SCIENCE FICTION, FANTASY AND HORROR: Рецензия на „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ от Юнас Юнасон

1
Добави коментар
Radi_Radev
Radi_Radev

Какво трябва да направи човек, ако в ръцете му попаднат 50 милиона крони, които не са спечелени с честен труд?!
Ако е честен, трябва да ги предаде н полицията, ако е страхлив би бягал на много километри от тях, но ако е Алан Карлсон ще постъпи според своите житейски правила и лична изгода. При условие, че този човек е на цели 100 години, гърлото му е вечно засъхнало за хубава водка, а душата му крещи за свобода.
Приключенията на стогодишния старец преди да стане на един век са предадени чрез майсторска ретроспекция и читателят вижда героя ту в Испания, ту в Китай, ту в Иран, в Съветска Русия, или пък в Северна Корея. Животът му непрекъснато е застрашен, но се е научил да оцелява още от деветгодишен. А и съдбата сякаш винаги е благосклонна към него.
Страхотен смях предизвикват неговите срещи с най-големите държавници по това време. Безкрайно хумористична е и неговата омраза към политиката и религията. Той е откровен в по-голямата част от живота си. Но при трудни положения проявява изврътливост и решителност, граничеща със смелост.
Понятия като угризения на съвестта и човеколюбие са му чужди, но той никога не причинява зло на невинни хора.
Срещите с Франко, Сталин, Ким Ир Сен, Мао Цзе Дун са изпълнени с хумор. От друга страна авторът осмива повече силните на деня, отколкото този необразован самотник, който не умее нищо друго освен да прави взривове, но и да оцелява. Той остава здрав и при преминаването на Хималаите, отървава се от руския лагер, защото умее да използва обикновени хитрости за да се спаси.
Авторът ни разсмива и с пародията на глупостта – Херберт и Аманда Айнщайн, които „точно“ разделят сумата на 4 трети.
За Алан проблемите в живота се свеждат до неговата „любов“ към водката, която предпочита с безалкохолно. Обаче според него най-добре е водката да се пие с водка и стремеж към независимост.
Неподражаемо е умението на Юнас Юнасон да осмее не само велики личности, но и шведския прокурор, който така се оплита в лъжите на издирваните, че е пред припадък.
Удивителни са идеите на героите – кюфтета с формалин, превръщане на слон в убиец, забогатяване от библии.
Юнас Юнасон е не само прекрасен разказвач, но и майстор на невероятните ситуации. Книгата се чете с интерес, с лекота и в същото време внушава идеята, че до сто години се доживява с ум и хитрости.
И най-важното – не прави лошо на хубавите хора, а ако можеш помогни и на престъпника да стане добър.

Купете „Стогодишният старец, който скочи през прозореца“ и изчезна тук:
http://www.colibri.bg/knigi/823/yunas-yunason-stogodishniqt-starec-kojto-skochi-prez-prozoreca-i-izchezna