Всеки има уникални качества, с които да изпъкне, но честно казано, тези с които може да се изложи човек не са кой знае колко различни…
4. ПОЗАТА
Докато чакате да Ви приемат вероятно са Ви предложили да седнете.
Още от момента, в който пристигнете на мястото на срещата, интервюто Ви започва. Затова се огледайте наоколо – има ли някъде допълнителна информация, която да разгледате – информационно табло или фирмен бюлетин. Бъдете ангажирани с някакво занимание – все пак не очаквате да Ви наемат, за да се мотаете наоколо и блуждаете, нали? Точно затова и не е добра идея да се ровите в телефона или таблета си докато чакате. Най-добре изключете всички електронни устройства. Така ще може да се фокусирате изцяло върху заобикалящата Ви среда и това, което Ви предстои. В някои компании интервюиращият не взема самостоятелно решение, а се допитва, например до секретарката или други служители за техните впечатления от кандидата докато е изчаквал да бъде поканен за интервюто…
Начина, по който седите на стола – дали сте приведен напред, с кръстосани на гърдите ръце или сте се вкопчили с облегалките…Всичко това говори за Вашата (липса на) увереност и душевен комфорт.
Опитайте да разчупите напрежението като завържете лек разговор с рецепционистката/секретарката. Междувременно може да добиете по-добра представа и за организацията, в която се явявате на интервю, и да се настроите по-добре за срещата, която Ви предстои. Нямате представа колко полезен може да се окаже един такъв разговор.
Наблюдавайте – езика, който използват помежду си колегите, начина по който са облечени, как общуват – сдържано и делово или непринудено, дали са заети с работата си, каква е обстановката – обзавеждането модерно ли в или е овехтяло, чисто и уютно ли е, подредено ли е в помещенията и коридорите на фирмата?…Всичко това разкрива много за манталитета на собственика/управителя.
Когато Ви поканят да влезете направете го уверено, с изправена и ведра походка, с лека усмивка и зрителен контакт. Седнете след като Ви поканят (с жест) или след като интервюиращият вече се е настанил. Колкото по-малко жестикулирате по време на разговор, толкова повече оставяте впечатление на сериозен и уверен човек. Този тип хора са свикнали да бъдат изслушвани и не изпитват необходимост да подсилват с жестове смисъла на това, което казват. Стегнатото и вдървено поведение, обаче, със сигурност няма да има този ефект. Дръжте се свободно, с умерени движения, без да ръкомахате твърде ентусиазирано – това е белег на неуравновесеност.
Поддържайте зрителен контакт и се усмихвайте уверено, за да подчертаете значението на положителното послание. Но внимавайте – ако прекалите с изблиците да спонтанен едностранчив смях, може да изглеждате неуверени и неадекватни.
Опитайте да държите китките си по-ниско от лактите – например лактите на облегалките на стола и ръцете да са леко отпуснати към скута Ви. Най добре е ръцете Ви да не бъдат скрити (от маса или друга преграда), а с длани положени спокойно на коленете Ви или на леко скръстени една върху друга на масата пред Вас. По този начин се показвате готови и открити за разговор и възприемане на отсрещната гледна точка.
Ако обичайната Ви поза в ежедневието е с кръстосани един върху друг крака, то в този случай тук тя демонстрира защитна позиция. Най-добрият начин за декларирате своята увереност е като кръстосате крака в глезените или като заемете т.нар. атлетична позиция – едният крак стъпил плътно на пода, успоредно на посоката на стола, а другият свит по-назад, опрян само на върха на пръстите. Това е уверена поза, която заявява, че сте готови за действие.
5. ГЛАСЪТ
Гласът много бързо създава конкретно впечатление за човека. По телефона лесно можем да различим пола и възрастта, дори да съдим за физическото и емоционално състояние на този, който говори. На интервю по него съдят за качества като благонадеждност, увереност, искреност…
Можете да контролирате гласа си и да го използвате с определени цели, както това правят например кралските особи – те постигат онази властна нотка в гласа си с упражнения. Разбира се, някои характеристики, е почти невъзможно да бъдат контролирани или променени, като формата на вокалния тракт, който влияе, на това колко властен ще звучи гласа. Но ето на какво може да обърнете внимание.
Стремете се да говорите ясно и с правилен изказ. Добре структурираните мисли, изказани със спокоен тон, с умерен темп на речта внушават усещане за спокоен и уравновесен човек, който обмисля добре това, което казва и владее ситуацията. Ако говорите твърде много или се стараете да кажете колко може повече думи в минута – това издава несигурност, нервност и припряност. Старайте се гласът Ви да не трепери, когато говорите. При всички положения интервюиращите ще очакват в някаква степен да сте притеснени, но не позволявайте това да продължи през цялото време. Ако говорите много малко пък може да се изтълкува като липса на компетентност или като неискреност/неувереност.
Убедете се, че не говорите много силно или пък много тихо.
Плахият и неуверен глас издава страх – страх от провал, страх да не да Ви зададат въпрос, на който не можете да отговорите или пък се каните да излъжете на него.
Силният глас е присъщ на силните и властни хора, но ако надвиквате другите, най-вероятно това няма да Ви донесе желания успех.
По-скоро може да бъде изтълкувано като липса на възпитание и тактичност или отчаяно желание за доминиране на всяка цена. Най-добре е да говорите със същата сила или една идея по-силно от Вашия събеседник.
Добрата артикулация също е важно за доброто впечатление. За съжаление фъфленето, мънкането и неясното произношение са доста по-често срещани проблеми, отколкото би ни било приятно. Това е проблем, който изисква сериозни упражнения и време, но може да бъде разбран и оправдан. Но когато става дума за паразитни навици като непрекъснатото хъмкане, ъхъкане, кимане това разкрива неуверен човек, който търси одобрение и желае да бъде харесан на всяка цена. Освен това, че е изключително дразнещо и пречи на човек да се съсредоточи върху това, което казвате.
Ако пък говорите по-бързо отколкото е необходимо, една полезна техника за забавяне на темпото е съзнателно да правите по-дълги паузи между думите. Първоначално ще ви се струва неестествено, но с времето ще успеете да регулирате скоростта на говора си.
Скучното и монотонно говорене може да отегчи интервюиращите и създава ужасно първо впечатление.
Умението да владеете динамиката на речта си (редуването на тих и силен говор, бърз и забавен темп на речта) Ви помага да ангажирате вниманието на събеседниците си, да подчертаете важните моменти, да внушите определено чувство или емоция.
6. ИЗЛЪЧВАНЕТО
Излъчването представлява смесица от всичко казано до тук и е почти невъзможно да бъде подправено. То се улавя веднага и отразява Вашето моментно състояние, както и оценката за Вас самия – Вашата лична и тази , която другите имат за Вас. За да извадите най-доброто от себе си на показ бъдете позитивни. Настройте се за победа. Например преди срещата си пуснете на макс Ваша любима песен, която Ви зарежда и Ви кара да се чувствате свободни и неповторими. Точно това бихте искали да видят у вас на интервюто, нали – човек пълен с увереност, енергия и желание да даде най-доброто от себе си!
Успех!
