Какво си мислят делфините, докато махат за сбогом

Какво си мислят делфините, докато махат за сбогом

Ако трябва да дам заглавие на книга, която ще наподобява „Алиса в огледалния свят“ и в която главния герой ще съм аз, чудя се как бих определила днешният свят. Може би „Додо в измисления свят“ или „Додо в морално олекналия свят“. Свят. Обруган, залисан, повърхностен, премрежен, закопал се на дъното на еволюцията. Има много варианти. Често мисля за нашата сладка цивилизация. Човекът като еманация на еволюцията. Ударил върха на хранителната верига и дъното на тоалетната чиния. Удавен в сълзите на прегладнелите и във виковете на изтерзаните. Удавен в собствените си телесни течности, които се сливат с океаните и преливат от септичните ями. Човекът е гадно животно. Но той дори не е животно. Мисля за този странен вид и поглеждайки отстрани човешкото си тяло, колкото и да твърдим, че е съвършенно, ми се струва все по-уродливо. Изродено, различно от всичко друго, което може да срещнете на тази планета. Несъразмерно, непригодно, гладно, и с очи винаги жадни за нещо, което да...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност