ЦВЕТЯ , ЗА МЕСТА СЪС СЛАБО ОСВЕТЛЕНИЕ
За тези места трябва да се подбират цветя , които се задоволяват с малко светлина. Ето едни от тях:
Аспидистра / семейно щастие/ – растението е невзискателно към почвата , не страда от прах , притежава издържливост към малка светлина . Листата са едри и жилави.Възрастните растения развиватголяма розетка от лъскави елиптични листа , тъмнозелени или с бели ивици. Размножава се чрез разделяне. Най-добра почва за аспидистрата е смес от равни части градинска пръст и угнил оборски тор. Тя цъфти , но цветовете й почти не се забелязват , тъй като имат тъмна багра и се разполагат по повърхността на почвата по коренището. През лятото растенията предпочитат редовно поливане, без застояване на водата в подложката.
Бегония / слоново ухо/ – стъблото е месесто и бавно нараства , издържлива е на сянка . Образува гъсто поставени блестящи листа с червена долна повърхност.Размножава се чрез резници през лятото. Расте най-добре в смес от градинска пръст , листовка и пясък.
Бръшлян – вечнозелен лазещ храст , със забележителна устойчивост на сянка.Негови вариетети се отглеждат като растения с падащо стъбло , поставени в саксии , при домашни условия.Често имат белезникави петна по листата си Размножава се чрез едногодишни клончета , които се вкореняват лесно , поставени в съд с вода. Най-добра почва е смес от пръст , листовка и пясък .
Кливия – листата му са трайни , живеят няколко години и са наредени в една плоскост.За разлика от амарилиса , който има луковица , кливията е с дебели корени. Цветовете на кливията са дребни , събрани в чадъровидно съцветие.Размножава се в домашни условия чрез издънки , но може и чрез семе , като тогава растенията нарастват по-бавно. Кливията не понася често сменяне на пръстта. Това става през 3 – 4 години , когато се поставя богата тежка почва от градинска пръст , листовка , говежди тор и пясък.През лятото растенията изискват обилно поливане , през зимата – малко вода и хладно помещение. Цъфтят два пъти през годината.
Папрати – за жилището се препоръчват няколко вида – нефролепис , полиподиум и богородичен косъм.
Нефролеписът вирее в топли и по-хладни помещения. Листата му са дълги , разделени гребеновидно . Някои папрати са с листа , неправилно разделени и нарязани , образуващи гъста туфа.
Пилоподиумът е сравнително едра папрат с дебело коренище. Листата му имат гладка дръжка и гребеновидно разделена белезникава петура.
Богородичният косъм е с разклонени листни дръжки , сравнително ниска , със закръглени дялове на петурата. Листата на всички са с восъчен налеп , по който водата се плъзга.
Папратите изискват лека почва , съставена от повече листовка , пръст и пясък. Честото оросяване им действа благоприятно.
