Философия на личността – персонализмът и диалогизмът
10 Март 2009 / 19:29 | Автор: philosophy |
| Категория:
Наука
| Рубрики:
Философски опити
Персонализмът възниква 30-50-те години на XX век. Думата идва от person (лице, това, което човек изгражда през живота си). Идеята за личността, реално обществено изменение – фактори, които отличават персоналистите от екзистенциалните философи.
Представлява теистична тенденция във философията, според която смисълът на земната цивилизация е концентриран в личността и духовните и ценности.
Философите на персонализма са позитивни личности.
Представители на персоналистката философия:
Най-големият руски персоналист е Николай Бердяев (1874-1948). Централно понятие за него е личността, свободата, развива философия на свободата. Голяма част от произведенията му засягат социални проблеми, очертава и виждането си за по-добре устроено общество. Той има за идеал общество, при което доминира духовното и божественото, но не олицетворявано от църковни или държавни йерархии. Като основен акцент е изведена идеята за „самопознанието”, в което Бердяев вижда единствения смисъл. Той не омаловажава познанието за външното, а го възприема като етап и материеал по пътя към самопознанието.
Пол Рикьор (1913-2005) също се занимава с идеята за личността; как човек разбира себе си и с това помага за развитието на личността. Творчеството му започва след войната под знака на „Философията на волята“ и социалната етика. Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика, а после до поетика на времето и действието, която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.
Представители на диалогичната философия:
Еманюел Левинас (1906-1995) се заема с идеята за диалога, другостта. Според него всеки за нас е другият и трябва да бъдем по-внимателни към другостта. Според него философията е немонологична, има дълбока връзка с Хайдегер, но впоследствие го критикува. Твърди, че трансцендентното не е нито плячка, грижливо пазена от религията, нито единствената философска истина. Приканва към възприемането на абсолютното от гледна точка на атеиста. Според него монотеистичната вяра предполага метафизичен атеизъм, пригодност за живот отделено: етично поведение. Отделянето става в самото същество. То е дистанция между Същото и Другото.
Според Мартин Бубер (1878-1965) има два вида философия: Аз – Ти – Той (Тя, То); същонският живот се намира в прекия диалог, а именно Аз и Ти. Онтология на диалога – трябва да се прави от срещата между Аз и Ти. Пише: „Аз и ти”, „Задушевният разговор”, „Божието затъмнение”.
Михаил Михайлович Бахтин (1895-1975) – полифоничност; личността се изгражда по начина, по който комуникитра с другия човек.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
