Снимка: Дилян Марков
България е пълна с красавици. Бумът на манекенството, фолка и конкурсите за красота, извадиха на показ много хубави жени. И някак актрисите останаха засенчени… С това леко нестандартно интервю e-vestnik се опитва да хвърли малко светлина върху проблема и върху една от най-сексапилните български актриси – Биляна Петринска.
Тя е завършила театралния колеж “Любен Гройс”, където е и асистент по актьорско майсторство на проф. Елена Баева. Като малка искала да стане балерина, а от години голямата й мечта е да изиграе Ана Каренина. Любими са й руските класици, с които казва, че поддържа духа си.
Първата й роля на сцена била на Пепеляшка в театър “Възраждане”, където си партнирала със Стоянка Мутафова и Емилия Радева.
Играла е в постановки в Народния театър (”Службогонци”, “Паметта на водата”, “Михал Мишкоед” и др.), Във Военния театър (”Котка върху горещ ламаринен покрив” и др.).
Снимала се е в няколко български филма и тв-сериала, а напоследък стана известна с участието си в новия български филм “Време за жени”, където играе една от главните роли заедно с Аня Пенчев, Параскева Джукелова, Катерина Евро и Любен Чаталов. Лицето й е познато и от няколко телевизионни реклами, а гласът й е озвучил много чужди филми.
Снимка: Дилян Марков
– Според теб защо в медиите има повече интервюта с манекенки, отколкото с актриси?
– Не знам. Може би времената са такива, че една манекенка е по-успешно продаваема като продукт.
– Какъв пък й е продуктът на една манекенка?
– Не знам. Има актриси, които не отстъпват по “мерки и теглилки” на манекенките. В същото време са доста по-интелигентни.
– Чели са Шекспир? Много важно.
– Професията изисква малко повече. Или поне работата е в тази посока. Не казвам, че манекенките са глупави.
– Много ме забавлява, като почнат да обясняват как еди коя си манекенка била интелигентна и знаела не знам колко си езика. Демек – хубава, ама и умна. Да не си помисли някой, че е тъпа?
– Не мога да кажа, не познавам манекенки.
– Защо примерно, мутрите и новобогаташите си падат по манекенки, а не по актриси?
– Ами как да си падат по актриси? Кога е влизала мутра в театър? Той няма къде да види актриси. Почти няма българско кино, телевизията не произвежда български филми…
– При социализма актрисите бяха уважавани, ухажвани. Направо бяха на пиедестал. Не мога да си обясня как изведнъж потънаха в нищото и се появи някакво съсловие манекенки?
Снимка: Дилян Марков
– Ами да, тогава е имало условия за тази актьорска среда – работещи, достойно представящите се в професията, добре платени. И когато човек е талантлив и има какво да покаже, отсреща публиката го забелязва. Естествено, че той по някакъв начин е в центъра.
– Ами, въобще не бяха добре платени. Просто имаше повече работа и си докарваха от хонорари. Имаше и елитни актриси, някои ги правеха дори депутатки, като Цветана Манева?
– Отношението към културата е било съвсем друго и оттам нататък всичко това се подрежда.
– Слушай, дай по-добре да си говорим за цици. Не е ли въпросът в секса, а не в културата?
– Защо да е в секса? Че сега актрисите не правят секс ли? Или, че не са по-добри от манекенките? (смее се силно)
– Е, да, ама новобогаташите си падат по манекенки. Какво им пука, че актрисите излизат на сцена не само за да си поклащат задника?
– Защото, като кажеш манекенка, си представяш някакво съвършенство, което общо взето гъделичка самочувствието на мъжа, неговото его, и той, избивайки комплекси, иска да сложи до себе си една прекрасна жена, за да се чувства мъж.
– Навремето актриси се чукаха с режисьори, театрални и кино- шефове, за да направят кариера, за да вземат роля. Сега как е?
– Всеки си избира средствата.
– Сега какво от това, че е режисьор?
– Да, и това се обезсмисли. (смее се)
– Има ли въобще смисъл в това да си актриса в Народния театър? Какво от това, че си изиграла главна роля, примерно? Има ли за теб някакво значение?
Биляна Петринска, Любен Чаталов и Миодраг Иванов на кинофестивала “Любовта е лудост”. Снимка: Булфото
– За мен има в чисто професионален план. Въпрос на развитие, на провокация, на нещо, което си постигнал … удовлетворение от това, което си направил, защото аз обичам професията си. Примерно спечелила съм няколко сърца повече, фенове, мои почитатели… Това е – аз разглеждам в такъв аспект това, което ми дава театърът. Защото искам с това да се занимавам. Нито съм станала по-богата, нито по-скъпо платена, нито ми се е вдигнала цената, за съжаление.
– Какви скучни работи приказваш. Има един стар лаф – “Кино-вино, театър-вятър, цялата култура – между циците и к…ра”?
– (смее се) Ама какво е това? Как е възможно?
– Има ли промяна сега? Ти как оценяваш тоя лаф?
– Боже, Боже, Боже… Кой е тоя, който го е казал?
– Това е лаф от кинаджийските среди, от времето на социализма, когато културата била на почит.
– Ами явно това си заслужаваме, след като мислим така. Какво да направя? Аз съм от друго поколение. Не от най-новото, ама все пак не от онова, за което говориш ти в цитата.
– Абе, все пак…
Снимка: Дилян Марков
– Нашата среда е по-бохемска, хората в тази професия са по-склонни да се обвързват с противоположния пол. Такава ни е професията – работим с емоциите. След това се разделят, има много раздели, изневери…
– Както четем и за актьорите в Холивуд по вестниците.
– Да. По някакъв начин. Макар, че не ми хрумва сравнение с Холивуд. Ние просто не сме Холивуд. Не можем да се сравняваме.
– Ти за кого играеш?
– За себе си и за онези, които искат да дойдат да гледат. Има такива. Има и такива, които гледат ревюта. Всеки си има своята публика и аз не мога да кажа, че някой не трябва да съществува. Нямам нищо против всеки да прави това, което му харесва. Но не може държавата да не се грижи за културата. Не може да има всевъзможни таланти, бликащи отвсякъде, всеки прави концерти, търси пари, проси, плаща си зала, пее, съблича се, облича се… Не мога да разбера защо телевизията примерно не произвежда български филми, а купува само външни сериали, някои от тях тъпи.
– Затова ще се снимаш в чужди продукции. Снимала ли си се досега?
– Да. В италиански, френски, всякакви…
– За колко кинта?
– Е, различно.
– Кажи колко плащат на един актьор за епизодична роля в чужда продукция?
Биляна Петринска в кадър от детски сериал по БНТ.
– Ами – за колкото си поставиш условията. Различно – 250-300 долара на ден, 200 евро… Има и тарифи. Въпрос на договаряне. Има някаква лична преценка в тия неща според мен.
– Ти се прочу преди години, като отказа да си покажеш гърдите в епизод на онзи френски филм – “Венсенженторикс” ли беше? Каква беше ролята?
– Епизодична – да бъда предводителка на селянките, които се бият, и в един момент да си скъсам ризата и с голата си гръд да стресна нашествениците. Извикаха ме спешно, аз бях на море, прекъснах си почивката. Мислех, че ме викат за нещо много по-голямо, аз въобще не знаех, че е за това. И бях потресена.
– Някой ти е харесал циците, за да те извикат?
– Много се радвам, че ме оценяват по достойнство. Поддържам си формата, поддържам си и всичко.
– Твойте не са силиконови, както на някои манекенки?
– Не са, както писаха в “Шок” преди време.
– И защо не си показа гърдите? Колко долара плащаха?
– Малко.
– А за повече?
– За мен голотата не е нещо притеснително, не е тема табу.
– Защо тогава не си показа гърдите?
Снимка: Дилян Марков
– Защото съм преценила, че … мястото, времето, причината, поради която… Може да се случи да ми бъде кеф. Нито ролята беше роля, нито заплащането – заплащане. Нищо. Нито в сцената участваше Кристоф Ламбер. Поне контакт с известен актьор. Който пък в края на краищата игра толкова бездарно и безлично, че просто се радвам, че не съм участвала.
– Трябва да призная, че преди години ти се съблече гола и си показа гърдите и без пари. Снимах те в ателието на скулптора Чапкънов. Той те уви с бръшлян.
– С лозови листа.
– Да, забравил съм. А нямаше ясна перспектива какво ще стане с тези снимки. Как се нави?
– Това е нещо съвсем друго. Мога да го направя. Както съм се снимала за български филм с големи компромиси. Както всички сме правили, между другото. Само за да има българско кино. Въобще, за да се случи това. Така че онези снимки в ателието на Чапкънов…, първо той е уважаван от мен скулптор… Въпрос на преценка, на момент, на ситуация…
– На една млада актриса сега каква й е драмата – плащат й малко, малко хора се интересуват от театър?… Обект ли е на сексуално преследване от страна на шефове, режисьори? Например мъжете около теб постоянно забиват поглед в гърдите ти?
– М-м-м-м, не знам. Мисля, че зависи как ще си поставиш нещата. Естествено не мога да говоря от името на всички. Не мога да разбера – за мъжете толкова ли са важни гърдите? Как е възможно това да е най-съблазнителното нещо, поставяно на първо място?
– Какво се учудваш, ти си привлекателна жена?
Ани Пападополу и Биляна Петринска. Снимка: Булфото
– Не че се учудвам толкова, ама на първо място слагат едва ли не това и нищо друго. И като видят това – полудяват. Какво като съм актриса? Защо да не се учудвам? Нямам нищо против да ме харесват, да харесват дупето ми, да харесват циците ми, да харесват краката ми, обаче да не ме възприемат само като сексуален обект.
– А-а-а, ти за какво го мислиш мъжа?
– Е, мъжът какво, просто животно ли е?
– Че закъде сме без животното? Чакай да те питам класическия въпрос – може ли една жена да бъде приятел с мъж?
-Ами-и… винаги има еротика в тия отношения.
– Ще седне мъж до теб и ще си говорите за Шекспир? Айде бе. Между другото самият Шекспир е казал всичко по въпроса. Нормален мъж близо до теб, не може да не се възбуди…
– Да, така е. И аз много се забавлявам с това. (смее се силно)
– Преди малко се смущаваше, че ако седнем да разговаряме в онази бирария, мъжете щели да ти гледат цепката на полата. Защо тогава се обличаш така?
– Е, все пак фередже не ми подхожда.
