Здравето е изключително важно и в лицето на затлъстяващо глобално население и редица патологии свързани с него, светът е по-загрижен отвсякога, а индустрията се развива с невиждани темпове.
От една страна това е страхотно – здравословният живот е на мода!
Трендът сред младите хора е да спортуват все повече и да водят активен начин на живот.
Пример за това е популярността на колелата в последно време. Или пък различните умни гривни, които мерят разнообразни показатели.
Основен двигател на този тренд, поне според мен, е напредъкът на информационните технологии.
Преди 15 години никой не знаеше какво е суперхрана. Единствените източници на информация са били списания и книги.
От друга страна обаче, трябва наистина да сме наясно какво точно представлява понятието здраве, преди да правим категорични заключения.
В днешно време информацията е изключително достъпна и е навсякъде. Буквално ни я навират в лицата.
Проблемът е, че когато плуваме в море от информация има и доста по-голям шанс да се удавим.
Поради това е напълно възможно в опитите си да помогнем със съвет, всъщност да объркаме някого. Или обратното, вслушвайки се в съветите на приятел, ние да навредим на собственото си здраве.
Всеки има по един загрижен приятел, който постоянно съветва близките си.
Сигурно сте го чували да казва нещо подобно на:
„От сладкото се пълнее!“
„Не яж плодове, защото имат фруктоза!“
„Вече 3 дни съм само на ябълки – виж как отслабнах!“
На практика, в зависимост конкретния контекствсеки един от тези съвети може да е, както добър, така и лош.
От сладкото се пълнее, ако приемаме повече калории отколкото имаме нужда.
Фруктозата е вредна в много (ама наистина много) големи количества, които не могат да бъдат реалистично достигнати чрез плодове.
Ябълковата диета може да причини отслабване… но не бих я препоръчал на никого, освен ако не се е озовал сам на остров и това е единствената ядлива храна.
Признавам си, че и аз съм тръгнал от там. И аз съм бил объркан от противоречива информация и статии със заглавия писани да привличат внимание.
Давал съм подобни съвети на близки и приятели.
Лесно се хващах на реклами, но в момента, в който се замислих какво точно стои зад понятието здраве, промених своя мироглед и започнах да гледам малко по-скептично на всеки продукт с гръмко име.
Преди да порицаете хората около вас, които редовно ви предлагат здравословен съвет, имайте предвид, че най-вероятно техните подбуди са породени от добронамерена заинтересованост за вас и вашето здраве.
А що се отнася до нас самите, важно е да знаем какво стои зад понятието здраве, за да можем да отсяваме добрите от не-толкова добрите съвети.
Какво точно е здравето?
Противно на масовата заблуда – да си слаб не означава да си здрав.
И обратното – това че някой е с наднормено тегло, не го прави болен.
Както винаги, когато искаме да отговорим на даден въпрос адекватно, е важно първо да установим правилната дефиниция на понятието, което ще разглеждаме.
В случая ще цитирам Световната Здравна Организация, според която здравето е:
Състояние на пълно физическо, ментално и социално благополоучие, а не само липса на болест, слбаост или неразположение. (бел. превод)
Обърнете внимание на липсата на плочки, вени по краката и наличието на определени храни в описанието.
Тази дефиниция не само ни подсказва, че противно на стереотипите, с които сме свикнали, физическото здраве не е свързано само и единствено с външния вид, но и изтъква още два много важни фактора – ментално и социално благополучие.
Здравето не е осезаемо понятие, което можем да докоснем или да държим в ръцете си.
То е функция на три фактора – физическо, ментално и социално благополучие.
Ето как аз бих изразил здравето математически.
ƒ(x)=α(PH) + β(M) + γ(S)
По-простичко синтезирано – то е свързано с всичко, което увеличава шансовете ни за оцеляване.
Колкото по-добре функционират основните системи на тялото, толкова по-здрав е един човек, защото шансовете нещо да се обърка и животът му да бъде застрашен са по-малки.
Освен в крайни случаи, здравословното състояние не може да се установи само с поглед.
Нужно е да се направят измервания в контролирана среда от професионалист.
Затова съществуват болниците и докторите.
Холестеролът, например, често се споменава, когато става дума за здравословното състояние на даден човек. Той е пряко свързан със здравето на сърдечно-съдовата система.
Повишеният холестерол също така може да е индикатор за редица други заболявания, като атеросклероза, диабет и дори алцхаймер.
Друг пример са нивата на различни витамини и минерали.
Или пък хормоналната среда на даден организъм.
Солта често е демонизирана от медиите, но всъщност човешкият организъм се нуждае от сол и тоталната й липса в диетата може да доведе до хипонатремия.
Недостигът на натрий в кръвта може да доведе до мускулни спазми, крампи и слабост, а когато е причинен от сериозно клинично състояние дори и до кома.
За сметка на това има групи от хора, които трябва да внимават със солта – например хипертониците.
Когато лишим дадена ситуация от контекст, се появява огромен риск да дадем погрешен съвет.
Здравето в ментален и социален аспект
Вземайки под внимание външни фактори като: стрес, недоспиване и чистотата на околната среда, става още по-сложно.
Тези примери са свързани основно с физическото здраве, но според СЗО, здравето има също ментален и социален компонент.
Менталното здраве е нещо, за което не се говори достатъчно във фитнес средите.
Тук спадат всякакви разстройства, които могат да варират в степента си на сериозност.
Най-лошото е, че подобни състояния, често остават незабелязани, тъй като самият индивид не осъзнава, че има проблем.
Хранителните разстройства са по-популярни в групи от хора, които са заинтересовани от здравето си.
A Climate Change Concept Image
Например бодибилдърите, състезателите в категориите фитнес, бикини и мъжка физика често се спрягат за златен стандарт на здраве.
Те са с нисък процент подкожни мазнини, с добре развита мускулатура, спортуват активно и се хранят здравословно (каквото и да значи това).
Интересното е, че в тези групи от хора хранителните разстройства са често срещани.
Същото важи и за някои видове обсесивно-компулсивни разстройства свързани с външния им вид.
Понякога стресът, предизвикан от спазването на здравословна диета – постоянното мислене и умуване къде, кога и какво да ядем, може да се окаже по-нездравословен от самата диета.
Не на последно място, социалното благополучие също се счита за част от човешкото здраве.
И има защо.
Това включва условията, в които се раждаме, израстваме, работим и живеем. От значение са също така и развитието в ранна детска възраст, достъп до социални институции като болници и училища; безработицата, приобщаването към обществото и т.н.
Всеки един от тези фактори може да има ефект върху нашето физическо здраве.
Защо здравните съвети не са оправдани
При положение, че съществуват толкова много фактори, които едновременно влияят на здравето ни, няма как да дадем адекватен съвет без да поставим нещата в контекст.
Малко неща на този свят работят в абсолютни стойности – нищо не е само черно или бяло.
Здравните съвети често са генерализации и не винаги са базирани на научно-потвърдена информация.
Когато някой ни даде подобен съвет, логично е да питаме защо.
По-конкретно, винаги трябва да се запитаме защо това е актуално точно за мен?
След като ни бъде предложено обяснение, можем сами да проверим в интернет какви са последствията и за кои групи от хора се отнасят.
И не на последно място – понякога отнема дълго време преди актуалната информация да достигне до професионалистите.
Класически пример е митът, че яйцата са вредни за здравето.
Предложеният механизъм на действие е, че яйцата влияят негативно на холестерола, който е свързан със здравето на сърдечно-съдовата система.
В последствие това твърдение е отхвърлено и опровергано многократно (цък и цък).
Въпреки това средно 17 години са необходими на научната медицинска информация да достигне до GP-тата.
Имайки предвид, че първо е нужно установяването на научен консенсус, който процес може да отнеме десетилетия, реално можем да сме абсолютно сигурни за малко неща.
Сега си представете колко време отнема докато някаква качествена информация достигне кварталното GP в някой малък град?
Какво трябва да запомним?
Здравето не е осезаемо понятие. То е функция от физическото, ментално и социално благополучие на индивида.
Здравословните съвети често пъти не са обосновани с с нужния контекст, за да разберем дали са подходящи за нас или не.
Дори когато става въпрос за прости неща – например дали яйцата са вредни за здравето, отнема десетилетия преди да има научен консенсус и информацията да достигне до здравните професионалисти или крайния потребител.
Използвани Цитати
Boirie, Y., Dangin, M., Gachon, P., Vasson, M.-P., Maubois, J.-L., & Beaufrere, B. (1997). Slow and fast dietary proteins differently modulate postprandial protein accretion. Proceedings of the National Academy of Sciences, 94(26), 14930–14935. Retrieved from http://www.pnas.org/cgi/doi/10.1073/pnas.94.26.14930
Contopoulos-Ioannidis, D. G., Alexiou, G. A., Gouvias, T. C., & Ioannidis, J. P. A. (2008). Medicine. Life cycle of translational research for medical interventions. Science (New York, N.Y.), 321(5894), 1298–1299. http://doi.org/10.1126/science.1160622
Dawber, T. R., Nickerson, R. J., Brand, F. N., & Pool, J. (1982). Eggs, serum cholesterol, and coronary heart disease. The American Journal of Clinical Nutrition, 36(4), 617–25. Retrieved from http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7124663
Kerksick, C. M., Rasmussen, C. J., Lancaster, S. L., Magu, B., Smith, P., Melton, C., … Kreider, R. B. (2006). The Effects of Protein and Amino Acid Supplementation on Performance and Training Adaptations During Ten Weeks of Resistance Training. Journal of Strength and Conditioning Research, 20(3), 643–653.
Morris, Z. S., Wooding, S., & Grant, J. (2011). The answer is 17 years, what is the question: understanding time lags in translational research. Jrsm, 104(12), 510–520. http://doi.org/10.1258/jrsm.2011.110180
Mosley, P. E. (2009). Bigorexia: Bodybuilding and muscle dysmorphia. European Eating Disorders Review, 17, 191–198. http://doi.org/10.1002/erv.897
Paul, G. L. (2009). The rationale for consuming protein blends in sports nutrition. Journal of the American College of Nutrition, 28 Suppl(4), 464S–472S. http://doi.org/28/4_Supplement_1/464S [pii]
Preamble to the Constitution of the World Health Organization as adopted by the International Health Conference, New York, 19-22 June, 1946; signed on 22 July 1946 by the representatives of 61 States (Official Records of the World Health Organization, no. 2, p. 100) and entered into force on 7 April 1948. The Definition has not been amended since 1948.
Ricciardelli, L. A., & McCabe, M. P. (2004). A Biopsychosocial Model of Disordered Eating and the Pursuit of Muscularity in Adolescent Boys. Psychological Bulletin, 130(2), 179–205. http://doi.org/10.1037/0033-2909.130.2.179
Sauvaget, C., Nagano, J., Allen, N., Grant, E. J., & Beral, V. (2003). Intake of animal products and stroke mortality in the Hiroshima/Nagasaki Life Span Study. International Journal of Epidemiology, 32, 536–543. http://doi.org/10.1093/ije/dyg151
Scrafford, C. G., Tran, N. L., Barraj, L. M., & Mink, P. J. (2011). Egg consumption and CHD and stroke mortality: a prospective study of US adults. Public Health Nutrition, 14(2), 261–270. http://doi.org/10.1017/S1368980010001874
Simons, K., & Ehehalt, R. (2002). Cholesterol, lipid rafts, and disease. The Journal of Clinical Investigation, 110(5), 597–603. http://doi.org/10.1172/JCI16390
Sultan M. Babar. (2013). SIADH Associated With Ciprofloxacin. The Annals of Pharmacotherapy, 47(10), 1359–63. http://doi.org/10.1177/1060028013502457
