Голфаджия в Русия (3)- Велики Новгород, Санкт Петербург, Виборг

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Интересно е да се пътува на север от Москва. След 300-400 км вече се забелязва, как природата се променя. Растителността става иглолистна, а и самото небе, и слънчевата светлина са някак различни. Може да се обясни доста по-научно, но аз бих могъл да го представя ей така…чисто профански :). Както каза адашът “небето е по-близко”:

Из Русия

На път за Петербург бяхме планирали да посетим град Велики Новгород:

Велики Новгород

Сградата на общината….как успях да я хвана тази бракма на снимката просто

Новгород се слави като най-стария град в Русия, основан през 859-та година. В продължение на няколко века е столица на Новгородската република, докато през 15-ти век Иван III го присъединява към Московското княжество. В града се намира много красив, съвсем компактен Кремъл, който е и много добре поддържан. В центъра на комплекса се намира паметникът “Хилядолетие Русия”:

паметникът „Хилядолетие Русия“

Паметникът „Хилядолетие Русия“

Градът е разположен на река Волхов, която е плавателна по цялата си дължина. За мен беше много изненадващо да науча, че Велики Новгород е бил част от търговския съюз Ханза.

Велики Новгород

И разбира се…снимката с парите

След като се разходихме из Кремъла, пихме по един квас и продължихме към Петербург:

към Петербург

Едно клипче от влизането ни в Санкт-Петербург:

По една бира по случая

И едно интересно сравнение старо:ново

Русия и Москва много извращават представите за голямо/малко, близко/далече. Специално руснаците са тотално повредени в това отношение. В Петербург на два пъти се запознавахме с хора от град Мурманск, който се намира на брега на Баренцово море на 1550 км (!!) от Петербург и въпросните хора се представяха по следния начин: – “Аз съм от един град наблизо – Мурманск”. Като цяло критериите за разстояние са – ако е на по-малко от 2 дни път с влак, значи е близо.

В нашия случай много се радвахме като пристигнахме в Петербург, защото въпреки, че той също е многомилионен град, след Москва просто ни се струваше като последното провинциално градче. Така спокойно, няма коли по пътищата… приказка.

Санкт-Петербург е много по-туристически ориентиран, много по-приветлив град. Москва не е уютна, ама хич. Тя е огромна, масивна, смазва те.
На първия си ден отидохме до двореца “Петерхоф”, лятната резиденция на Петър Велики, който е и основател на града. Целият дворцов комплекс е невероятно красив. Ето снимки от мястото:

дворец „Петерхоф“

В късния следобед решихме да се върнем обратно в града и да се отбием през центъра:

към града

Това е една от най-красивите църкви в града, казва се “Спаса-на-крови” или “Спасител на кръвта”. Изградена е в началото на 20-ти век и е посветена на гибелта на император Александър II… същият, който стои пред Народното събрание в София. Той е загинал в резултат на покушение, извършено на броени метри от мястото, където сега се разполага храмът:

Спаса-на-крови

Няколко снимки от главния площад на града – Дворцовият площад.

Александровската колона, посветена на победата над Наполеон

Зимният дворец

Не посетихме Ермитажа, тъй като опашките бяха умопомрачителни.

За мен лично Санкт-Петербург бе най-красивият град, който посетихме. Ако Москва е музей на СССР под открито небе, то Петербург е музей на Руската империя. Петър I го основава в началото на 18-ти век и премества столицата там с цел по-голяма близост до шведите, с които Русия тогава често воюва. Местността е била блатиста, така че е трябвало тези блата да бъдат пресушени. За оформлението на града са били поканени водещи италиански архитекти, като по цели булеварди се наблюдава ансамблово застрояване. Въобще строено е с голям размах.

Една вечерна снимка на паметника на Петър Велики

Исакиевский собор – една от перлите на града

Ето и няколко снимки от метрото. Беше интересно, че при някои линии мотрисата спираше на перона пред едни такива врати, които се отваряха заедно с тези на самата мотриса:

метрото

Ще си позволя да ви разкажа малко повече за историята на следващата снимка. Както знаете, едно от най-големите изпитания за града е била Ленинградската блокада през Втората световна война, продължила 900 дни. Наред с несгодите, свързани с недостатъчно стоки от първа необходимост, градът е бил подложен и на периодичен артилерийски обстрел. Градът е бил блокиран както от финландски войски от север, така и от силите на Вермахта. Получавало се е така, че по Невски проспект, където тази снимка е направена, от една страна на улицата са падали немските бомби, а от другата – финландските. По обясними причини финландците не са имали възможност за толкова интензивен обстрел, затова тази табела предупреждава, че тази страна на улицата е най-опасна, тъй като на нея падат немските бомби:

по Невски проспект

Посетихме също така и Петропавловската крепост. От тук всъщност е започнало разрастването на целия град:

Петропавловската крепост

Санкт Петербург

В непосредствена близост се намираше и Санктпетербургската джамия. Води се за най-северния мюсюлмански храм в света. Построена е в началото на 20-ти век, за да отговори на нуждите на мюсюлмани, идващи в столицата от различни краища на Руската империя:

Санктпетербургската джамия

Направихме си и една екскурзия с лодка по река Нева и каналите на града. Цената е около 15-20 лв.

с лодка по река Нева

Две снимки от Василевски остров – районът, където се помещават старата борса, митница и др.

Василевски остров

Уважих и крайцера “Аврора”:

Аврора

Исакиевския собор и площада пред него. Паметникът е на Николай Първи

И другата разкошна катедрала в града – Казанский собор

В Русия кирилицата е много на почит. Всичко се изписва на нея, включително всевъзможни международни наименования. Дори в московското метро до преди няколко години почти е нямало надписи на латиница… deal with it. Въобще в Русия никак не е зле да се знае руски или поне да се чете кирилица.

На моменти по мое мнение цялата работа чак придобива гротескни размери:

надпис на кирилица

Както приятелите ми казват, аз съм “ретро-човек”. В този контекст нямаше как да не отида да разгледам музея на съветските аркадни автомати. Самите платформи са огромни, а игрите – адски дървени и стари… даже за мен. Но беше забавно да поиграя :):

музей на съветските аркадни автомати

в музея на съветските аркадни автомати

Веселото беше, че си се използваше монетка от 15 съветски копейки:

монетка от 15 съветски копейки

Още няколко хубави кадъра от града:

Санкт Петербург

След няколко дена престой в Петербург поехме към Финландия, като по пътя си спряхме в град Виборг:

към Виборг

Посетихме виборгския замък, основан от шведите през 13-ти век. От тук води началото си и самия град:

Виборгският замък

Основан от шведите, Виборг е бил с предимно финландско население и част от Финландия до преди Зимната война 1939-1940. Дори е бил вторият по големина град във Финландия. Съдейки по атмосферата на града определено човек не се чувства в Русия. От друга страна, въпреки че е само на стотина километра от Санкт-Петербург, който е много богат и развит град, Виборг изглеждаше доста сиромашен. В стария град имаше красиви сгради, но много от тях бяха в окаяно състояние:

Виборг

На излизане от Виборг спряхме, за да напълним резервоара едно хубаво преди Финландия. За малко да забравя да засегна темата за горивата. Заради държавите, през които минахме, дадохме сравнително малко пари за гориво, просто защото и в Украйна, и в Беларус, а особено в Русия, цените бяха доста народни.

В Украйна и в Беларус цената беше около 1.70-1.80 лв. за литър бензин, а в Русия вече цените бяха съвсем скандални. Като за начало в Русия навсякъде си се предлага бензин 92, което автоматично ме върна 15 години назад в детството. Той струва 28 рубли…при 1 лев = 25 рубли т.е. лев и нещо. Ние обаче си сипвахме от “елитния” бензин 95, който струваше “цели” 33 рубли т.е. около 1.20 лв.

към Хелзинки

Докато още не сме излезнали от Русия да кажа и две думи за пътищата. Тези по които минахме бяха отлични, с изключение на съвсем кратки участъци между Москва и Петербург. От друга страна по тези държави имат леко странни стандарти за пътища на моменти. Аз ги наричам съветски изгъзици ;). В Беларус от Брест до руската граница се плаща за да се мине по т.нар. “олимпийка” (строена е за олимпиадата в Москва през 80-та година), която в Гуугъл е обозначена като магистрала, на място има табела за автомобилен път. В първите 40-50 км ограничението е 90 км/ч, има по 2 ленти за движение във всяка посока + аварийна, НО се правят леви завои, има пешеходни пътеки. След това ограничението става 120 км/ч, леви завои няма… но пешеходните пътеки си ги има!! Бъдете внимателни, ако пътувате някога по този път – има ненормалници на моменти пресичат неправилно, дори и по тъмно…така ми изкараха акъла едни хубавци.

Пътят Москва-Петербург също е странен. По принцип е двулентов, като на моменти се появява трета лента за половин-един километър, която се използва за изпреварване ту от тези, движещи се в едната посока, ту от тези в другата. Хубаво нали, ама 700 км така…

И за финал – пътят от Петербург до Виборг. Двулентов с доста широка аварийна лента, на която местните пичове веднага намериха приложение. Искаш-не искаш… принуждаваш се да преминеш към новоустановения режим на движение 🙂