Pan.bg | Авиация | Полк.Лазаров: 100 годишнината на българските ВВС ни задължава да работим с още по-голяма амбиция и високи…

1
Добави коментар
EmilioPo
EmilioPo

Пространен и непринуден разговор с полк. Васил Лазаров, командир на учебната база на ВВС, за настоящето и бъдещето й

Биография:
Полковник Васил Лазаров е роден на 2 май 1963 г. Завършва Техникум по транспорт в гр. Плевен. Завършва ВНВВУ “Г. Бенковски” през 1987 г. специалност “летец-пилот за ВВС” с отличие. Службата му започва на самолет МиГ-21бис на летище Граф Игнатиево, където служи до 1999 г. Преминава през всички длъжности до командир на ескадрила. Има нальот на МиГ-21 от 750 часа. Завършва ВА “Г. С. Раковски” през 2001 г. Разпределен е в под. 26440 – ВРВД. През 2003-2004 г. е началник на отделение “Летателна подготовка” в Командване тактическа авиация – Пловдив. От 2004 до 2005 е заместник-командир по летателната подготовка на КТА. В периода 2005-2007 г. е началник на отдел “Тренировки” в Компонентно командване “Север” на ВВС на НАТО в авиобаза Рамщайн, Германия. През 2008 г. е началник на под. 26440 – ВРВД, след това е началник на направление ВРВД на Щаба на ВВС. Завършва Air War College през 2009-2010 г. в авиобаза “Максуел”, Монтгомъри, щата Алабама. От август 2010 г. командир на ВВУБ “Г. Бенковски” – Долна Митрополия. Летял е на самолети L-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21. Общ нальот 1100 часа. В момента лети на РС-9М. Летец-пилот I клас от 1990 г.

– Г-н полковник, каква бе за ВВУБ 2011 г.?

– Бих искал да споделя че за ВВУБ 2011 г. бе една изключително динамична, изпълнена с много предизвикателства, но като цяло доста успешна година. Авиобазата започна годината с обновени мисия, визия и приоритети, продиктувани от серозните задачи, поставени ни от Командването на ВВС и с нов поглед и стандарти в процесите на обучение летателен състав и кадри за Военновъздушните сили. Сърцевината на нашата дейност е съвременното, качествено и безпроизшествено обучение курсанти-летци от НВУ

“В. Левски” както и млад летателен състав от формированията на ВВС. В количествено отношение бяха изпълнени повече от 100 летателни смени, планираният нальот, бе изпълнен на 98% и бяха подготвени 8 нови класни пилоти. Бяха усвоени нови видове подготовки и обучени млади летци за изпълнение на маневрен въздушен бой, фотострелба и фотобомбопускане на условен полигон, задачи, които се изпълняват за първи път от постъпването на въоръжение в българските ВВС на самолетите Pilatus PC-9M. Това са задачи, които изключително много разшириха хоризонта на инструкторския състав и на обучаемите. Бих добавил също, че особено внимание бе обърнато на полетите по трасета и инструменталните заходи на граждански летища. В допълнение на факта, че почти всички обучаеми са изпълнявали заходи от типа “touch-and-go” на летище Горна Оряховица като най-близко запасно летище, не без гордост бих отбелязал и изпълнението наисторически първи заходи на летище София нощем на собствен фар. Ние считаме, че познаването на правилата и рутинното опериране в гражданско-военна среда е едно от задължителните условия за успешно изпълнение на най-широк спектър от задачи за съвремениия пилот. Двете неща, които нашите обучаеми споделят че най-много им разширяват хоризонта, първо като техника на пилотиране са полетите в група и второ, полети на английски език и заходите на граждански летища по правилата на ICAO. Изключително е приятно да слушаш радиообмена на един Pilatus да речем при кацане на летище София – отпред лети Wizz air, отзад е „България Еър”, и английският на нашия пилот по нищо не се отличава на този на колегите му от големите авиокомпании. Благодарен съм на ръководството на ДП РВД за разбирането и отличното сътрудничество, благодарение на което тази подготовка стана факт през 2011 г.Някои може да попита защо му е на един военен пилот да каца на гражданско летище? Знаете, че ние готвим тук бъдещи пилоти за изтребители, за многоцелеви самолети, а тяхната основна задача ще бъде “Еър полисинг”. А тази мисия предполага прехват и съпровождане на потенциалния нарушител на режима на полета до кацането му. По-вероятно е такъв нарушител или самолет търпящ бедствие е да бъде доведен до гражданско летище където има най-добри условия за неговото посрещане – налични аеронавигационни данни и схеми за кацане, както и условия за посрещане на пътниците ако говорим за пътнически самолет. Ние считаме, че основата на тези умения следва да се поставят още през втория етап от подготовката на PC, т. нар. Advanced training, и да се доразвият през последния етап, т. нар. Fighter lead-in training. Разбира се, новите подготовки изискват нов подход, много четене и много ясна визия какви способности са необходими, кога и как искаме да ги постигнем.

Това с което се гордеем много е подготовката на 8 класни летци от състава на ВВУБ и на авиобаза Граф Игнатиево. Преминали са съответните етап от подготовката, отговарят на изискванията на инструкцията, предложени са на Командването на ВВС, формирана е комисия, която e проверила теоретичнта им подготовка, осъществени са контроли проверки, пилотите са ги издържали и им е присвоена класна специалност. Двама са с първи клас, двама с втори и останалите са трети клас.

– Какви са задачите поставени пред ВВУБ “Г. Бенковски” на база на новите стратегически документи на БА приети през 2011 г. – “Бялата книга за отбрана”, “План за организационно развитие на БА до 2014” и доколко “Дългосрочния инвестиционен план на МО 2011 – 2020” ще донесе някакви промени за вас?

– Това е един кратък въпрос, който предполага много дълъг отговор. Задачите на авиобазата са заповядани от Командването на ВВС и са специфицирани в плана за подготовка на щаба и подразделенията на ВВУБ през 2011 г.,. Задачите са функция от цялостния план за подготовка на ВВС. Основните са:

– подготовка на летателен състав от формированията на ВВС

– подготовка на летателен състав курсанти и летци от ФА на НВУ

– професионална подготовка на кадри за ВВС (сержанти и войници) в Центъра за подготовка.

Така че може да с обобщи, че имаме 2 стълба в дейността си – подготовка на летателен състав и на сержанти и войници за ВВС. Като допълнителна задача поддържаме 24-часова готовност на летището за кацане, блокиране и задържане на самолети-нарушители; 24-часова готовност за посрещане и подготовка за повторен полет на дежурните изтребители, дежурните вертолети и на дежурния самолет за аварийно-спасителни и евакуационни задачи. Поддържаме в готовност 365 дни в годината, 4 модула за оказване помощ на населението при бедствия, кризи и аварии и ликвидиране на последствията при земетресения; помощ при зимни условия; за унищожаване на невзривени боеприпаси и за гасене на пожари. През 2011 г. модулите не бяха активирани поради липса на заявки от страна на местните власти.

– Един от приоритетите ви е подготовката на летателен състав. Как се осъществява това, с каква техника и оборудване разполагате и с какъв личен състав?

– Програмата за летателна подготовка е съставена от Pilatus Aircraft Ltd., като е използвано най-доброто от модела на обучение в страните-членки на НАТО, и е одобрена от командването на ВВС. Тя включва 3 фази на подготовка – PPL phase, Advanced flying training phase и Fighter lead-in training phase. Първата фаза е 45 часа, втората е 82 часа, третата е 45 часа. Това е матрицата. Реалността обаче често е доста по-различна. Ние взимаме части от тези 3 фази в зависимост от приоритетите на Командването на ВВС, разполагаемата авиационна техника, и достигнатото ниво на подготовка на обучение летци и изготвяме детайлни план-графици. Подходът при планиране е строго индивидуален за всеки конкретен пилот, като се вземат предвид редица критерии, вкючващи психологически особености, летателна успеваемост, поносимост към натоварвания и много други. За всеки пилот, който се обучава при нас ние знаем докъде е стигнал, какво ще лети и какъв уровен на подготовка ще има в края на годината. Нещо повече, имаме план до 2016 г. летците от випуските от 2008 г. насам как ще се развиват, по колко часа и кога ще ги направят при нас докато стигнат нивото от 200 часа.

Искам да отбележа, че за първи път през 2011 г. 2-ма пилоти от авибаза Граф Игнатиево, старши лейтенантите Филипов и Григоров, завършиха пълното обучение по 3-те фази на PC-9М и са готови за включване в курс за приучване на боен самолет.

Ние наричаме този подход “Моделът Филипов и Григоров” – защото е нещо което се направи за първи път. Каква е същината – по предложение на командирите и след разпореждане от Командването на ВВС те бяха селектирани за ускорено обучение, репективно с осигурен ресурс от гориво и часове, в резултат на което те направиха за 1 година по 90 часа нальот. Искам да отбележа, че Филипов и Григоров са представители на ново поколение млади пилоти, много интелигентни, с широк мироглед и изключително мотивирани офицери. Дори бих казал, че ни беше малко тъжно че те си отиват.

Този модел ще бъде приложен през 2012 г. за други трима млади летци. Или казано обобщено – по-голямо количество ресурс съсредоточен върху по-малък брой пилоти, но с много по-голяма ефективност. За разлика от досегашния модел, при който се даваше по-малко ресурс на повече хора, но никой от тях не стигаше до края. Не е тайна че в последните години доста опитни пилоти напуснаха ВВС, нашата задача бе в кратки срокове да подготвим кадри, които да ги заменят. Разбрахме през последните години, че факторът възраст е много важен, и бързото развитие на млади пилоти е много по-ефективен пофход за ВВС в условията на ресурсни ограничения.

Инструкторският състав е организиран в Център за летателна подготовка с 2 летателни ескадрили – за подготовка и сертифициране и учебна ескадрила. Инструкторите, с които разполагаме са достатъчни за изпълнението на поставените ни задачи, независимо че миналата година (бел. ред. 2010 г.) напуснаха няколко от подготвените ни инструктори с много опит, но това аз считам за един естествен процес. Затова през 2011 г. се погрижихме да дадем подготовка на млади инструктори и да гарантираме изпълнението на поставените задачи. Бих казал че разполагаме с доста добра комбинация от много опитни пилоти-инструктори и от млади колеги които все още са с малък нальот, но с голямо желание и перспектива и се справиха отлично с подготовката на курсантите.

– Как протича втората ви основна дейност – подготовката на курсантите от ФА?

– Там нещата стоят по следния начин – курсантите в програмите си за обучение имат летателен стаж след 2-ри, 3-ти и 4-ти курс и по време на 5-ти курс. Летателната подготовка на курсантите се води в рамките на учебните програми на НВУ. Макар и лимитирана като времетраене, тя се води изключително интензивно, и на много високо ниво като техникан а пилотиране и спазване стандартите на безопасност. На този етам ние като учебна авиобаза сме много удовлетворени от постигнатото ниво на координация по отношение координацията на програмите и ресурсно осигуряване от стрна на ръководството на НВУ и постигнатите резултати и показаното от курсантите през 2011 г. го показват недвусмислено. Обучението започва със screening (бел. ред. обследване, преценка) на курсантите в 2-ри курс в рамките на 7-8 летателни часа. След това продължаваме с подготовка в рамките на 20-25 часа на година. Подготовката започва с полети по кръга, зона прост пилотаж, самолетоводене, зона по прибори и завършва със зона сложен пилотаж. Ако съотнесем данните за нивото на подготовка към гражданските стандарти, то курсантите минават нивото PPL и стигат до средата на Advanced flying training phase.

– Вие участвате ли в това разпределение на курсантите кой в коя авиация ще отиде – изтребителна, щурмова, вертолетна, транспортна?

– Да, селектирането се прави на база показани резултати в летателната подготовка. През последната година това бе изключително трудно, защото всички 12 пилоти показаха много високи резултати. Но всичко това се прави по обективни показатели – за всеки полет има grade sheet (бел. ред. лист за оценка) и всеки елемент се оценява от инструктора. След това на предварителния разбор се прави отново кратка обща оценказа изпълнението на задачите и в края на етапа на обучение се прави цялостна характеристика на пилота. Така че, ние знаем с относително голяма точност всеки един полет, всеки един елемент от програмата за летателна подготовка как е изпълнен от конкретния пилот. И с много голяма точност можем да кажем какви са способностите за всеки един обучаем. Ето защо, пак повтарям че последната година това селектиране беше много трудно, момчетата са с много висока мотивация и трудно могат да се намерят пропуски и недостатъци, което ни радва разбира се, защото селкцията при в НВУ приема очевидно е била много качествена

– Известно е че 2 момичета започнаха през 2011 г. обучението си в професионалното направление летец-пилот за ВВС. Вие като професионалист с достатъчно богат опит как преценявате техните чисто физико-психологически възможности един ден да станат пилоти на свръхзвукови изтребители?

– Гледам на това решение изцяло положително. Работил съм в международна среда, участвал съм в много международни учения и мисля че предрасъдъци и ограничения по отношение пилотирането на едноместен самолет, реактивен свръхзвуков изтребител, е наистина отживелица. Любопитна подробност е, че едното момиче е дъщеря на двама наши служители, бащата е подполковник, началник на отделение “Логистика”, а майката е старшина, диспечер в Базов оперативен център. Така че ние нямаме предразсъдъци и не очакваме някакви сериозни проблеми при летателното им обучение, още повече, че те не са първите в историята на българската авиация. Нещо повече – това засилва конкуренцията между курсантите и мотивира допълнително момчетата, защото и медиите обърнаха внимание доста на този факт. Това е интересно за обществото, за вашите читатели, но аз не виждам нищо странно. Щом жените искат да се развиват в тази професия са добре дошли. Искам да ги предупредя че ще им е в известна степен по-трудно защото без съмнение винаги ще са в светлината на прожекторите. В заключение пак ще подчертая – това неща с които не може да се прави никакви компромиси на основа пол, който покаже данни ще стане пилот-изтребител, без значение дали е мъж или жена.

– Третото основно направление във вашата дейност е подготовката на кадри за ВВС. В кои професионални направление ги подготвяте и каква подготовка можете да осигурите?

– През 2011 г. сме подготвили около 200 души, войници и сержанти, като курсовете се провеждат по утвърдени от Комндването на ВВС програми по специалностите по заявка на командирите на формированията от ВВС. Това обхваща почти пълния спектър от специалности и видове подготовка които са необходими на ВВС –специалисти за ЗРВ, РТВ, КИНС, логистика, щабни и администрация, тилови специалисти, както и английски език, водачи на МПС. Организираме и провеждаме курсове за нови специалности, за придобиване на военно-отчетни специалности, повишаване на квалификацията. Ние предоставяме базата, програмите, преподавателите. Провеждаме анонимно психологическо изследване след всеки завършен курс, и резултатите от 2011 г. показват че курсистите са удовлетворени от нивото на обучение. Разполагаме с оборудвани кабинети, използваме и кабинетите на техническите ескадрили за подготовка на технически специалисти. Преподавателите са от Центъра за подготовка и обучение, както и специалисти по комуникации, логистика, администрация от постоянния състав на авиобазата.

– Стигаме до големия въпрос за материално-техническата база. С колко самолета разполагате, какво е вашето мнение за УТС Pilatus PC-9M и какво донесе той за цялостната система за подготовка на летци-пилоти за българските ВВВС като философия и като възможности?

– По въпроса за бройката на наличните РС-9М мога да кажа, че тя варира, но е до 4 максимално. Като в същото време държа да подчертая, че при умно и гъвкаво планиране тя позволява да се осигури планирания нальот и видове подготовка.

Моята лична оценка и на командването на базата е, че самолетът е с изкючителни възможности, измежду най-добрите в света в своя клас на турбовитлови УТС. Разполага с много високо ниво на оборудване – комуникационно, навигационно, много висока надеждност, има възможност да изпълнява много широк спектър от задачи във всякакви метеорологични условия. Бих казал че най-голямото му предимство е голямата продължителност на полета. Навигационното му и комуникационното му оборудване позволява спокойно изпълнение на полети по въздушни трасета, заходи и кацания на граждански летища без ограничения. РС-9М действително е необходимото стъпало за подготовка на пилоти за съвременни многоцелеви самолети. Философията на експлоатация, оборудването и летателните характеристики му отговарят на най-съвременните изисквания и определно считам че донесоха ново ниво на обучението в българските ВВС.

– Споменахте в началото на разговора за новите видове подготовка на РС-9М които сте усвоили през 2011 г. Малко повече подробности за тях?

– Пак повтарям програмата за подготовка е разработена от Pilatus съвместно със специалисти от българските ВВС, но просто се прави за първи път. Става въпрос за маневрен въздушен бой между единични самолети, фото-стрелба и фото-бомбопускане на условния полигон отново за първи път и полети на граждански трасета и заходи и кацания нощем на международни граждански летища. Това са трите основни нови подготовки които не са правени досега и които успешно бяха изпълнени през 2011 г. Това не са прави самоцелно, а целенасочено за подготовката на пилотите които са достигнали това ниво и следва да преминат последната фаза на обучение и да сдадат изпит при завършване на програмата Fighter lead-in training. Изпитът през 2011 г. беше изпълнение на “маневрен въздушен бой” и “зона сложен пилотаж”, които бяха изпълнени на оценка отличен от контолираните пилоти..

– Известно е, че още навремето когато се заговори за придобиването на Pilatus PC-9M се предвиждаше да бъде придобит и компютърен клас от системата на Pilatus за подготовка. Какво е вашето мнение за необходимостта за придобиване на това оборудване и как то ще подпомогне дейността ви?

– На мен лично би ми се искало да имаме такъв компютърен клас, особено за курсантите летци от ФА. Той би бил изключително полезен за тяхната подготовка. За съжаление в момента не разполагаме с такъв компютърен клас и използваме наличните средства – данни от средствата за обективен контрол, записи с камерата във въздуха на определени полети. Те се възпроизвеждат с наличните аудиовизуални средства и се изучават в детайли по етапите на полета.

– Знаем че средствата във ВВС, както и в цялата армия, са ограничени. Как това се отразява на поддръжката на самолетите и как оценявате взаимоотношенията с Pilatus Aircraft?

– Искам да започна с това, че ресурсите, които са ни били необходими за летателната подготовка на състава ни бяха осигурени от Командването на ВВС в максималния практически възможен обем, за което ние само можем да бъдем благодарни. Разбира се, това беше и една от основните предпоставки да постигнем 98% изпълнение на поставените задачи. По отношение на контактите ни с Pilatus, то те са опосредствени, но ние имаме възможност да комуникираме с компанията на работно ниво. Другата част от отношенията са осъществява от МО чрез Командването на ВВС. Винаги когато сме имали въпроси на работно ниво от Pilatus са ни отговаряли навреме, качествено и в това отношение нямаме никакви забележки.

– Стигаме до един болен въпрос – самолетите L-39 ZA, другия основен тип самолет с който разполага базата. Като командир и авиационен специалист с голям опит какво е вашето виждане за тяхното място в цялостния процес за подготовка на пилоти-изтребители за нуждите на българските ВВС?

– Считам че L-39 е наистина необходимо ниво в подготовката на летателен състав за българските ВВС. С много голямо съжаление гледаме как почти 4 години самолетите стоят на земята поради широк кръг причини – технически, организационни и най-вече финансови. Мисля че самолет L-39 е доказал своята ефективност, надеждност и простота на експлоатация, така че удължаването на календарния срок на експлоатация и завръщането му за обучение на летателен състав на финалната фаза категорично ще добави много необходими възможности и способности при обучението на летателн състав за българските ВВС. Ние живеем с мисълта че това възстановяване на L-39 ще се случи през 2012 г. и самолетът отново ще полети и ще обучава курсанти и млади пилоти.

– Споменахте и задачата да поддържате в оперативно готовност полосата за излитане и кацане. Колко самолети и вертолети на ВВС през годината са кацали в Долна Митрополия?

– На практика самолети от транспортната авибаза във Враждебна Ан-2 и C-27J Spartan са почти всяка седмица при нас за изпълнение на тренировъчни полети. Ние ги приемаме с готовност, защото така нашите обучаеми виждат и други самолети, чуват ги в ефира и свикват да се съобразяват с различията при управлениет о на летателни апарати с различни характеристики. Считам това за важен елемент от обучението и затова винаги сме отговаряли положително на всички заявки за полети на нашето летище. Що се отнася до летателните смени в Граф Игнатиево – доста често ние сме запасно летище. Пилотите които дават дежурство по “Еър Полисинг” доста често идват тук и правят заходи. Отделно има и тренировки с кацане. Така че, летището поддържа 24-часова готовност за всякакви тренировъчни и други мисии.

– Като оборудване с радарна, комуникационна и светотехническа система имали нещо която трябва да се подобри на летището?

– На летището има развърнати навигационни системи TACAN, и 2 NDB, както и светотехническа система е “Луч-2”. Не разполагаме с инструментални ситеми за кацане и навигация ILS и VOR и това е тема по която може да се желае много. Имаме модернизирано РСП-10. Когато правим заходи по ILS ползваме Граф Игнатиево, Безмер, Бургас. Както казах РС-9М има голяма продължителност на полета и това позволява тренировките за прецизни заходи да се правят на други летища включително и граждански.

– Какво друго се променя в Долна Митрополия?

– За първи път откакто се пребазирахме от летище Каменец имаме отпуснати средства и ремонтирахме 3 сгради с тях. Това ни носи усмивки и надежди. Отново бе отворен стола за хранене, това определено бе голям недостатък при наличието на толкова много военнслужещи, служители, преподаватели, курсанти и курсисти. Засега столът функционира срещу заплащане и отзивите за менюто и за цените са определено положителни. Ние като командване ще направим всичко възможно средата да се подобрява непрекъснато и така хората да се чувстват по-комфортно, за да са мотивирани и да изпълняват служебните си задължения качествено. Открихме и новата спортна зала, която в резултат от усилията на Спортния клуб „Г. Бенковски” към базата. След откриването й доста голям брой нови членове се присъединиха към него, защото предлага доста добри условия за спорт. В обобщение ще кажа, че амбицията ни е Долна Митрополия да стане един модерен център за подготовка на летци и специалисти за ВВС, отговарящ на съвременните изисквания и високи стандарти, способен да подготвя кадри за изпълнение на най-широк спектър от задачи в системата за национална и колективна отбрана. Това е нашата цел.

– Още при предишното ни посещения през май 2011 ни направи впечатление изключително добре поддържаното състояние на базата – дървета, зеленина, самолети-паметници. Как успявате да постигате това?

– Това е едно от нещата, на които аз наистина много държа. За мен е важно средата в която работят хората да е добра и да ги предразполага да се чувстват добре. Защото когато човек се чувства добре, той работи по-ефективно, по-качествено и креативно. Днес видяхте, че има преместен един много специален самолет, емблематичен за летателното обучение на това летище – става въпрос за L-29 борд 67. Една седмица бе в ТЕЧ-а, за да бъде освежен и сега стои там където му е мястото – до летателната ескадрила, за да напомня че самолетът е летял 30 години на летище Долна Митрополия и да подсказва на всички които влизат в базата, че това е база на ВВС. Беше обновен и МиГ-17 с паметника на летеца вляво от входа на базата. Правилно отбелязвате някои положителни неща, които стават с външния вид на базата, особено се гордеем с парка пред щаба. Много усилия бяха вложени от личния състав на Ескадрилата за летищно-техническо и битово осигуряване и резултатите са налице. Пак казвам – на тази база с толкова дългогодишна история и приляга подобаваща инфраструктура и среда която да кара хората работещи тук да се чувстват добре. В това отношение има още много да се работи и съм сигурен, че като дойдете следващия път ще видите още много нови неща.

– Полковник Лазаров, вие сте офицер с международен опит и поглед върху подготовката на пилоти. В момента има проект за придобиване на нов боен самолет за българските ВВС, който трябва да постъпи на въоръжение 2015-2016 г. Випуските които в момента са подготвят при вас са тези които ще трябва да летят на новия самолет. С оглед на всичко това как преценявате – тяхната подготовка ще позволи това да стане гладко и безпроблемно?

– Мисля че споменах това – програмата по която се подготвят младите летци и курсантите на самолет Pilatus PC-9M напълно позволява при достигането на необходимия нальот да преминат на новия многоцелеви самолет. Като техника на пилотиране, като философия, като физически, умствени и емоционални натоварвания. Аз нямам резерви по тази тема. Вече няколко години наблюдаваме, че пилотите които в последните години завършват обучението и подготовката си на РС-9М могат да преминат на нов многоцелеви самолет. А какво трябва да се направи – промяна във вижданията за подготовка на всеки един обучаем. Те трябва да са наясно, че новия многоцелеви самолет ще бъде използван много по-интензивно, в много по-голям спектър от задачи. Това което казваме на нашите обучаеми е да гледат къде сега е НАТО – в Афганистан, в Либия, в Прибалтика. Така че това са задачите и да ги проектират в бъдещето си, след 5-10 години. Очевидно е че един нов самолет ще бъде използван за задачи, които са част от системата за колективна отбрана на НАТО. Затова пилотите тук трябва да имат и това – поглед върху реалното използване на самолета във всякакви мисии. Това което ги съветваме е преди всичко да бъдат любопитни, да бъдат любознателни, да питат, да мислят за нивото на езиковата си подготовка, на физическата си подготовка, за да посрещнат подготвени предизвикателствата които ги очакват и които очевидно ще бъдат доста сериозни.

– Имате ли контакти с учебни центрове на ВВС на другите страни от НАТО, от съседните балкански държави?

– За съжаление не поддържаме такива контакти. Търсим, имало е начални разговори с учебни центрове от съседни страни, но така или иначе до срещи и някакви общи програми все още не сме стигнали. Пак казвам за съжаление.

– По време на обучението си в Air War College какво научихте за съвременните тенденции във воденето на въздушни операции?

– Нещо което всеки випускник на Air War College научава, е че гъвкавостта е ключа към въздушната мощ. Другото нещо е че авиацията и ВВС са неотменим елемент във всяка една операция и не може да има успешна операция без решаващото участие на авиацията. Другото нещо което научих е, че не може да има успешна операция без да има добре координирано взаимодействие между компонентите от всички видове въоръжени сили.

– Имате опит и от работа в Компонентното командване на НАТО в авиобаза “Рамщайн”. Какво донесохте като опит от там?

Да бъдеш началник на отдел “Тренировки” в едно Компонентното командване на НАТО в разгара на операцията на Алианса ISAF в Афганистан е голямо предизвикателство. Отделът който ръководех се занимаваше основно с подготовка на личен състав за участие в тази мисия, както и за подготовка на личен състав за ротациите за Силите за отговор на НАТО NRF. Аз бях и офицер за координация на тези сили по време на ротациите NRF 7 и 8. Това което научих е че е доста сложно да се работи в интернационална среда. Трябва доста голяма доза дипломатичност и гъвкавост. И че при работа в такава среда човек не представлява само себе си и името си, а представлява страната си и трябва да бъде много прецизен и внимателен в действията си, в това което казва и в резултатите които показва. Защото пак повтарям, човек представя и държавата си, а аз бях единствения офицер от България в цялото Компонентно командване.

– Наскоро Командирът на ВВС генерал-майор Константин Попов бе в Долна Митрополия. Каква бе целта на това посещение?

– Целта бе да се срещне с курсантите от Факултет Авиационен на НВУ. Обратната връзка показва, че преподавателите и курсантите са изключително доволни от срещата, защото много отдавна Командир на ВВС не е идвал и не е говорил пред такава аудитория за настоящето и бъдещето на българските ВВС. Имаше и отделна среща с випускниците които ще завършат през 2012 г., както и отделна среща с курсантите от I курс, които бяха дошли от Велико Търново. Имаше презентация на авиобазата и аз предложих на курсантите да не изпуска Долна Митрополия в списъка на желаните “дестинации” за разпределение и работа. Тук функционират на практика 3 формирования и с това сме уникални в българските ВВС. Първо това е ВВУБ на ВВС, ФА на НВУ и Професионалният сержантски колеж, който също е към НВУ. 3 формирования, различен състав, различни задачи, но една цел – подготовка на качествени специалисти за ВВС. Организационно стоим отделени, но като функциониране стоим заедно и даваме продукт за една и съща система. Надявам се и за в бъдеще да сме заедно – академичната част в корпуса А и Б и практическата част при нас на старта и в хангарите. Повечето от курсантите преминават стажове с различна продължителност при нас, както и курсистите от Професионалния сержантски колеж.

– Да погледнем и към 2012 година. Какво ви предстои?

– Същия обем летателната дейност, много по-голям брой курсанти за обучение, подготовка на нови класни летци и завършване на подготовката на ниво Fighter lead-in на пилоти от ВВС. Надявам се наличния брой самолети, който ще зависи силно от това че доста от машините трябва да преминат през регламентни прегледи, ще е достатъчен да изпълним поставените задачи. Планирали сме така нещата, че да изпълним същия обем летателни часове както и през 2011 г. Освен това има планирано участие в ученето на ВВС през есента и на авиофестивал в Пардубице, Чешкa република. Тук е добре да отворим една скоба и да отбележим че през 2011 г. взехме участие на фестивала на турските ВВС в Измир макар и само на статичния показ. Имаше доста силен интерес към нашия самолет и програмата за подготовката в България на курсанти и млади летци. Установихме добри контакти с колегите, но най-важното е че представихме учебната авиация на българските ВВС пред огромен брой посетители (над 220 000 души за двата дни). Що се отнася до горивото – това което сме поискали за да си изпълним задачите ще ни бъде осигурено на 100%.

Разбира се не бих искал да пропусна да кажа, че 2012 ще бъде годината в която честваме 100 години от създаването на българската авиация, което ни задължава да работим с още по-голяма амбиция и високи стандарти за изпълнение на поставените задачи.

– През 2012 г. в организационен план предстоят ли някакви промени?

– В съответствие в Плана за организационно развитие на БА предстои реорганизация на ВВУБ “Г. Бенковски”. Положителното е че базата няма да претърпи съкращения и големи промени във функциите и задачите. Все още се дебатира около името на формированието, но ние държим то да бъде Учебна авиационна група и да запазим името “Георги Бенковски”. Това име се носи от формирования занимаващи се с подготовка на пилоти в България от 1947 г. Навярно, знаете че военновъздушното училище в Божурище е наименувано “Г. Бенковски” за първи път през 1947 г., а от 1948 г. е пребазирано в Долна Митрополия. Ние искаме новото наименование да е УАГ “Г. Бенковски”.

– Да завършим с това какво пожелавате на вашите колеги и подчинени през новата 2012 г.?

– На нас много ни се иска Долна Митрополия да бъде възприемана като едно добро място за работа и служба, като място където хората идват с желание на работа и си тръгват усмихнати. Едно място където могат да се развиват професионално, и да бъдат горди, че изпълняват благородната задача за обучение на кадри за военновъздушните ни сили. Да сме заедно, да сме полезни на българските ВВС и да преследваме мечтите си. Това е което си пожелаваме традиционно, наред със здравето и семейното щастие.

Прочети още статии от раздела.