ЦЕНЗУРА БЕЗ ГРАНИЦИ
Наскоро прочетох следните редове от писателя Деян Енев:
Та като казах Камен Калчев – ето какъв е случаят с уволнението му от поста главен редактор на списание „Септември”.
«Георги Божинов дава за публикуване в редакцията на списанието 50-тина страници пътепис. Както си му е редът по онова време, ръкописът отлежава близо година, а може би и две. Най-сетне е разписан за печат. Дни преди списанието да тръгне за печатницата, Георги Божинов предава на редактора Николай Кирилов още няколко странички и Кирилов ги подпъхва в папчицата. Дали самият Кирилов ги е чел тези странички, или не ги е чел, това не знам. Пътеписът, озаглавен „Гора зелена, вода студена”, излиза в книжка 3 на списание „Септември” от 1975 г.
И после избухва скандалът. Скандалът е огромен, нечуван за онова време. Има ефекта на ядрена бомба. Защото в допълнително добавените странички е описана орисията на петима българи, лежали в сталинските лагери в Сибир.
Някой (Кой? Има свидетелства, че това бил самият Георги Караславов!), се обажда на съветския посланик и му обръща внимание върху публикацията.
Съветският посланик звъни директно на Тодор Живков. Той нарежда не медлено да се уволни ръководството на списанието, во главе с партийната икона Камен Калчев, по това време и зам.-председател на СБП. Тиражът на списанието е иззет и претопен.
Георги Божинов веднага също е уволнен като кореспондент на „Труд” в Благоевград и 3-4 години остава без никакво препитание. Жена му Минка, която е учителка по това време – на свой ред също е уволнена. През тези години семейството често нямало пари дори за сол. И ядяли рядката бобена чорба безсолна.
Борис Делчев записва в дневника си в четвъртък, 27 март 1975 г.: „Сензацията на деня: последните три страници от очерка на Георги Божинов – „Гора зелена, вода студена” в списание „Септември” (кн. 3), останали досега незабелязани, които представляват кратко резюме на „Архипелага ГУЛАГ”.
… И отведнъж гневен протест от съветското посолство – не знам по какъв път, но все едно. Настъпва паника, апаратът влиза в действие и от вчера съюзното ръководство пристъпва към наказания…”
Веднага си спомням, че аз си купих бр. 3 на списание «Септември» и то заради «Гора зелена, вода студена»» на Георги Божинов, без да подозирам, че държа в ръката си уникалния брой, който е предизвикал истински земетръс в писателските среди. И не само. Коментирахме събитието в Клуба на СБЖ с мойте приятели поета Петър Андасаров и белетриста Славчо Чамов.На масата транзитно преминаваха и други техни колеги, които не отказваха да се възползват от любезната им покана.
Накрая на този маратон Славчо повика обслужващия ни келнер бай Драган да уреди сметката. Бай Драган се появи веднага до масата с изваден бележник и химикалка и запита: – Сега какво да пиша?
Странен обичай на опитния сервитьор! Вместо да извади сметката, която неминуемо води, той изпитва клиентите си.
Славчо, обаче, не се хвана на дребната му келнерска хитрост и рече, като замахна с ръката широко: – Пиши каквото искаш!
На изненаданият му поглед Славчо отговори с най-сериозен тон.
– Пиши каквото ти текне! … Ти грешка не можеш да направиш!
И уточни:
– Идеологическа. … Това е важно! Другото не е важно.
ТРИ СТРАШНИ СТРАНИЧКИ ЗА ЛАГЕРИТЕ В СССР
(животът на 5-ма българи в лагерите на Сибир)
„Шаг влево, шаг вправо, считается побегом, приказано стрелять!… На влака, Симферопол, Харков, конски вагони столипински – вътре с решетки, като за зверове. После Котлас. Въшки черногъзи. Глад. Изядохме едно куче от охраната. После на ешелон – трийсет и шест дни на изток. Печки чугунки. 24 кила дърва за 24 часа. На Владивосток стигнахме рано сутрин. Пак – шаг влево, шаг вправо считается побегом – приказано стрелять… Пересылка. Забележителен етапен лагер.
Духа нордост, сипе ситен, траен дъжд. Садись – в калта. И сядаш, какво ще правиш. Три часа седене и чакане пред лагерните врати. Там ни разделиха, едни за Чукотка, други за Колима. Случихме се за Колима. Един беше умрял, два дни го крихме, за да му вземаме хляба. Параход „Джурма“. Магадан. Оттам седем-осемстотин километра нагоре към Колима, река Индигирка, долината на Чай-Уря. Вечно замръзнала земя, под земята злато, ще копаем това злато. Ръчно. „Колыма, Колыма, чудная планета, двенадцать месяцев зима, остальное лето…“
Студ. При 60 градуса не се работи. До 59 и половина се работи. Десет часа на ден – злато. Два часа – помощни работи. Два часа за дърва в гората. Това е денят. Бригадир – един криминален. После го убихме. Човек за човека е лисица. Всеки гледа да спаси ляба и живота… Сечеха си пръстите някои. Имаше хора отчаяни… Един инженер си преряза главата на стоманеното въже, когато се навиваше на барабана. Оцелелите самоубийци ги съдеха за вредителство. Самоубиваха се, избиваха се едни други… Обиждаха се… Веднъж отрязахме въжето на бригадира, той падна в кладенеца, вика да го извадим, но не го извадихме…“
Г.Божинов-писател
