В края на юли 2011
направихме една спонтанна обиколка в района на гр.Луковит и с.Карлуково, “Геопарк Искър-Панега”. Паркът се разделя на две части- ландшафтна «Панега»
и карстов комплекс «Карлуково». Гео-екопаркът се намира непосредствено след гр.Луковит по пътя Русе-Плевен-София. Има табели, както и паркинг.
Малко след входа започват дървени стълбички, които отвеждат в ниското, до река
Панега, приток на р.Искър.
Тя извира от един от най-големите карстови извори в
България, Глава Панега и водите и са тюркоазени.
Трасето на маршрута, следва
течението на реката.
………..
Лято, жега, комари, очакват се превалявания, в ниското е влажно и задушно, а по високото духа силен вятър, изобщо не е като начало на «вълшебна приказка».
Тръгнахме ние ентусиазирано напред. Още в самото начало срещнахме един пастир,
който ни заразпитва какво правим в района. Ние естествено обяснихме, че сме
дошли да разгледаме местността. Предупреди ни да внимаваме много, че имало
змии..»Аман!»
Преди няколко дни една от кравите била ухапана по крака, а друга легнала случайно върху змия и
така си умряла, барабар със змията под нея.
Продължихме си ние по пътя.
Малко
по-нататък, поемайки по тясната пътечка на левия бряг на реката,
навлязохме в царството на водните кончета. Около нас, навсякъде прелитаха
разноцветни мъничета, гонейки се едно друго. Освен това, мястото се оказа и
царство на бурените. Все едно никой не беше стъпвал в тази джунгла от
доста време. Високи, избуяли от влагата и слънцето треволяци бяха завладели
всичко. Идеално място за змиите..»гадинките». Движехме се един след друг, като
първият повдигаше и разместваше бурените на всяка крачка по пътя, за да не
попаднем в змийска засада. С всяко разгръщане на тревите, нагоре политаха водни
кончета. Реката спокойно си течеше, а там където слънцето огряваше, цветовете
бяха приказни.
Отражения на дървета, храсти…приказка.
За жалост беше много
трудно да се наслаждаваме на вълшебството около нас, поради постоянната
необходимост да си гледаме в краката….След малко се появи дървено мостче
свързващо двата бряга.
Малко по-нататък още едно (подсилено с метал)…
и така достигнахме
до сенчесто място пригодено за отдих и евентуален пикник. Поспряхме, но не за
дълго, защото тук беше царството на комарите «другите гадини». До
беседката, реката прави завой, а във водите и се оглеждат високи скали.
Тук
е най-интересно за туристите, защото пътеката продължава по дървен мост, над
реката, закрепен за скалите.
Реката се вие, а причудливи скални образувания,
допълват пейзажа.
Следвайки туристическата пътека, бихте стигнали директно до
карстовият комплекс в Карлуково. Предварително бяхме проучили разстоянията и
преценихме, че няма да имаме достатъчно време, затова се върнахме по обратния
път и потеглихме към Карлуково.
Това, което представляваше голям интерес за нас беше пещерата «Проходна».
Пещерата се оказа лесно достъпна. Странното беше, че се намира точно под пътя, по който пристигнахме. Тази пещера, представлява най-дългият
пещерен тунел в страната- 262 м. Има два входа като височината на западния
достига 47м. Някъде бях прочела, че е най-високият вход на пещера в страната.
Входът, през който ние навлязохме в пещерното царство е около 35м.
Пещерата е
естествено осветена. Това се дължи на другото интересно образувание «Окната»
или още «Очите на Бога»- две дупки с еднаква форма, наподобяващи очи.
Те са се
оформили от естествените ерозионни процеси и водата. Пещерата е убежище на
прилепи, скални лястовици и други птичи представители. Тук може да срещнете и Homo sapiens от рода- любители и ентусиасти, практикуващи бънджи скокове, скално катерене и др.
Ние лично видяхме представители и на двете споменати групи.
Пристъпихме напред по пътечката и с изумление започнахме да си въртим
главите във всички посоки. Каква височина, каква импозантност?!Не ни се
излизаше…Другият вход, от към Пещерния дом е наистина огромен.
Време беше да вземем нашия следващ печат. Върнахме се обратно до паркинга и
потеглихме към Национален пещерен дом «Петър Трантеев», за да получим печат №30. За наша
изненада, нямаше никой и решихме да поразгледаме наоколо. Гледката беше
разкошна. Виждаше се р.Искър, други скали и напред докъдето поглед стига,
диплите на Стара планина, по точно Тетевенския Балкан. Решихме да потърсим в
селото, някой който да ни даде информация, откъде да вземем печата. Казаха ни
да слезем долу в ниското, при Психиатричната болница.
Човекът с печатите,
работел и там. Слязохме, но без успех..и там не намерихме верния човек. Затова
пък, огледахме всичко и от друг ъгъл.
Национален пещерен дом
Обаче тази история с печата взе да става
доста досадна, защото само губехме време, а предварително бяхме решили да
огледаме района, така да се каже панорамно, а и това изискваше своето време.
Отново се върнахме при пещерния дом. Влязохме в антрето (беше отключено), нямаше никой. Точно зад портиерското стъкло се виждаше «ценният» печат.
В мен започнаха да бушуват отрицателни емоции, но в крайна сметка се зароди
великата идея да отворим тази книжка и да видим дали не може да вземем печат и
от друг обект в околността. «Кой номер е печата?» Поглеждам табелата над входа на пещерния
дом, където тази информация е посочена- «30»! »Сигурна ли си?» Пак поглеждам, че
слънцето доста ми поизпържи главата през деня «Да»! »Ама ти знаеш ли, че имаме
печат №30!!!» «!!!!???!!» и кокорене в недоумение.
На печат номер 30 е и „Етнографски музей“- Ловеч, който вече имахме. И какво стана: загубихме около час и половина да се мотаме,
заради един печат, който всъщност сме имали. Понякога много ме е яд на тази книжка, защото заради нея се
връщаме и отклоняваме от плановете, но пусто- краста е! А и в случая, май не е виновна книжката!
И така, къде доволни, къде не…продължихме към «панорамната гледка».
Невероятно!!!
Ама какъв вятър се изви..направо ще ни отнесе!
Насреща се намира едно друго чудо «Провъртеника». Скална кула с дупка, за
която е доказано, че през зимното и лятното слънцестоене, светлината преминава
точно през дупката.
Много наподобява на тракийските творения, а удивителната
прилика с «Пробития камък» до Венчан (TOUR 9 „Поглед от Невша към Венчан“) още повече затвърждава тази
теория?!
Осъзнахме, че тази обиколка е като в приказка на много по-късен етап,
когато повечето недостатъци са почти избледнели, а на повърхността на спомените
се носят красивите гледки, спокойствието, усамотението, пърхащите водни
кончета, пещерното величие!
Сега, когато се връщам назад, все едно е било
приказка!
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона „Сподели“, за да я видят повече хора. Благодаря!
