“За Бог да прости”

“За Бог да прости”

В малък град в България. Едно младо момиче организира погребението на своя дядо. От траурната агенция й се обаждат да занесе дрехи в моргата. На следващия ден отново звънят, че липсват чорапи. И тя се връща, за да ги занесе. На вратата в моргата я посреща мъж, който взима чорапите и пита: „А, за нас нещо няма ли да има?“. С неразбиращ поглед тя казва: „Извинявайте, не Ви разбрах?“. Мъжът затваря вратата зад гърба си и обяснява: „Така се прави, нещо за нас, за Бог да прости, да почерпиш…“

Разпознахте ли се? Кога спряхте да бъдете човечни и съпричастни с болката и страданието на хората? Или когато не са Вашите близки, не е Ваша и болката. Когато не е във Вашия двор, не е Ваш проблем, нали? Кога спряхте да уважавате, кога спряхте да бъдете състрадателни? Хора си отиват. Остават лешояди. Неспособни сте да свеждате глава пред чуждата болка и да подавате ръка. Или я подавате, за да просите. От чуждата скръб захранвате собствената си лакомия и алчност. Къде Ви отиде човешкият...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност