Поради османското владичество България тръгнала по пътя на капитализма сравнително късно. Възникването и налагането на капиталистическите отношения в българските земи бил бавен, мъчителен и труден процес, който продължил цяла епоха. Той бил съпроводен с георични и продължителни борби за национално освобождаване. Пред Възраждането в нашите земи се кръстосали и сблъскали много външни политически, религиозни, културни и други влияния. Активна роля в това отношения играли Русия и големите западноевропейски държави. Един от пътищата на западноевропейското влияние в българските земи било масонството.
В някои не твърде сигурни източници се твърди, че в основаната от французи в гр. Кишинев масонска ложа ,,Овидий“ към края на първата четвърт на XIXв. членували и българи, като Хаджи Петко например, че през 1824г. българинът архимандрит Ефрем бил посветен за неин член. В тази ложа участвували още руси, евреи, гърци, арменци, молдованци. Като се върнал в Русе, архимандрит Ефрем основал масонска ложа, която обаче просъществувала много кратко време.
През първата половина на 50-те години на XIXв в българските земи имало масонски ложи във Видин, Свищов, Русе, Тулча, Варна и Ниш. Но в тях не членувал нито един българин – съставени били от евреи и други чужденци, По същото време в Цариград имало 11 ложи.
Последните две десетилетия на османското владичество били изпълнени с изключително интензивни борби на българите за национално и социално освобождение. Поради своите принципи масонството не могло да подпомага тези борби. Все пак от 60-те години XIXв. насетне имало случаи, когато отделни българи влезли в съприкосновение с масони от западноевропейските държави. Един от първите, който възприел масонството, бил Иван Николов Ведър (роден на 20 юли 1827г. в Разград и починал на 8 август 1898г. в Русе). Първата си масонска степен той получил на 12 декември 1863г. в ,,Oriental Lodge“ номер 687 в Цариград. Тази ложа се намирала под послушенството на United Grand Lodge of England. След години той бил посветен и в 18,30,31 и 33 степен от старошотландския приет обред. Вероятно с помощта на английски масони И. Н. Ведър получил образование и заемал разни служби в Англия, Румъния и по железопътната линия Русе – Варна.
Някои представители на възрожденската буржоазия участвували в чуждестранни масонски ложи в Цариград – гръцки, италиански и др. Търговецът Петър Попов на 24 март 1864г. станал член на гръцката ложа ,,Арети“, в която получил степента ,,майстор“. През следващите години той вземал най-дейно участие в нейния живот.
В някои масонски източници се сочи, че до Освобождението масони били Г. С. Раковски, А. Кънчев и др. дейци на националноосвободителното движение, както и някои представители на възрожденската интелигенция. През 1874г. в Свищов съществувала българска масонска ложа. Един от нейните членове бил Н. Павлович. Други сведения свидетелстват, че българи около Драган Цанков в Цариград в навечерието на Освобождението възнамерявали да основат българска масонска ложа.
Българи емигранти в Румъния членували в тамошни масонски ложи. Румънски масонски ложи имали отношение към някои аспекти на дейността на българската емиграция. Ложа ,,Инцелепци дин Хелиополис“ (обред ,,Мемфис“) от Букурещ на 19 юли 1874г. подарила на българското училище в този град 30 книги, за да бъдат наградени с тях най-добрите учениците.
Някои българи се запознали с масонството по време на следването си в западноевропейски учебни заведения. Константин Стоилов станал масон в Лайпцигската ложа ,,Аполо“ на 14 септември 1876г. На 4 октомври с. г. му било издадено специално удостоверение за това. Запазен е въпросникът, попълнен от К. Стоилов по този случай. На 26 септември 1877г. К.Стоилов бил повишен във втора степен. Там той станал и майстор.
К. Стоилов останал член на тази ложа до края на живота си. Наистина той не е имал възможност да участвува редовно в нейните занимания. Но редовно до самата си смърт издължавал членския си внос. Ръководството редовно го информирало за по-важни моменти от живота на ложата: за починали масони, за нови масонски печатни издания и др. Ще избързаме напред и ще посочим, че в края на 80-те и през 90-те години на XIXв. връзките на К. Стоилов с ложа ,,Аполо“ били доста тесни и много активни, за което свидетелствува оживената им кореспонденция.
Във връзка със смъртта на К. Стоилов секретарят на ложата ,,Аполо“ Ед, Бахнаб написал до съпругата му писмо с молба да му изпрати подробно описание на живота на покойния след 1876г. Получавайки подробни сведения за живота и делото на К. Стоилов в България, в ложа ,,Аполо“ му написали некролог и устроили специална траурна церемония. Некрологът бил публикуван в много германски вестници. Портретът на К. Стоилов бил поставен в една от залите на храма на ложа ,,Аполо“. През 1930г. той още стоял там.
По-късно Великата ложа на България ще се гордее с делото на К. Стоилов като масон и ще твърди, че в цялата си обществено-политическа и държавна дейност той осъществявал принципите на масонството.
Случаят е показателен колко здрави били връзките на някои чуждестранни масонски ложи с високопоставени техни членове в България, колко те са държали на тях. Със същото им отговаряли и българските им членове. Тази взаимна заинтересованост била доста показателна и сигурно носела изгода на двете страни.
По време на Руско-турската война от 1877 0 1978г. група румънски офицери край Плевен основали военна масонска ложа с название ,,Дунавска звезда“ под патронажа на Великия изток на Португалия. Отначало тя била независима, но на 28 септември 1878г. влязла в него. Макар че била основана на българска територия, в тази ложа не членували българи. Но през следващите години някои нейни членове изиграли известна роля за разпространяване на масонството в България.
Посветените в масонството българи до Освобождението били само единици. Също така единици от тях останали до края на живота си привърженици на масонството. При всички случаи посвещаването на българи в масонство в годините на османското владичество ставало под влияние на западноевропейски масонски организации или техни членове, както и на масони в съседните на България държави. Първите стъпки на масонството в Румъния, Гърция и Сърбия също били направени под влиянието на западноевропейското масонство: английско, френско, немско.
Макар да било един от пътищата за формиране на буржоазен светоглед, на буржоазно съзнание, до освобождението на България от османско иго масонството не играло сериозна роля в духовния живот и в политическите борби на българите.
След освобождението на България през 1878г. българската буржоазия и въобще българското общество се устремили с усилени темпове да се еманципират с напредналите европейски държави. От Русия и Западна Европа младата българска държава заимствувала опит за организацията на държавния, стопанския, обществения, политическия и културния си живот. Наред с по-пълното усвояване на буржоазния парламентаризъм в България намерили отражение и почва и разнообразни идейни течения, включително масонството и негови разновидности.
Първата масонска ложа в Княжество България възникнала в Русе. Това е свързано с името на И. Н. Ведър/ На 21 февруари 1879г. той завел в Букурещ Т. Кърджиев – прокурор при Окръжния със в Русе, поручик Върбан Н. Винаров и Й. С. Джумалиев – чиновник, където същия ден били въведени в масонството в ложа ,,Хелиополис“, намираща се под въведението на Великия изток на Франция. След това били посветни Ал. Цанов – полицай майстор: Марин Янакиев Маринов – поручик, Захари Стоянов – помощник секретар на апелативния съд. Освен това тогава в Русе имало масони между живеещите в града чужденци. И. Н. Ведър уредил с ръководството на Великия изток на Португалия даването на съгласие за основаване в Русе ложа с название ,,Балканска звезда“.
Практическото уреждане на въпросите около основаването на ложата станало с прякото участие на пълномощника на Великия изток на Португалия и първомайстор на букурещката ложа ,,Дунавска звезда“ капитан Константин Моройо. На 1 февруари 1880г. бил установен съставът на ложата: И. Н. Ведър – почетен майстор, В. Винаров и Т. Кърджиев – надзиратели, З. Стоянов – попечител, М, Маринов – касиер. На 15 с, м. в присъствието на делегация: К. Моройо, Мишел Капуто (капитан), Коюдушпуло и Манолеску открили в дома на И. Н. Ведър ложа ,,Балканска звезда“ под номер 134 от Великия изток на Португалия. На 20 март 1880г. тя била утвърдена от последния.
Ложата заживяла редовен организационен живот. До средата на март 1882г. членовете й достигнали 27 души. Първо майсторът Ведър имал 33-та степен, получена от Великия изток на Франция, трима души били с 18-та (Г. Силаги – аптекар, Т, Кърджиев и Капуто), 12 – с трета степен (Й. Джумалиев, В. Винаров, М. Маринов, А. Цанов, З. Стоянов, Вл. Золотович, Панайот А. Папов – кмет, Антон Наследников – учител, Г. Вълчанов, капитан Хр. Кръстев, Ради Иванов – началник на пощата, Онорий Маркулеску – фотограф). 9 – с втората степен (Т. Чернев – учител, Ал. Шишманов, Йосиф Клайн, Оханес Енкарелиян – златар, д-р Ив. Пенков, Мариян Р. Кличиян, Зенон Масирли – сърмаджия, Ал. Борович, Ив. Яневч, Стефан Т. Михайловски – военен лекар) и 4 – с първа степен (Н. Обретенов – окръжен управител, Панайот Дюлгеров, Фотиас Христидес и Драган Драганов). Тази ложа се посещавала и от Ал. Батенберг.
Ръководството на ложа ,,Балканска звезда“ още след откриването й започнало да полажа усилия за разширяване на нейното влияние извън Русе, като се създават масонски групи в Свищов, Варна, Търново, Плевен, София. Членовете на ложата се стараели да усвояват масонската символика и масонските ритуали, масонските принципи и масонската идеология, съдържащи се в документация на Великия изток на Португалия. Чрез ложа ,,Балканска звезда“ за пръв път в България организирано започнало разпространяването на масонската практика в най-широк смисъл на думата. Но отдалечеността на ложата от седалището на масонската централа в португалската столица при тогавашните условия правело влиянието на ръководството на Великия изток на Португалия недостатъчно ефективно.
На ложа ,,Балканска звезда“ не било съдено да просъществува дълго. Освен че била разнородна по национален състав, нейните членове се впуснали в острите политически борби, от които кипяло младото българско княжество и които изправили някои от тях един срещу други. В изворите се споменават имената на Цанов, Чернев, Золотович, Винаров, д-р Шишманов, Наследников като активни партизани от различни лагери. Поради това и поради възникнали между членовете си недоразумение на 2 март 1883г. тя провела последното си занятие, след което се приспала (доброволно преустановила дейността си). Много от членовете й се, преместили в други градове.
Ложа ,,Балканска звезда“ възникнала в най-буржоазния от градовете на възстановена българска държава. Макар да била несполучлив опит да се пренесе в България създадената вече масонска традиция, особено в Западна Европа, все пак ги допринесла в известна степен за разпространяване на масонството в Българи сред следосвобожденската интелигенция, която ратувала за утвърждение на получилите простор за развитие буржоазно-капиталистически отношения.
Следва продължение…
Сподели тази статия с приятели
