Астрологията – поглед към себе си. :: Завръщане на Сириус – разказ

2
Добави коментар

 

 

         Виждаше се в далечината, красива,  виолетово блестяща и незенма, Сириус.  Не можех да повярвам, че вече бяхме толкова близо. Толкова чакано и толкова искано чак мислех, че сънувам.

Но, да започна от начало. Всичко стана много бързо и неочаквано за мен, експедицията, посещението, пътуването и решението ми да замина с екипа. Сякаш не бях аз, там на космодрума, когато се подготвяхме за излитане.

Първият контакт с цивилизацията на Сириус, преди повече от десет години беше едно от най-вълнуващите събития за мен, тогава студентка по астрономия и космология в Ню Йоркския университет, а и за целия свят.

Изследвайки го преди много години, дори не се е допускало, че един ден ще се осъществи контакт. Но всъщност, те нашите предци от Сириус са знаели, че този ден ще дойде. Просто е трябвало да се случи и  са изчквали да дораснем, да се развием и подготвим за срещата с тях.

Целият ми живот след онзи ден преди десет години изцяло се промени. Аз се посветих на Сириус, а това пътуване днес и сега е осъществената мечта на едно младо момиче, чакащо своя звезден миг.

Бях включена в групата учени, които активно общуваха с хората от Сириус. Да хората, защото после разбрахме, че това са наши далечни предци, които бяха много по развити като интелект и технологии от нас на Земята.

Дидао и Лиза, с тях се запознах от самото начало и контактувам и до днес. Те ме напътстват в моя път на развитие, запознаха ме с много и невероятни неща и продължават чудото в моя живот.

         Тогава в началото, беше много трудно, защото тъкмо започвахме да се съвземаме от катаклизмите, които бяха се стоварили върху планетата ни. Те , нашите братя и сестри от Сириус много ни помогнаха да се съвземем и да продължим напред с нови мисли, с нови идеи, с изцяло нови технолгии, които запазваха природата чиста и непокътната.

         Днес, вече мога да се усмихвам, но тогава, тогава беше страшно, особено като бях малко дете. Наводнения, земетресения, суша. Дишахме с маски, защото въздуха до такава степен беше замърсен от изпаренията и пясъка, че беше страшно.

Планетата ни отдавна е зовяла за помощ и накрая вече, просто тя е решила да вземе мерки сама спрямо нас.

         Имаше потънали части от континентите, други бяха станали пустиня. Загинаха много хора, много се спасиха. Вече се възстановявахме благодарение най-вече на тях, приятелите ни от Сириус.

         Сега пътувайки към тях като на лента се редяха всички спомени в главата ми. Мислех, че ще почувствам страх от хиперскока в пространството, но всичко мина много добре и бързо.

         Незнам откъде да започна, за да разкажа всичко, на което ни научиха те. На първо място да бъдем добри, да се уважаваме, да  обичаме, себе си и всички около нас и майката Земя. Как тя е жива и диша и как да я пазим, за да ни е добре и на нас. Беше ни разказана историята ни и това как сме свързани с тях.

         Толкова се вълнувам като ви разказвам всичко това и може би затова мислите ми са някак хаотични. Работата по подготовката на посещението при тях продължи две години. Спазихме всички техни напътствия за да мине всичко както трябва.

Екипажаът ни е 20 човека, всеки специалист в своята област. Преди това пътуване те идваха няколко пъти при нас. Научиха ни на много неща, да не кажа на всичко. Ние започвахме живота си наново, както чисто житейски, така и психологически, духовно.

         Те ни подготвиха за прехода ни в четвъртото измерение, за да видим всичко с техния поглед, да свикнем, че всичко във Вселента е основано на любовта и хармонията, че всичко е музика и вибрация и всичко е свързано. Разбрахме това, че дори с една мисъл може да окажем въздействие в другия край на Вселената. Отделно от това са новите технологии и всичко останало. Но есенцията на всичко е мир, щастие, радост и светлина и любов, всеопрощаваща и вечна Любов.

Бях посетила Луната и нашата станция там, както и на Марс, но сега нещата бяха различни, вече отивахме някъде извън нашата галатика, при  наследниците на нашите прадеди.

         Някак си винаги съм знаела, че един ден ще дойда тук, но как и защо никога не съм мислела и сега като гледам тази величествена красота пред мен знам, че се завръщам у дома. Гледайки Сириус чувствам една вътрешна топлина и щастие, защото знам, че и тук съм у дома, както на Земята и ,че Сириус и Земята са свързани и винаги е било така.

Като дете знаех, че ще пътувам в Космоса, надалече и ще видя много звезди и планети и това наистина се сбъдна и ме направи най-щастливия човек.  Вселената е необятна и невероятно красива. Няма такива цветове и феерични гледки, дори не могат да се опишат.

         Сега, когато знам за историята на нашата планета много назад във времето и за всички цивилизации, какво са преживели и какво се е случило, наистина виждам колко грешки сме допуснали и допускаме, но е важно, че започнахме промяната, промяната към един нов свят, изпълнен с красота и светлина.

И мога да съм спокойна, че колкото и да остана тук на прекрасния Сириус, там на Земята започна един нов живот, започна нова ера за нас хората, ерата на Любовта, Мира и Светлината, за която те ни говореха.

И тук, аз ще последвам моята мисия, да науча всичко, което е нужно от моите учители за да помогна на хората на Земята, да вървят по новия път.

Готова съм да поема своя път и да последвам зова на сърцето си, защото знам, че за да съм тук има причина и това е моята мисия.

         Завръщам се към корените си, към паметта на нашата цивилизация, за да разбера забравени истини, за да възстановя, загубени знания и, за да се върна и да помогна на всички нас да поемем по новия си красив и щастлив път на новите деца на дъгата и светлината.

Корабът започна да навлиза в орбитата на Сириус, вече съм тук, завърнах се.

 

ЖОЗЕТА