Смешно е, простете... - Edna.bg

Смешно е, простете... - Edna.bg

В една притча от Ведите, се разказва за змия, от която хората много се плашели. Хапела ги и ги убивала.

Един ден обаче, чула словото на мъдрец, който проповядвал за божествената любов, прошката, смирението. Трогнала се змията и решила да следва напътствията му. Престанала да хапе и убива хората. Прощавала, смирявала се, не отвръщала никому със зло.

Минало време от нейната транформация в „добрата ламя Спаска” и отново се пресекли пътищата ѝ с мъдреца.

Някога могъща, тя изглеждала съвсем окаяна – бита, подритвана, изтормозена, използвана, останала без сили. „Може би съм просветлена – казала му тя, но съм полумъртва”...  А мъдрецът отвърнал: „Никога не съм ти казвал да не съскаш”.

Сетих се за тази притча покрай Сирни заговезни – денят за прошка. Актът на прошка и на смирение често звучи като поражение, което крие в себе си опасност да бъдеш бит, подритван, изтормозен, да останеш без сили. 

В името на какво? На ефекта да си просветлен?

Какво...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност