Виновен

Виновен

Виновен съм. Докато растях, пак бях виновен.

Никога у нас не стигаха парите, не можех да си позволя да съм на нивото на разрастващата се средна класа съученици, чиито родители станаха рязко предприемачи. В училище се чувствах виновен, че не харесвам системата, учителите си, съучениците си. Виновен съм, че не свикнах с демокрацията. Трудно ми беше всеки ден да се уча на свободия. Новите правила, които създаваха новите елити ме караха да съм като пришит за настоящото. После пораснах. Хванах живота в ръце и вината продължи да ме преследва.

Все не бях достатъчно добър, умен, красив, интересен, интелигентен, възвишен, алтруистичен, смел и кадърен за някого. Когато правех опити да съм повече от тези неща, никой нямаше потребност вече от това. Миг след миг, докато се опитвах да съм независим, осъзнах, че не мога да се справя с вината, която изпитвах към свободата. Свободата е страшно нещо. Докато бях ученик, да си свободен означаваше да закъснееш с 10 минути след училище...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност