Той е близък по стил до атонския тип кръстокуполни църкви. Стенописите са направени между 1864 и 1884 г. от Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина. Образите на Кирил и Методий са изобразени като духовници и просветители: Стенописите включват и сцени от житията на свети Иван Рилски, патриарх Евтимий, свети Иларион Мъгленски, свети Марко Преславски и др. Манастирският комплекс включва и триетажна къща от камък и дърво в типичния за Възраждането стил. Външният обем на църквата е малко по-нисък от необходимото. Това усещане се допълва и от силуета на сплескания тромав купол, изграден от Николай Евров през 1930 година, след като при земетресението от 1928 г. оригиналният обем се е срутил.

За разлика от църквата в Горноводенския манастир, тук страничните входове водят към наоса, Вместо в нартекса. Те са маркирани с балдахинови портици, украсени с кобилични фронтони. Живописно въздействие притежават и детелинообразните прозорци върху конхите и фронтоните на наоса.
За изграждането, както на жилищните и стопанските сгради, така и на съборния храм „Св. Неделя“ е бил поканен видният юговски първомайстор Стою. Той взел за прототип на съборната църква на Горноводенския манастир, издигната няколко години преди това. В миналото сградите на манастира са обграждали дворното пространство от четирите страни, като само югоизточният ъгъл оставал незастроен. За съжаление, корпусите откъм север и изток, увредени при земетресението от 1928 година, днес вече не съществуват и е запазен само външният им зид с голямата порта, извеждаща към аязмото.

Местоположение
Светата обител се намира в община Асеновград, Област Пловдив, Южен централен регион на България. Селото се намира на 12 км източно от Асеновград. Съседни населени места са село Козаново на 5 км, село Избеглии на 5 км (на север), село Патриарх Евтимово на 6 км, село Нови извор на 5 км (на югоизток) и село Стоево на 3 км на югозапад. До 1934 г. село Златовръх се наричало Арапово. До манастира се стига лесно от Асеновград, като се поеме по пътя за гр. Първомай. Малко след Асеновград има означена отбивка вдясно за манастира.
Храна не се предлага, но манастирът разполага с няколко стаи за посетители. Стаите, обаче, не са в никакъв случай луксозни, като баните и тоалетните са общи. Стаите се запълват предварително за големи християнски празници, така че се препоръчва предварителна резервация.