Sleeping Dogs – Ревю

4
Добави коментар
Windboy
Windboy

Sleeping Dogs – Ревю

24.08.2012
Публикувано в&nbspРевюта, Статии | 0

В много отношения екшънът Sleeping Dogs е добър пример за трънливият път, по който трябва да мине една игра, за да я видим най-сетне на витрините на магазините. Обявена преди повече от 4 години под името Black Lotus, криминалната игра смени името си на True Crime: Hong Kong през 2009 г., когато на нея се гледаше като на третата част в поредицата True Crime. Нещата обаче не потръгнаха и раздутият бюджет и поредицата от забавяния изчерпаха търпението на Activision.

Миналата година гигантът окончателно дръпна шалтера на проекта и се отказа от него, но съдбата все пак бе благосклонна към идеята на United Front Games и само няколко месеца по-късно Square Enix се заинтересува от играта. Японците взеха правата над нея и я обявиха като съвсем ново заглавие с името Sleeping Dogs поради факта, че True Crime си остана запазена марка.

Спящите кучета се събуждат

Между Square Enix и Activision се разигра сериозна полемика относно смяната на контрола върху правата, която стигна до там, че шефът на Square Enix US Майк Фишър нарече Боби Котик и компанията му „луди“ за това, че са се отказали от True Crime: Homg Kong. Доколко Sleeping Dogs е запазила влиянието на True Crime И доколко разполага със собствена идентичност е въпрос, на който няма да се спираме. Важното е, че след всички тези трансформации завършеният продукт е изненадващо приятен и въпреки отделните пропуски, мнозинството от онези, които посегнат към играта няма да останат разочаровани.

Историята в Sleeping Dogs се развива около полицая под прикритие Уей Шен, който има нелеката задача да се внедри в една от големите хонгконгски триади Сун Он Йе (моделирана по реално съществуващата групировка Сун Йе Он). Въпреки че колоритният китайски мегаполис сам по себе си е екзотично място, сюжетът ще бъде добре познат на всеки, който се е забавлявал с криминални екшъни или романи. В него съдбата на главния герой се преплита с тази на няколко фатални жени, намират се приятели, които винаги ще го подкрепят, както и такива, които нямат търпение да забият нож в гърба му, а залогът е честта, отмъщението и това да запазиш морала си докато си пробиваш път все по-нагоре към върховете на пристъпния свят.

С голи ръце срещу отворения свят

Трябва да признаем, че началото на Sleeping Dogs ни хвана неподготвени, при това в най-положителен смисъл. По време на първите няколко часа от играта Шен не разполага с огнестрелно оръжие и затова трябва да решава схватките само с помощта на бойните си умения. Решението определено е добро, при все че влиянието на хитове като Batman: Arkham City и Yakuza 4 прозира доста често. Момчетата от United Front упорито твърдят, че всякакви намеци за копиране на гъвкавата бойна система от приключенията на Човека-прилеп са безпочвени, тъй като техният собствен боен енджин е бил готов доста по-рано. Причината за обратната хронология е, че поради многото забавяния sleeping Dogs излезе доста сред хита на Rocksteady. Всъщност за да защити продукта си, Square Enix стигна до там, че викна в лондонския си филиал няколко дизайнери на Rocksteady, които да кажат мнението си по бойната система и да консултират подобряването й. Това всъщност няма значение, тъй като ръкопашните битки в Sleeping Dogs са доста ефектни, а фактът че Шен не разполага с арсенала на Батман и трябва да разчита най-вече на безмилостните си хватки и околната среда я прави още по-силна.

Някъде след три часа игра в света на Sleedping Dogs се появяват и огнестрелните оръжия. Честно казано, ако в този момент въздъхнете със съжаление, защото ви се е искало това да не става, ще ви разбера. При все, че куршумите са солта на всяка гангстерска игра, точно тук контрастът между отличната ръкопашна система и престрелките е доста силен и не е в полза на второто. Стрелбата не е достатъчно убедителна и като че ли никога не става толкова прецизна, колкото можеше и ни се искаше да бъде. Не че скоковете на забавен каданс, взети почти директно от Stranglehold на Джон Ву, не вдигат адреналина, но определено невъоръжените схватки са по-добрият компонент на бойната система. Сянката пада и от това, че веднъж станали част от геймплей, оръжията вече изместват значително ръкопашния бой и трудно може да продължите без тях. Очевидно е, че някои ситуации са създадени единствено с идеята за огнестрелни боеве и всякаква друга стратегия ще ви донесе единствено незабавна смърт.

Както подобава на игра с отворен свят, третият основен елемент на Sleeping Dogs са състезанията до различни точки на картата. PS3 геймърите навярно си спомнят, че именно студиото United Front е отговорно за популярния, макар и изненадващо труден в краткия си сингъл режим, карт рейсър ModNation Racers. Не е учудващо, че рейсинг моделът тук е добър и относително лесен за овладяване, а на всичкото отгоре усещането за скорост е солидно. Минус обаче е GPS системата, която определено не е най-добрата що се отнася до ориентирането ви по картата. Освен това както подобава на всяка open world игра и тук може да уплътнявате времето си с различни занимания като покер, караоке, залагания и бой с петли. Никое от тях не е особено интересно, но разлеченията са налице и при желание може да се разнообразите за малко.

Морална въпросителна

Култовият криминален филм In Too Deep от близкото минало отлично ни показва моралните и психологическите драми, които могат да застигнат един полицай под прикритие. За съжаление, въпреки че има основите за добра полицейска драма, Sleeping Dogs не успява да развие историята по най-добрият възможен начин. Един фундаментален проблем е свързан с факта, че по време на своя престой в подземния свят Шен с лекота изпраща стотици жители на Хонг Конг – кои виновни, кои невинни – на оня свят, без изобщо да се замисли и – което е по-важното – без това да има сериозни последици за играта. Очевидно е, че това наистина е само един развлекателен продукт, но няма как да не отбележим това морално двусмислие.

То бележи и сюжета на играта, като вместо да въведе някаква романтична любовна връзка за фон, Sleeping Dogs ни сблъсква с цели четири дами, които обаче не са нищо повече от второстепенни персонажи със задача да помогнат на героя ни да повиши уменията си или да изпълни една или друга мисия. Подобно на некрофила Сет от Red Dead Redemption в тези образи има потенциал за по-сериозно присъствие, но той не е развит. Това определено е пропуск, тъй като няколко големи холивудски имена като Ема Стоун, Луси Лу и Том Уилкинсън са дали гласовете си на героите в Sleeping Dogs.

Gameplay Video:

В много отношения Sleeping Dogs успява да уцели правилната посока – геймплеят е забавен и достатъчно разнообразен, графиката е прилична, а озвучението е отлично. Плюс това с изключение на вече споменатия Stranglehold и Kane&Lynch 2, екшъните, които ни пренасят в екзотичните китайски мегаполиси са доста малко, така че всеки, който жадува за такъв тип среда ще бъде доволен. Sleeping Dogs заслужава и похвала заради факта, че сред сериозни сътресения по време на производствения цикъл играта все пак е солидна и с обещана дългосрочна поддръжка. Да, тя не е съвършена, не е дори и близко до съвършенството, но въпреки това е добър начин да намерите още едно извинение за оставане вкъщи по време на големите августовски жеги.

Взето от Pcmania.bg