Клас Охлюви (Gastropoda – Коремоноги)
Клас Охлюви включва в себе си над 100 000 вида безгръбначни представители от тип Мекотели, които населяват океаните, моретата, реките, езерата, блатата и сушата във всичките и форми. Те са студенокръвни животни с характерното за типа устройство на тялото. Подобно на мидите и главоногите, те имат ясно изразени три основни части на тялото – глава, туловище и мускулест крак. Други два важни компонента са мантия, която обвива вътрешните органи в мантийната празнина и спирално завита единична черупка, която при някои видове липсва (голите охлюви). Тя изпълнява защитна функция, като предпазва охлювите от враговете им, а сухоземните представители защитава и от обезводняване. Самата черупка се образува от мантията и съдържа едновременно органични вещества и калциеви отлагания.
Helix pomatia
Градински охлюв – клас Охлюви
Helix pomatia – Градински охлюв. Той е един от най-известните представители на вида в България, а също така и в целия свят. Още от дълбока древновност това мекотело се е считало за изключително ценен хранителен източник. Заради голямата му популярност в Древен Рим, днес той е известен и под наименованието Римски охлюв. Не по-малко популярен е бил и все още е в съвременна Франция.
Освен голямото си стопанско значение, Градинският охлюв оказва и изключително позитивно влияние за екосистемите, които обитава. В резултат на биологичната си дейност, той наторява и обогатява почвата и същевременно е част от хранителни вериги, които включват разнообразни хищници в това число и човека.
Храносмилателна система
При охлювите устата е разположена в предната долна част на главата. Попадналата в нея храна се раздробява с помощта на радула – мускулест орган с рогови зъбчета, който някои автори оприличават с език. Оттам храната преминава през мускулеста глътка и попада в хранопровода, който има разширение известно като гуша. Хранопроводът преминава в стомах, в който се извършва пълното разграждане на хранителните частици под действието на смилателните сокове от черния дроб. Стомашното съдържимо се излива в червото, където хранителните вещества се усвояват и преминават в кръвта. Отпадъчните продукти от храненето се изхвърлят през ануса близко до отвора на черупката.
Анатомия на градински охлюв – клас Охлюви
Кръвоносна система
Кръвоносната система при клас Охлючи се състои от сърце, къси кръвоносни съдове и синкаво-безцветна кръв съдържаща хемоцианин. Сърцето е мускулест орган, съставен от една камера и две предсърдия. То изтласква кръвта в два големи кръвоносни съда – аорти, които се разклоняват в множество по-малки кръвоносни съдове. Те от своя страна „изливат“ кръвта в междуорганните телесни празнини. Там се извършва обмяната на веществата. Този тип кръвоносна система се нарича отворена. Хемоцианинът е веществото (подобно на хемоглобина), което се свързва с кислорода и е отговорно за неговото пренасяне.
Дихателна система
Макар че повечето мекотели дишат с хриле, Градинският охлюв диша посредством бял дроб. Той представлява орган по вътрешната повърхност на мантията, който е богато кръвоснабден. В него се извършва газовата обмяна и обогатяването на кръвта с кислород, който от своя страна е необходим за клетъчното дишане.
Отделителна система
Отделителната система на клас Охлюви е изградена от два бъбрекоподобни видоизменени метанефридия. С единия си край те засмукват непотребните и вредните вещества от околосърдечната празнина, а с другия си край по пикочен канал ги изхвърлят в мантийната празнина близо до отвора на черупката.
Анатомия на градински охлюв – клас Охлюви
Нервна система
Нервната система е от ганглиен тип. Това означава, че се наблюдават струпвания от нервни клетки във възли нареченни нервни ганглии. Нервната система на охлювите е изградена от пет двойки такива ганглийни възли в това число и окологлътъчен нервен пръстен. Те са свързани помежду си с надлъжни нервни стволове, които се разпростират по дължината на тялото. Представителите на клас Охлюви имат и добре развити сетивни органи. В предната част на главата на Градинския охлюв са разположени два чифта пипала, като по-дългите (горната двойка) имат зрителни рецептори (очи) в краищата си. По-късият чифт пипала са снабдени с обонятелни рецепетори, които са чуствителни към наличието на химични вещества в околната среда. Охлювите притежават и добре развити осезателни и равновесни органи.
Полова система, размножаване и развитие
Някои видове охлюви са разделнополови животни, а други хермафродитни. Хермафродитните видове се характеризират с това, че половите органи и на двата пола се намират в един и същ индивид (Хермафродит е митично двуполово създание, дете на бог Хермес и богинята Афродита). Оплождането при охлювите е кръстосано и вътрешно. Самооплождане не се наблюдава. При копулация екземплярите използват специална слуз и любовна стрела (копие), за да повишат шансовете за сливане на мъжките и женските гамети. Тези приспособленния също са част от половата им система заедно с главните репродуктивни органи. Съществува и „склад“ за съхраняване на допълнителна сперма наречен сперматека.
Размножаване на градински охлюв – клас Охлюви
От оплодените яйца се излюпват малки охлювчета или ларви, от които по-късно се превръщат в охлюви. С нарастването на индивидите се развива и черупката им. При рязка промяна в условията на средата – засушаване или застудяване, охлювите се скриват в нея и се инкапсулират, като отделят слуз на отвора. Слузта засъхва и се образува твърда протеинова мембрана. След това метаболитните процеси се забавят и охлювът преминава в летаргично състояние.
Helix lucorum
Турски охлюв – клас Охлюви
Helix lucorum е още един представител на клас Охлюви, който е широко разпространен в България. Той има малко по-тъмно туловище от градинския си братовчед и черупката му е със спирални райета. По вкусови качества не отстъпва на Helix pomatia и също се използва като храна. Известен е и под наименованието Турски охлюв, но Балканският полуостров е главният му ареал. Той също е едно изключително полезно и красиво животно.
