Помните ли песента на НЛО, в която се пееше: „Адвокате, адвокате бързо ме измъквай брате. Адвокате, адвокате хич не ми се влиза във пандиза…“ Понякога още отеква в ушите ми, дори да не се намирам на младежка сбирка в столична чалготека.
Да си адвокат в днешно време си е бая престижно. Завършил, незавършил 12-ти клас, всеки започва да зубри безсмислените анализи по литература, в които великите стихотворения са сведени до това, че кървите на Хаджи Димитър в съчетание с думите „Жив е той, жив е“ символизирали „космическата сила на героя“. Страшна простотия. Не може ли човек да чете с душата и сърцето си, вместо да му се предлагат заучени анализи на застарели учителки, чийто свят им е крив откак са се родили. С изпита по история-същата работа. „Управлението на цар Борил е дискусионно в историческата наука.“ Каква дискусия, бе братко? Нищо дискусионно няма, ама хайде. Във великата Алма Матер вече се влиза с 3-ка. Няма майтап. 3-ка по едното, 3-ка по другото и си вътре. ПРАВО. Щом бях чула за кадърна девойка, скъсана на матура, която след поправката успяла да влезе. ПРАВО. Правете си сметка за какво иде реч…
Още в началото на заветния път на юриста, той е призван да зазубри великата безсмислица на новото време. И оттам се започва.
Към 2-ри курс, някъде там, ерудираният студент решава, че вече не е достатъчен престижът. Трябва и да се захлеби, защото както обичам да казвам, иначе“глад майка глад“. Това се отнася за средностатистическия студент по право, разбира се. Наследниците на известни адвокатски фамилии съвсем не попадат в този списък. Те или учат, просто ей така, или стават членове на активистки организации, носят костюм и едноцветна риза. Задължително на маса водят юридически спор. Имам толкова приятели, които учат право. Толкова се радвам, че нито един не попада в тази категория. Всички са изключително интелигентни. Ама да не правя реклама.
Кликваме на един от известните сайтове за обяви за работа. Търси се „амбициозен студент със силна мотивация. Ние предлагаме: отлична работна атмосфера, възможност за придобиване на опит и професионално развитие. Стажът се състои в… : “ изброени са хиляди дейности, свързани със сортиране на папки. „Стажът не се заплаща.“
Друга обява. Търсят завършили юристи, с правоспособност, с опит МИНИМУМ 5 или 7 години. Брутно заплащане: 700 лева за 8-часов работен ден. В София.
Да не ставам дребнава.
Ама каква отлична работа атмосфера предлагате Вие, бе? Вие нищо не може да предложите, защото сте свикнали някой да върши черната работа, а ако може да не му се плаща. Как ще имаш 7 години стаж, като то изобщо не ти се дава възможност да стигнеш до интервю. Защото, ако от 20 кандидати, 5 са с големи гърди и прозрачни ризи, останалите 15 отпадат. И после не ми говорете за конкурентноспособност.
Зубрачи. Наизусти нещо. Изкара изпита. Хал-хабер си няма, дето казваме в Хасково. После тия ми ти сладурковци и сладуранки стават съдийки, прокурори и там по званията. Бате Бойко, запенен, се ядосва как можело не знам си какъв крадец да е на свобода. Може, г-н Борисов, и мога да Ви обясня как. Някой ден.
Мой познат отива на интервю за работа. Първи кръг минава чудесно. На вторият го интервюира другият адвокат. „Защо си написал в автобиографията, че владееш отлично Ексел като не го владееш отлично?“
„Не съм написал отлично, а добре.“ – казва моят познат.
Отговор няма. Отличното е равно на добре. Тук и сега.
„Кажи какво мислиш по този казус.“- пита адвокатът.
„Мисля това и това.“ – отговаря моят познат.
„Не е така. Това е Вашето мнение.“
Довиждане. Е, драги ми смехурко, не може да тълкуваш. Не може да имаш мнение. Може да цитираш и да си с къса пола.
В същото време, този адвокат гледал няколко пъти профила на моя познат в известна професионална мрежа. Защо ли? И аз не знам. Може би късата пола си върши добре работата и на него му остава време.
На друг мой познат пък, му изписаха хиляда строги мейла за изискванията в кантората. Бая професионалисти ще да бяха. Не съм сигурна дали някога бяха чували за правопис и пунктуация?! Посмях се поне.
И аз, барабар Петко с мъжете, реших да уча право като втора специалност. Не паралелно. На общо основание. В годината на държавните си изпити по международни отношения! Явих се на конкурсни изпити, по история и литература, заедно с дванайсетокласнички с вафли на косата. Изкарах много добър по литература, цитирайки Достоевски и Ивайло Балабанов. Мисля, че седящите до мен биха ме питали герои на кой филм са тези автори… Направих обща интерпретация. Не понасях да чета глуповатите им анализи в книжките „как да смаем професорите на изпитите по не знам си какво…“ По история също изкарах много добър. Падна се Самуил. Бях чела тази тема точно 5 пъти. Какво да кажа…
Дойде време да се запиша. Мисля, че бях от първите тази година, защото картината бе плачевна. Не искам да се хваля. Не ме хулете. Или правете го, все едно. Отиде да ме запише моят приятел. Не можело. Как така? „Не знам.“- каза той. „Ще ти дам на телефона ръководителката на бюрото.“
„СъжИлявам госпожице, има решение на Министерски съвет от 18-ти Май (изпитите ми бяха Април), в което не ни отпускат бройка за завършили бакалавър. Ако искатИ, изчакайте да видите платеното. Края на Август, някъде. ЩИ може да се запишИтИ с тези резултати.“
Защо платено? До вчера, по закон, можех да се запиша в по-висока от своята степен, една на брой, държавна поръчка. Демек имам бакалавър, имам право на магистър. Увериха ме в това, когато подавах документи Февруари (Решението е от Май месец! Повтарям). Четох правилници. Сори, Майкъл, next time! Така казваше един професор в Софийския.
Мой приятел, юрист, каза: „Можеш да ги съдиш. Те те лишават от право на образование. Не може решението да последва положените от теб изпити и платени такси на университета.“
Мога, приятелю, всичко мога. Мога и да ги съдя, ако платя на адвокат, мога и да запиша платено, мога и да се откажа. Всичко мога. Тук и сега.
Кажете, Вие, господин премиер, г-н Борисов, какво мога? Мога ли или не мога? Кажете Вие, г-н министър на образованието и науката? Споделете мнението си.
Ех, приятелю, твърде си талантлив за тук. Продължавай да търсиш. Може да изскочи нещо, поне за 600 лева. Кажи „наздраве“ на късите поли. Недей се притеснява. И твоето време ще дойде. Имам оптимизъм.
Like this:
Like Зареждане…
