Паяжина

Паяжина

... Само че докато бай ти Пачо чуе, докато дойде, вълкът взе бая мегдан и мина отсреща. Прегази едно деренце с козата барабар и влезе в един редкаш. Спря се там, а ние с бай Пачо — от обратната страна. Вълкът вече разпрал козата и тя свършила, влачи я като мърша за врата. След него — Катерин. Ама нито бърза, нито лае. — Бре — вика бай Пачо, — мамка му и кучето занемяло ли е, какво му стана? — Чакай — викам — и сега ще видиш какво му е станало! Спряхме и гледаме: Катерин наближава вълка, ама не тича, не — кротичко си ходи и мълчи. Вълкът се обръща и го гледа и той кротко, няма да му щрака със зъбите, нищо. Ни кучето лае, ни вълкът му нещо прави! Разбраха се, мамка им! Намигнаха ли си, нещо с очите ли се разбраха, не мога да ти кажа, но вълкът остави козата и се дръпна настрана, път стори на Катерин, а Катерин наближи до козата и — захвана да се гощава. Ръфа със зъбите като вълк и лапа ли, лапа… Лапа и ръфа. Бай Пачо, както си гледаше раззинат, така си остана. Толкова да не...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност