Илюзията
Човешката личност е един микрокосмос, чиято значимост и ценност много често са поставени на изпитание от обективната реалност и затова илюзията се превръща в свещен оазис, който съхранява личността.
Светът на илюзията е необятен, както безгранична е мечтата и дава сили на човека, надхвърлящи реалните, изгражда възможността човекът да се чувства свободен, а този порив е градиво-величав и намира израз в думите на мъдреца Дон Кихот: „Свободата е най-висшето благо.”
Човекът е сложно триединство на чувство, мисъл и действие. В света на илюзиите той разгръща чувства и мисли, но често пъти действията му се разминават с действителността. Това е естествено, защото въображаемия свят е отражение на мечтата за хармония, която липсва в реалността, и стремежът да бъде вписана в нея, неизбежно поражда съпротива, а понякога и трагикомични резултати.
Илюзията има и позитивен смисъл, защото дистанцира човека и му дава възможност да се извиси, откъсвайки се от реалното, да добие свръхсили и вяра в себе си.
Колкото и да е красив светът на илюзията, той неизбежно откъсва човека от живота и ражда трагикомичността. Вечната житейска дилема за това как е по достойно да се живее – дали с мъдра лудост или с пошла трезвост има своето разрешение, съобразно с морала на всяко време, а ключ към общочовешкото и ценното е образът на безумния мъдрец Дон Кихот, чийто светъл идеал за справедливост и свобода подлежи единствено на преосмисляне.
(из „Илюзията и човекът – дон Кихот“(есе)
Истината
“Истината винаги ни пронизва от към гръбнакът…” – Krasimir Kurtev
Истината е като една малка песъчинка, която потъва в бурното море на човешката душа. Тя е като неразтворен подарък, който очаква всеки, а когато се отвори – изненадата може да не бъде много приятна.
Всеки човек има тайни, крие истини или ги отрича. Но дали всичко може да бъде простено? Може би да, защото реката на лъжите все някога пресъхва и хората успяват да забравят и да си простят взаимно.
Реалността наистина може да срути въздушните кули, които ти, той или тя строят. От друга страна – може да ги направи по-силни и по-издръжливи, за да посрещнат всичките бури, които доста често разклащат иначе така подредения им свят.
Истината е като малка шушулка, която рано или късно се пропуква и не може да бъде скривана дълго време.
Има истини, които нараняват болезнено, други – не чак толкова, но е важно да се прости и да се осъзнае, че вероятно всичко е било за добро!
Откровеността може да бъде полезна за живота. Например,, Аз знам, че това е така! ” затваря диалога, а другият, който мисли другояче, се оказва, че не знае. Но ,, Аз мисля по този начин. А ти? “ е въпрос, който отваря вратата. Той подсказва, че хората мислят различно, подканва и другия да сподели своите мисли и да бъде искрен.
Искреността не е една от най-често срещаните черти у хората в днешно време. Но ако човек се опита да казва истините направо в очите на другите, диалогът ще бъде по-лесен и за двамата.
Може да изглежда наистина странно, но по пътя към истината се открива какво чудо е човекът. Времето лекува, а хората понякога не разбират, че и другите имат свои права и гледат по различен начин на живота. Все пак е важно да надделее здравият разум. Не бива да се забравя, че всеки крие дълбоко в себе си своята малка истина за света, в който живее. Необходимо е да я потърси и да успее да я съхрани завинаги в сърцето си.
Източник
Философия на змиите
“Змиите, сами по себе си, не са страшни. Страшни са само отровните змии, които те хапят, когато ги дразниш. По същия начин масово се демонизират и богатите. Ограничаващото схващане, че те задължително трябва да са грабители, а отдадените на „духовното“ задължително трябва са бедняци, аскети или светци, води до две кофти последствия: а/ държи те винаги на ръба на финансовото оцеляване, защото не искаш да приличаш на хората, които мразиш, т.е – на богатите и б/ кара те да мислиш, че между материалното и духовното трябва да се избира.” – Тихомир Димитров
“Нищетата и алчността не произлизат от парите. Те произлизат от страха: страх да не изгубиш и малкото, което притежаваш или страх да опазиш многото, което си натрупал. Вкопчването, това е второто име на страха. Някои се вкопчват в имането, други в нямането, но и двата типа са далеч от духовността.”
Сляпата пейка
Бе есента на 2008 година, прегърбен от проблеми еснафски седнах на пейката в близкият парк, запалих угрижен цигара, и в този момент от дясно чух глас:
– Виждате ли листата на дърветата как падат с нежно шумолене, сякаш галят земята? Обърнах се вяло, до мен стоеше младо момиче с тъмни очила, прибрана коса и с невероятна усмивка. Така се радваше, че дори вдишваше всяка молекула от този пейзаж. Не отговорих, продължих да гледам мрачно закопан в проблемите си.
– Виждате ли врабчетата как танцуват и детската весела глъч, каква красота, нали? – настояваше със своите въпроси моята млада съседка по пейка…Сетне стана плавно, почука с белият си бастун и бавно си тръгна. Господи, та това момиче бе сляпо…! Прекъснах вкаменените си мисли, докато аз виждащият, гледах сънувайки кошмари, момичето “виждаше” красивото в живота…
“Този, който гледа нещата отвън, сънува, а този, който гледа вътре в нещата, се събужда.” – Карл Густав Юнг * “He who looks at things from the outside, dreams, and the one who sees things inside, awakens.” – Carl Gustav Jung
Из моята книга “Защо не ни върви?” Krasimir Kurtev
295 total views, 1 views today
бутони за споделяне
