Ендометриозата – какво трябва да знаем?

7
Добави коментар
4etec
4etec

Puls.bg

  |   02 август 2009
  |   Коментари 4

Ендометриозата е състояние, при което типична за лигавицата на маточната кухина находка се открива в други участъци на половата система или коремната кухина, по-рядко с локализация в други органи. Смята се, че около 10-15% от жените в репродуктивна възраст са засегнатите от ендометриозата, но категорични статистически данни не могат да се правят предвид безсимптомното протичане при не малка част от случаите.

Известно е, че лигавицата на маточната кухина търпи циклични изменения, паралелни с хормоналните промени в хода на менструалния цикъл. Под действие на тези ендокринни фактори такива изменения, включително десквамация на лигавицата, настъпват и в патологично разположената ендометриална тъкан, водейки до съответната клинична картина и възможни усложнения. Имплантати от ендометриум се откриват в маточните търби, яйчниците, в мускулатурата на самото тяло на матката, в шийката й, в лигаментите, които я поддържат. Също така са описани такива и по перитонеума – покриващ всички коремни органи, а дори и с стената на дебелото черво, пикочните пътища, като единични случаи и в други органи в тялото.

Основен симптом е тазовата болка, изразена в една или друга степен. Най-често тя се явява пременстуално и по време на мензиса, като дисменорея. Болката може да обхване корема, кръста, да ирадиира към слабините и дори към краката. При някои жени тя е постоянна, няма връзка с менструацията. Наред с това са възможни и оплаквания от болезненост при полов контакт, при изхождане, симптоми от страна на пикочния тракт – често уриниране, спешни позиви за такова и болка при микция. Интензитетът на оплакванията няма връзка със изразеността на патологичните изменения. Клиниката зависи от прага на болката и локализацията на ендометриалните импланти. Понякога тежка находка може да не дава или да дава дискретна симптоматика и обратното. Болката може да бъде обяснена с индуцираните местни възпалителни изменения и освобождаваните медиатори на имунен отговор, както и дразнители на нервните окончания. От друга страна обаче хроничното присъствие на тези промени може да доведе до рекация на организма и формиране на съединителна тъкан, а следователно и сраствания между отделните органи в тазовата кухина или коремната изобщо. Подобни сраствания могат да са причината и за смущения в изхожданията, незадържане на урината и др.

Един от сериозните проблеми, свързани с ендометриозата, това е безплодието. Със сигрурност причините за това са комплексни. Принос за него имат промените в проходимостта на тубарния апарат вследствие вътрелуменни или външни сраствания. Смята се обаче, че ендометриозата може да оказва негативно влияние и върху овулацията, оплождането и имплантацията на оплодената яйцеклетка.

Усложнения от ендометриозата могат да бъдат кисти на яйчниците, руптурата на която да предизвика остър корем. Извънматочна бременност също може да се базира на това състояние. Чревна непроходимост е възможна, отново усложнение от сраствания.

Други неспецифични оплаквания могат да бъдат промени в характера на менструалния цикъл, с по-обилен и продължителен мензис, анемия, хронична умора , емоционална нестабилност. При нетипична локализация като бял дроб, нервна система и др – симптомите са от тяхна страна.

Причините за възникването на ендометриозата ве още крият някои неизвестни. Има няколко предположения относно генезата и. От една страна това е имплантацията на ендометриална тъкан при ретроградна менструация – т.е. такава по хода на маточните тръби. Има данни, че при не малка част от жените таква настъпва, но не при всички тях възниква ендометриоза. Очевидно за това играят роля и някои генетични, имунни и хормонални особености с индивидуален характер. Друго предположение е разнасянето на ендометриум при оперативни намеси, в полза на което говори откриването на таква тъкан в обласста на оперативни цикатрикси. Не без основание се обсъжда и смущение в органогенезата и развитието на ендометриум на нетипични места от тъканите предшественици. Не се изключва пренасянето на клетки и по кръвен или лимфен път.

Диагностицирането на ендометриозата се базира на няколко точки. Насочваща е клиничната картина, особено тежко изразената дисменорея, макар че споменахме, че такава може и да липсва. Обективният преглед от гинеколог може да даде оскъдна информация, изключването на други причини за налична симптоматика може да бъде проведена с образни изследвания като ултразвук, ЯМР и др. Най-важен за поставянето на диагнозата обаче е огледът на коремната кухина чрез лапароскопия. Тя позволява вземането и на биопсия, както и своевременно премахване на ендометиалните имплантати при възможност.

Лечение може да бъде консервативно и обичайно започва с нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофена, за овладяване на болката. Не рядко те не дават търсения резултат и тогава се налага прибягването до други средства. Контрол над цикличните изменения, паралелни на тези в ендометриума на матката, може да бъде постигнат с помощта на комбинирани орални контрацептиви или само чрез прогестерон или прогестин съдържащи препарати. Те могат да предизвкат нежелани реакции като покачване на теглото, повишена чувствителност на гърдите, както и неправилни маточни кръвотечения. Ароматазни инхибитори са препарати, които потискат ензим, превръщащ андрогенитев естрогени. Те също биват обсъждани в терапията на ендометриозата, но естрогенният дефицит е свързан с ред усложнения, сред които остеопорозата. Потискането продукцията на естрогени от яйчниците е възможно с препарати аналози на Кортикотропин рилийзинг хормона. Приемани по определена схема те нямат обичайния стимулиращ ефект върху яйчниците, а напротив. Приложението им води до свиване на огнищата на ендометриоза, но и до изкуствена менопауза, с възможна изява на всичките и симптоми. Последните могат да се овладеят с добавянето на ниска доза женски полови хормони. Даназолът е стероид с андрогенна активност. Той също предизвиква свиване на патологичните огнища. Нежелани ефект, провокирани от андрогенните свойства, са омазняване на кожата, акне, хирзутизъм, задебеляване на гласа, както и задържане на течности и повишаване на теглото, напрежение в гърдите, емоционална нестабилност и др.

Хирургичното лечение е другата опция на поведение при ендометриозата. Лапароскопскията метод позволява отстраняване на огнищата при минимална травматизация и бърз възстановителен период. При определени показания, съобразено с възрастта, желанието и възможността за следващи бременности, се преминава и към тотална хистеректомия със или без запоазване на яйчниците. Това поведение обаче не гарантира абсолютно премахване на огнищата на ендометриоза и ограничаване на болковия синдром, както и ме премахва възможността от рецидивиране на състоянието. След проведена оперативна намеса при таквиа случаи се осигурява медикаментозен контрол.