Хората говорят! | Мариана Стоилова – моята гледна точка

1
Добави коментар
hocus
hocus

Всички ли са маскари!

Алековата „присъда“, че всички са маскари, се е превърнала в едно от най-устойчивите клишета, които се повтарят преди избори. Според мен ограничаването на мисленето в рамките на това клише е вредно по много причини. Основната е, че води до „социално отшелничество“ на много смислени хора. Мода за интелектуалци и уж, мислещи хора е да са над „тези неща“, да не си цапат ръцете с политика.

Не съм съгласна, че всички са маскари, най-малкото, защото и аз съм кандидат за общински съветник и не се смятам за такава. Разбира се, може и да не се съгласите с мен, но понеже не с всички се познаваме лично, можем взаимно да станем жертва на помията и ла*ната, с които се залива всичко, което мърда в общественото пространство.

КОЙ „владее“ медиите? КОЙ не иска да има законодателство и съдебна отговорност за лъжи и измислици, които се леят на воля? Свестни хора има – познавам много такива, но повечето избират социалното отшелничество, защото не искат да си причиняват точно тази помия.

И как ви се струва? Кой има полза, свестните да се оттеглят от обществените дела – отвратителните или отвратените?

Имам и други аргументи против клишето за маскарите:

Много поколения го повтарят, т.е. това не е нещо ново и не се отнася само за последните 25 или 60 години!
Чувам го в разговорите си за политици и политика от приятелите си, които живеят в САЩ, Русия, Австралия, Бразилия, Великовбритания и т.н. Да не харесваме управниците си, не е нашенски патент!
Забравяте за голямата промяна, която настъпи през последните 10-тина години, промяна в общуването между избраници и избиратели. Технологиите позволяват да общуваме директно с избраните, а не с техните пиари. Можем да прочетем какво мислят по различни теми и проблеми директно, а не опосредствено, чрез медиите. Можем да ги познаваме почти лично през социалните мрежи, да познаваме тях, а не въображаемите им образи, съчинени от високоплатените политически рекламисти.

Сигурно има и други аргументи!

Мисленето не е забранено. Проверката на информацията – задължителна! Ако се научим да си формираме позицията и да даваме оценка на събития и хора, само на базата на първична и достоверна информация, ех, ще настане такъв живот. Всъщност, не знам какъв живот ще настане, но знам, че бозяно-помийно-лайняните разпространители ще останат без хляб!