В началото на XXI век Земята продължава да се развива и изменя. Най-често промените са предизвикани вследствие на човешката дейност.
Климатът също се променя. Днес климатът на Земята се затопля много по-бързо в сравнение с други периоди от геоложката й история. Много експерти предвиждат, че до 2060 г. глобалното затопляне може да доведе до повишаване на средната температура на Земята с 2ºС. Това ще предизвика катастрофални промени във времето и микроклимата, ще увеличи площта на пустините, ще застраши и унищожи много екосистеми на сушата и в океаните. Вследствие на затоплянето ще започнат интензивно да се топят полярните ледници, морското равнище ще се повиши и много крайбрежни низини, големи градове и пристанища ще бъдат залети от водата.
Парников ефект
Учените смятат, че част от промените на климата се дължат на засилващия се парников ефект. Парниковите газове (въглероден диоксид, метан, азотен оксид и др.) са естествени съставки на земната атмосфера и имат жизнено важно значение за запазване топлината на Земята. Но когато тяхната концентрация е прекомерно увеличена, създават се условия за възникване и засилване на парниковия ефект. През последните 150 години парниковите газове са се увеличили с повече от 25%. Основните причини са обезлесяването, изгарянето на огромни количества изкопаеми горива (въглища, нефт) в индустрията и отпадните газове от автомобилния транспорт.
Горите често се определят като „белите дробове“ на планетата. Те поглъщат въглероден диоксид от атмосферата и отделят в нея големи количества кислород. Освен това листата на зелените растения изпаряват вода (транспорация), която връща част от водната пара в атмосферата.
Обезлесяването вреди не само на дърветата
Обезлесяването е резултат от изсичане на огромни площи гори – за дърводобив, за освобождаване на нови земи за земеделие, за добив на полезни изкопаеми или за изграждане на селища и пътища. За последните 40 години са унищожени 45% от световните гори, което намалява възможностите на Земята за пълноценно осъществяване на цялостния кръговрат на въглерода. това води до по-голямото му натрупване и задържане в атмосферата и последващо засилване на парниковия ефект.
Обезлесяването нанася катастрофални щети и върху биоразнообразието на планетата – унищожават се естествените местообитания на много растителни и животински видове, голяма част от тях дори напълно изчезват от лицето на Земята. Например изсичането на големи площи от азиатските джунгли е свило местообитанията на тигрите и е довело до силно намаляване на популацията им. В началото на XX в. броят на тигрите бил около 100 000, а днес те са по-малко от 8 000 екземпляра.
Глобалното затопляне и засушаване на климата на Земята ускорява процеса на опустиняване, който се развива в две посоки – разширяване на съществуващите пустини и унищожаване на почвената покривка във всички природни зони.
Пустинята Намиб
Човешката дейност, особено обезлесяването и прекомерното изтощаване на пасищата, са сред главните причини за унищожаването на растителната покривка на Земята и почвената ерозия. Корените на дърветата, храстите и тревите укрепват почвата и тя може да поема и задържа повече влага. Влажността на почвата е от жизнено значение за растенията, а растителността е първото звено от хранителната верига и е основа на живота на Земята. При унищожаване на растителната покривка, горният плодороден хумусен хоризонт на почвата се оголва и той е подложен на на разрушителната дейност на валежните води и ветровете. Почвата ерозира, а реките и езерата се задръстват от почвени седименти. Отмиването на хумусния хоризонт рязко намалява способността на почвата да задържа влага и да подхранва подземните води. Кладенците и изворите на свой ред пресъхват и предишните плодородни почви се превръщат в пустинни земи.
Източници: Енциклопедия География на света, http://www.theglobalalliance.org/, https://www.koshland-science-museum.org
