Това чувство трайно и хронично поразява човека, който го изпитва и често го превръща в жертва. Манипулаторите винаги съумяват да използват чувството за вина, за да управляват другите хора. Но произходът на чувството за вина е Комплекс за малоценност + някакви убеждения.
КМ води директно до самоопределението ,,Аз съм лош“. На рационално ниво това се доказва с някакви нарушени от човека правила, които той някога се е съгласил или му е било наредено да спазва.
От третата страна е натискът на обществото да се търсят и наказват виновните, което е действие тип ,,след дъжд качулка“ и не решава проблема, който е бил създаден от посочения в момента за виновен. Нито води до предотвратяване на този проблем в бъдеще!
Когато самообвиненията достигнат критичната си точка те може да се превърнат в трайна невроза. Но може и да рикошират в обратна посока и да се трансформират в обвинения към другите. Следователно, когато чуем някой да обвинява другите може да се запитаме, за какво не иска да се самообвинява и така ще разберем най-големите му страхове. КМ очевидно подкрепя самообвиненията.
Високомерието пък стои зад обвиняването на другите.
Невротиците строят въздушни кули.
Душевно болните живеят в тях.
А психиатрите прибират наема.