Правителствените агентства също се занимават с прогнозиране на тенденциите. Разсекретен е доклад на Националния Разузнавателен Съвет на САЩ за Глобалните тенденции 2015: Диалогът за бъдещето с неправителствените експерти е бил публикуван през 2000г. Съгласно този документ, състоянието на света през 2015г., ще се характеризира с развитието на седем ключови тенденции, определяни от главните движещи сили. Това са – демографската ситуация; природните ресурси и околната среда, науката и техниката; глобалната икономика и глобализацията; националното и интернационалното управление; конфликта на бъдещето и ролята на Съединените Щати. Възможните пътища на развитие на тези тенденции под въздействието на движещите сили могат да дадат четири различни варианта на бъдещето, включващо глобализацията. Но има и друго бъдеще – на разрушителната глобализация, на регионалната конкуренция или ,,постполярния“ свят. Решаващи тук са ефектите на глобализацията – положителните или отрицателните, а също нивото на световния потенциал за противопоставяне на международните и междурегионалните конфликти и тяхното управление.
Ако тенденциите се развиват, без да носят съществени разрушения, ние имаме това, което експертите наричат ,,оптимистичен сценарий“. Глобалната икономика продължава да расте, макар пътя и да е трънлив, белязан от постоянна финансова нестабилност и растящо икономическо разслоение.
Икономическият растеж може да спре заради затягащата се финансова криза или намаляването на енергийните ресурси. Освен това могат да възникнат и други ,,дупки“:
Насилствени политически преврати във вид на значително снижаване нивото на живот в Близкия Изток (това вече е станало и и ма най-драматични последици).
Формиране на международна терористична коалиция с антизападна насоченост и достъп до високотехнологично оръжие (сега това е реална и растяща заплаха).
Стремително изменение на климатичните условия, което нанася сериозен ущърб на човешкото здраве и икономиката (в дадения момент това изглежда по-необратима опасност откогато и да било).
Световната епидемия от СПИН.
Възникване на геостратегически алианс вероятно между Русия, Китай и Индия – в качеството на противовес спрямо Съединените Щати и западното влияние.
Разпадането на алианса между Съединените Щати и Европа
В 2000г. е можело само да се гадае ще съществува ли светът през 2015г. такъв, какъвто е бил по-рано, или ще стане съвършено различен. За 2015г. този въпрос е престанал да бъде отворен.
Националният Съвет на Разузнаване, още повече произвежда линейни екстраполации по това, какво ще бъде нашето бъдеще. Съгласно друг доклад, публикуван в началото на 2005г. под името Съставяне на карта за световното бъдеще, и основан на консултациите с 1000 футуристи по цялото земно кълбо, светът през 2020 година няма силно да се различава от днешния. Тероризмът все още ще съществува, макар перспективата за войни по инициатива на главните световни държави ще стане малко вероятна. ,,Относително несъмнено“ изглежда, че Съединените Щати ще останат най-силната страна в икономическо, техническо и военно отношение, въпреки че трябва да се отчита възможното, но незначително отслабване на влиянието на САЩ.
Такива доклади демонстрират ограничеността на прогнозирането, основано на тенденции. Те игнорират факта, че тенденциите могат не само постепенно да се развиват, но също да прекъсват и дават началото на нови процеси и други условия. Тази вероятност е добре да се разглежда, тъй като нито една тенденция не действа в безкрайно адаптирана среда; нейното настояще и бъдеще имат своите ограничения.
Това могат да бъдат природните предели, основани на изчерпани ресурси или социални и човешки рамки, свързани с променливостта на структурите, ценностите и очакванията. Когато силната тенденция се сблъсква с такива ограничена, светът се променя и в играта навлиза нова динамика. Екстраполацията на съществуващите тенденции не могат да се определи какъв ще бъде светът.
За да се разбере какво се случва, когато тенденцията се прекъсва, е нужно по-дълбоко проникване в същността на нещата. Необходимо е да се излезе извън рамките на наблюдение на текущите тенденции и следването по пътя на тяхното очаквано развитие. Необходимо е да разберем нещо за динамиката на развитието на системата, в която наблюдаваната тенденция е възникнала и е възможно да изтече. Такова знание дава съвременната ,,Теория за системите“. Като причина за неустойчивостта на много аспекти в съвременният свят, на неговото развитие, насочено към бъдещето – не е линейната динамика на класическата екстраполация, а нелинейната и хаотична на комплексната система еволюция.
Динамика на трансформацията:
кратък екскурс в Теорията на хаоса
В навечерието на XXIв. не можем повече да пренебрегваме факта, че съществуващите тенденции отиват към критичния праг. Към добре известни неща (или печално известни) като ,,планетарни лимити“, които през 1970-те и 80-те години са се наричали предели на ръста. Явяват ли се такива сами по себе си – това е още спорен въпрос, но те определено ограничават ръста от този тип, който съществува днес. По степента на приближаване към тези предели ние се приближаваме към точката на хаоса. В тази точка някои тенденции ще се изменят или ще изчезнат и тяхното място ще заемат нови. В това няма нищо необичайно: теорията на хаоса показва, че еволюцията на комплексните системи винаги предполага редуване на периоди на стабилност и нестабилност, последователност и дискретност, ред и хаос.
Ние живеем в началните фази на период от социалната и екологична нестабилност – в критическия прозорец за взимане на решения. Когато достигнем точката на хаоса, към стабилните ,,точкови“ и ,,периодичните“ фактори на нашите системи ще се присъединят ,,хаотичните“ или ,,необикновени“ привличащи фактори. Те ще възникнат спонтанно, по думите на теоретиците на хаоса, като гръм от ясно небе, и ще доведат нашите системи до критична точка, където ще бъде избран един или друг от възможните пътища на еволюцията.
В текущия ,,прозорец на взимане на решения“ нашия свят е свръхчувствителен, така че дори незначителните колебания водят до крупни, мащабни последици. Това е легендарният ,,ефект на пеперудата“ Има история за това, че ако пеперудата – данаида маха с криле в Калифорния, тя произвежда леки колебания на въздуха, които все повече се усилват и в края на краищата предизвикват буря над Монголия.
Откриването на ,,ефекта на пеперудата“ е свързано с изкуството – прогнозиране на времето и произтича от формата, в която е бил облечен първият хаотичен привличащ фактор, открит от американския метеоролог Едвар Лоренц през 1960г. Когато Лоренц се е опитвал да моделира на компютър свръхчувствителната еволюция на световното време, той е открил необичаен еволюционен път, състоящ се от две различни траектории, съединяващи се като крила на пеперуда. Слабия мах може да раздвижи еволюционната траектория на световното време от едното крило към другото. Времето, както се е оказало, е система, намираща се в перманентно хаотично състояние – система, постоянно управлявана от хаотично привличащи фактори. Впоследствие било открито значително количество от разнообразни хаотични привличащи фактори. В определена степен те могат да се използват към всички комплексни системи и преди всичко – към живите системи.
Хората, както и другите сложни организми, представляват свръхчувствителни системи, постоянно намиращи се на границата на хаоса. Такива са екологичните и обществените образования, формирани от живите системи. Тези колективни системи са по-широки и устойчиви, отколкото отделните им членове. Но динамиката на еволюцията на системите е приложима също и към тях.
Еволюцията на индивидуалните и колективни органични системи може да бъде описана чрез диференциални уравнения. Те показват поведението на системите в тяхното отношение към принципите системни ограничения. Това е невъзможно да се направи по отношение на обществата, формирани от човешките същества, тъй като наличието на обществата, формирани от човешките същества, тъй като наличието на разума и съзнанието усложнява еволюционната динамика. Съзнанието на хората, членове на системата, влияе на поведението на тази структура, като го прави много по-сложно, отколкото начина на действия в нечовешките.
В периодите на относителна стабилност съзнанието на индивидите не играе решаваща роля на проявяване на обществото – доколкото стабилната социална система потиска девиантноот поведение и изолира тези, които го проявяват. Но когато обществото достигне пределите на своята стабилност и се превръща в хаотично, то става свръхчувствително по отношение дори към незначителните колебания, такива като: промяната на ценностите, вярванията, мирогледа и стремежите на неговите членове.
Ние живеем в период на преобразувания, когато в борбата се ражда новия свят. Нашата епоха е епоха на внимание на решения, прозореца на безпрецедентната свобода в избора на взимане на решения, прозореца на безпрецедентната свобода в избора на нашата съдба. В този прозорец на взимане на решения ,,колебанията“ сами по себе си са дребни, изглеждащи незначителни, действията и начинанията прокарват пътя към критичната ,,точка на хаоса“, в която системата се обръща в това или в друго направление. Този процес не е нито предопределен, нито случаен. Това е системен процес, който може целенасочено да се регулира.
Днес ние можем да създаваме колебания – действия и инициативи от такъв род, че те да преобърнат света в надигащата се точка на хаоса – към мира и поддържането на жизнената стабилност. Ако осъзнаем каква сила е в ръцете ни и ако имаме достатъчно желание и мъдрост да я използваме по предназначение, ние ще станем стопани на собствената си съдба.
Сподели тази статия с приятели
