Поради нетипични симптоми проблемите на щитовидната жлеза се диагностицират и лекуват твърде късно. Според специалистите това често се дължи на обсъжданите сред хората неверни твърдения.
Мит 1: Боледуват само жени
Наистина тези проблеми се срещат много често при жените , 1-на на всеки 8 жени развива болест на щитовидната жлеза, а при жените над 60 години – една на 4-5. Боледуват обаче и мъжете, а именно при тях диагнозата често закъснява.
Мит 2: Намалената функция на жлезата (хипотиреоидизъм) е заболяване на възрастните хора
За съжаление това е невярно твърдение. Хипотиреоидизмът може да се срещне дори при бебетата и довежда до сериозни последствия. Затова в много страни (включително в България) се провежда скрининг за заболяването, като се изследват хормони на всяко новородено. Множество проучвания показаха, че честотата на заболяването при възрастната популация е сравнително малка, около 5% като тя наистина се покачва с напредване на възрастта.
Мит 3: Имам тиреоидит на Хашимото, затова пълнея
Тиреоидитът на Хашимото (японският хирург Hashimoto е първият, описал това заболяване през 1912 г.) е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. То може да протича с нормална, повишена или намалена функция. При пациентите с променена функция на жлезата е възможно да има известни промени в теглото. При нормална функция обаче самото заболяване няма никакъв ефект върху теглото и не може да бъде обвинявано за покачването му. Ако човек се „осланя“ на този мит, има риск да се пропуснат други важни причини за повишаването на телесното тегло.
Мит 4: От Хашимото ми пада косата
Тиреоидитът на Хашимото и някои форми на алопеция (косопад) често се съчетават, защото и двете са автоимунни заболявания. При първото тялото ни произвежда антитела срещу щитовидната жлеза, а при 2-рото – срещу космените фоликули. В този смисъл не едното причинява другото, а двете са израз на обща автоимунна „пренастройка“ на организма. От друга страна, при понижена функция на щитовидната жлеза промяната в метаболизма може да доведе до редица дефицити, включително и в „храненето“ на космените фоликули. Важно е да се отбележи, че лечението в тези случаи трябва да се провежда от добър мултидисциплинарен екип, включващ ендокринолог, дерматолог и фризьор.
Мит 5: Ако имам променена функция на щитовидната жлеза, няма как да не разбера
Много от симптомите са неспецифични, а и болестите на щитовидната жлеза доста дълго могат да се развиват безсимптомно. Поради тази причина Американската асоциация за щитовидна жлеза (АТА – American Thyroid Association) съветва скрининг за заболявания на щитовидната жлеза при хора на възраст > 35 години. За насочено търсене на такива заболявания са изготвени специален тип въпросници.
Мит 6: Ако имам болест на щитовидната жлеза и забременея, бебето ми може да има същите проблеми
При вече известно заболяване на щитовидната жлеза бременността е правилно да бъде планирана и консултирана с ендокринолог и гинеколог. Някои от заболяванията на щитовидната жлеза трябва да бъдат лекувани и стабилизирани, преди да се предприеме бременност. Целите за нива на хормоните на щитовидната жлеза са различни при жените, предвиждащи бременност и през целия период на протичането й. Ако хормоните са извън възприетите норми е необходим прием на медикаменти за достигането им. Контролът на хормоните трябва да се провежда редовно и стриктно през целия период на бременността. Последните твърдения звучат страховито, но при спазването им жените с проблеми на щитовидната жлеза ще имат здрави бебета, без разлика с останалите – които нямат болест на жлезата.
Мит 7: Следродовата депресия не е медицинско състояние
Следродовата или постпартална депресия се среща при 10-15% от родилките. Наред с многото и различни причини за нея при около 10- 15% от тези жени се открива дисфункция на щитовидната жлеза, която лесно може да бъде пропусната и нелекувана навреме.
Мит 8: Откриха ми възел на щитовидната жлеза – имам рак
При установяване на възел на щитовидната жлеза специалистът следва да отговори на няколко въпроса. Първият е дали става въпрос за възел, произвеждащ допълнително количество хормони на жлезата, което да доведе до повишена функция. Вторият е дали възелът е злокачествен или доброкачествен. Злокачествените възли на щитовидната жлеза са малък процент от всички възли на жлезата. С други думи, при установяване на възел рискът той да е злокачествен е доста нисък. За уточняване на диагнозата в съвременната медицина се използват различни методи. Наи-важните от тях са ехографията на щитовидната жлеза и тънкоиглената аспирационна биопсия.
Мит 9: Имам възел на щитовидната жлеза – трябва да се оперирам
Възлите (или новообразуванията) на щитовидната жлеза са много често срещано явление, особено при жените. Това съвсем не означава, че всички тези хора трябва на всяка цена да бъдат оперирани. Подходът – има възел, значи трябва операция – не е част от добрата клинична практика по ендокринология вече над 10 години. Преценката за това дали един възел трябва да бъде оперативно отстранен преминава през множество диагностични стъпки и в крайна сметка решението трябва да бъде взето от специалист ендокринолог индивидуално.
