Изоставеният град Бхангарх е едно от най-известните места в Индия, за които се смята, че е обитавано от зли сили. Хората в страната вярват толкова безрезервно в историите и легендите, свързани с него, че дори след проведена анкета измежду местни учени е взето решение Бхангарх да бъде затворен за всякакви посещения през тъмната част от денонощието. Репутацията на това място произлиза от две местни легенди.
Бхангарх, намиращ се в днешна провинция Ражастхан, Индия, започва историята си през 1573 година по време на управлението на владетеля на Моголската империя* Бхагвант Дас като резиденция на втория му син. През 1730 година градът започнал да отслабва след смъртта на Аурангжеб, по-късен владетел на империята. Малко след това Бхангарх бил присъединен към царство Амбер от Джай Сингх II, някога част от разпадналата се Моголска империя. Населението му започнало да намалява все повече, като през 1783 година, след няколко години на глад, Бхангарх вече бил пуст. Всички хора, някога живяли там, се изместили в най-близките села, а в града останали само мрачните разкази и истории.
Моголска империя* – ислямска държава, просъществувала на индийския субконтинент от 1526 до 1858 година.
храм ГопинатСнимка: www.baadalmusings.com
Бхангарх, съставен от малки жилищни постройки, храмове, дворци и множество врати по протежение на крепостните си стени, заема не много голяма площ в подножието на планината. След главната порта на крепостния град, днес наречена Бхут Бангла (къщата на призраците), са разположени няколко индуски храма – Хануман, Гопинат, Сомешвар, Кешав Рай, Мангла Деви и Ганеш. Царският дворец се намира в най-отдалечения от главната порта край, като пред него са издигнати две вътрешни укрепления. В града има няколко площадa, които са преградени с крепостни стени с по няколко порти.
Според една от легендите град Бхангарх бил прокълнат от свещеник на име Баба Балнатх, който имал къща малко над мястото, на което се намира града. Той дал разрешение за издигането на Бхангарх, но при условие, че не хвърля сянка върху неговия дом. Балнатх предупредил, че ако това се случи, щял да унищожи целия град. Принцът не обърнал внимание на стария свещеник и издигнал дворец, който хвърлял сянка върху дома му. В този момент Балнатх проклел града и всички хора в него постепенно изчезнали. Вярва се, че свещеникът е погребан някъде в Бхангарх, но гробът му все още не е открит.
Другата легенда е свързана с магьосник на име Сингхия, който бил влюбен в Ратнавати, принцесата на Бхангарх. Според това предание магьосникът направил заклинание върху парфюм, който бил закупен от прислужницата на принцесата. Щом принцесата използвала парфюма, щяла да се влюби в Сингхия. Но Ратнавати разбрала какво се опитва да направи магьосника и изляла омагьосания парфюм върху един камък. След като видял това със собствените си очи, Сингхия се почувствал огорчен и наранен и проклел целия град. Много хора от околните селища вярват, че призракът на Сингхия все още броди в града, а принцеса Ратнавати ще се прероди в друго тяло и ще се върне в града, за да развали проклятието.
алея във вътрешността на градаСнимка: www.trawell.in
Докато тези легенди са може би нищо повече от фантастични приказки, то те станали толкова популярни в Индия, че дори и днес на входа на града има табела, която гласи ‘Не влизай след залез!’ Местни твърдят, че който остане в града за вечерта, никога повече не се връща. Освен красивата природа и забележителна архитектура, тези истории също привличат множество хора, които искат да изпитат усещането да се разходят на едно ‘прокълнато’ място!
