Сър Чарлс Спенсър Чаплин е британски комедиен актьор, режисьор, сценарист и композитор, работил през по-голямата част от живота си в САЩ, считан за една от най-важните фигури в историята на филмовата индустрия и една от най-талантливите личности от ерата на нямото кино. Чарли Чаплин е най-известният актьор в ранните холивудски филми, а по-късно и забележителен режисьор.
Той е създателят на един от най-знаменитите и незабравими образи в нямото кино – на скитника Чарли. Неговата кариера обхваща повече от 75 години, от детството във викторианската епоха, до една година преди смъртта му през 1977 г. и е изпълнена с противоречия. Обвиняван е в симпатии към комунистите и влиза в черния списък на Холивуд, а женитбите и връзките му с много по-млади от него жени предизвикват скандали. След започналото разследване на ФБР Чаплин е принуден да напусне Съединените щати и да се установи в Швейцария.
Пише, режисира, продуцира, редактира, играе в и композира музиката за повечето от филмите си. Той е перфекционист и финансовата му независимост му позволява да прекарва години в разработването и производството на даден филм. Неговите филми се характеризират с добре обмислена клоунада, съчетана с патос, вписани в борбата на скитника с противниците му. Много от тези филми съдържат социални и политически теми, както и автобиографични елементи. Носител е на два почетни Оскара, през 1929 и 1972 г., като част от подновеното признание за работата си. Едни от най-известните му филми, популярни и днес са „Треска за злато“, „Светлините на града“, „Модерни времена“ и „Великият диктатор“, класирани сред едни от най-добрите филми на всички времена. През 1999 г. Американският филмов институт поставя Чарли Чаплин на 10-то място в списъка на 100 най-големи звезди на киното за последните 100 години сред мъжете.
В края на 1960-те здравословното състояние на Чарли Чаплин започва бавно да се влошава след прекарани няколко микроинсулта. След награждаването му със специален почетен Оскар за цялостния му принос през 1972 г. този процес се ускорява значително. Около октомври 1977 г. той вече не може да общува и е прикован към инвалидната количка, като се нуждае от непрекъснати денонощни грижи. Умира в съня си на 25 декември 1977 г., на Коледа – празник, който не обича да празнува поради болезнени детски спомени, на 88 години, в малкия швейцарски град Веве. Погребан е във Во, Швейцария на 27 декември 1977 г. със скромна церемония, каквото е неговото желание.
На 2 март 1978 година неговият ковчег е изкопан и откраднат от двама емигранти – полякът Роман Вардас и българинът Ганчо Ганев с цел да изнудват семейството му за пари. Замисълът се проваля и крадците са заловени след масивна полицейска акция през май 1978 г., а ковчегът е открит единадесет седмици по-късно, закопан край Женевското езеро в градчето Новил. Тялото му е препогребано под двуметров бетон, за да се предотвратят подобни бъдещи посегателства.
