Снимка: Google
Стефан Шарлопов един от хотелиерите в страната е закъсал с парите и възнамерява да става министър на туризма, твърдят от туристическия бранш. Олигархът е направил инвестиции в туризма, с които едвам покрива задълженията си. Затова се е насочил към ново амплоа – да стане министър.
Селището му Созополис е затънало в дългове. Хотелът му Мургавец в Пампорово от години не е плащал задълженията си към община Смолян, твърдят местни хора. А от персоналът по хотелите му се оплакват, че им се бави заплащането.
За възможността Шарлопов да стане министър на туризма, твърдят и източници от средите на ГЕРБ. Говори се, че Шарлопов е много близък с Бойко Борисов. Борисов лично е бил на откриването на луксозния хотел „Палменвалд” на Шарлопов в малкото градче Фройденщанд, Германия.
На среща на Асоциацията на СПА туризма в Пампорово миналата седмица, самият Шарлопов се е похвалил, че ще е министър. За зам.-министър щял да бъде сложен Витан Иванов, който е председател на Съвета по туризъм – София и агент „Роза“ в Държавна сигурност, информират запознати.
Стефан Шарлопов започва бизнесът си с търговия. През 1995г. създава Роял Фуудс от където получава прозвището си „Краля на кроасаните“. За известно време е собственик и на Девин и успява да наложи марката като една от най-силните на пазара на минерални води и я продава на Австрийски инвеститор. Шарлопов открива и верига хотели насочени към Спа Туризма и се превръща в един от най-успешните хотелиери в страната. Милионерът е собственик на хотелите “Мургавец” в Пампорово, на СПА комплекса “Девин” в планинския град, на грандхотел “Янтра” във Велико Търново, на петзвездния хотел “Пирин” в Сандански и селището Созополис.
Мълвата, че Шарлопов може да стане министър на туризма в средите на бранша бързо се е разпространила. За това според запознати днес не случайно браншови организации от туризма са изпратили открито писмо на Борисов в което настояват: „За министър на туризма да бъде номиниран човек, необвързан с корпоративни интереси, образован и енергичен, разумен и диалогичен. Да има визия и решителност за провеждане на политика за категорично разграничаване с политиката на управление на туризма през последните 15 месеца, за налагане на България като целогодишна туристическа дестинация, работейки в тясна връзка с браншовите организации“.
От бранша твърдят, че той е в конфликт на интереси, защото е голям хотелиер. Според тях той е и обвързан с руската мафия – Андрей Панпурин и Константин Циганов, на които дължи пари и са му били съдружници в селището Созополис.
За кръстници на уралската мафия от най-мрачните години се считат братята Григорий и Константин Циганов, писа „Медияпул“. Григорий Циганов е убит през 1991 г. от конкурентна групировка, след което се развихря истинска гангстерска война, в която падат трупове в Екатеринбург, Москва, Киев, та чак и в Будапеща. Оцелелият Константин Циганов се оказва талантлив организатор и успява да дисциплинира и подчини дивите улични банди в града на Урал.
След като Константин е арестуван през 1993 г., неговите хора атакуват безуспешно седалището на антимафиотите в Екатеринбург с гранатомет и бомби. В крайна сметка Циганов е пуснат под гаранция през пролетта на 1994 г. и веднага избягва от Русия.
След бягството на Константин Циганов през 1994 г и кратка контраатака на властта, която вкарва за няколко седмици в затвора Хабаров и Крук, позициите на „Уралмаш“ са разклатени, но само временно. Групировката се стабилизира и продължава да набира мощ, като изнася дейността си и зад граница.
През 1994 г. руският гражданин Андрей Волфрамович Панпурин влиза в капитала на дружеството „Лаудис Интернасионал“. „Лаудис“ постепенно се разраства и разроява в няколко фирми: „Лаудис Холдинг Груп“, „Лаудис Билдинг“, „Лаудис Пропъртис“, „Тексима-Лаудис“ и т.н.
Следите на Циганов обаче се откриват в България, където той по загадъчен начин получава гражданство и през 2003 г., вече като български гражданин, се впуска в бизнеса с Панпурин. През 2003 г. се създава „Лаудис Холдинг Груп“, в която управител е постоянно живеещият в България руски гражданин Андрей Волфрамович Панпурин. Kапиталът на фирмата пък е 100% собственост на българския гражданин Константин Николаевич Циганов. До 2003 г. Циганов не афишира участие в други фирми и сдружения в България.
Впрочем, Циганов и Панпурин изобщо не се стараят да се крият. През целия период на управление на Тройната коалиция, двамата уралци развиват бурна бизнес дейност в България в областта на имотите и строителството.
Уралмашките капитали се ориентират предимно към ваканционни терени в Пирин и около Царево, но не само. „Лаудис“ инвестира и в терени край г. Елин Пелин, където през март 2005 и декември 2006 купува от общината 220 декара за близо 400 000 лв. Заради тази покупка руснаците се свързват с една от версиите за убийството на кмета Янко Янков, който е намерен пронизан със 7 куршума на 9 януари 2007г.
Като най-мащабен проект на „Лаудис“ се очертава комплексът от затворен тип „Коста дел Кроко“ в Царево, в който руснаците обещават да вложат 110 млн. евро. Строежът започва ударно през ноември 2007 г, а през цялата 2008 г. строителството там не спира въпреки забраната през активния туристически сезон. Работи се и нощем, на прожектори. Комплексът се рекламира богато, а едни от най-сериозните делови издания в България му отделят място в рубриките си за недвижими имоти. За произхода на капиталите се пише сдържано, че са предимно руски.
В Царево Панпурин и Циганов придобиват също завода за лодки „Пасат“, който е с отлична локация на самия бряг до границата на Парк „Странджа“. Строежът на „Коста дел Кроко“ продължава до настъпването на кризата. В началото на строителния сезон 2009 г. обектът е изцяло замразен. „Водих разговори с инвеститорите и смятат да продължат догодина, което е добър знак.“ – казва тогава кметът на Царево Петко Арнаудов. Това обаче не се случва, дори става по-лошо.
Според дискретна публикация във в. „24 часа“ от средата на август, инвеститорите Циганов, Панпурин и още няколко опасни руски мафиоти са заловени и експулсирани от България със заповед на шефа на ДАНС Цветлин Йовчев. Това се е случило скоро след операцията „Октопод“, което означава март или април 2010 г.
Пак според източниците на изданието българското гражданство на „някои от тях“, вероятно и на Циганов, е било отнето. ДАНС отказва да коментира по случая и по-нататъшната съдба на руснаците е неизвестна. Факт е обаче, че Циганов и до днес фигурира на страницата на руското МВР като обявен за издирване. За разлика от него Андрей Панпурин не се издирва от руските власти или поне няма публична информация за това. Двамата липсват и от публичната база данни на Интерпол за търсените лица, въпреки твърденията, че се издирват със специална черна бюлетина за особено опасни престъпници.
Случаят Циганов-Пампурин повдига доста въпроси пред правоохранителните органи на една европейска страна, която се стреми да стане членка на шенгенското пространство. Особено опасен престъпник с лекота минава през цедката за получаване на гражданство, без даже да си сменя самоличността. Знае се, че в Съвета по гражданството задължително има и представител на ДАНС (преди НСС), който обаче е пропуснал Циганов въпреки „перфектните отношения“ с руските служби, пише още „Медияпул“.
