„Фалшив герой“ – SHASH.BG Медии|Политика|Общество

1
Добави коментар
Ivan_Nachev
Ivan_Nachev

Факти:  Стотина човека блокираха движението на бул. “Драган Цанков” в София пред сградата на БНР. Повод за протеста им е свалянето от ефир на предаването “Деконструкция” на Петър Волгин. Събитието беше организирано във фейсбук за 12 ч от няколко журналисти – колеги на Волгин.

Сред протестиращите бяха и много политически лица, сред които евродепутатът от левицата Илиана Йотова, бившият депутат от БСП Борис Цветков, неуспелият кандидат за народен представител от столетницата Борислав Цеков, както и лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов. В подрепа на Волгин пред БНР дойде и председателката на Асоциация “България – Русия” Светлана Шаренкова.

Протестиращите скандираха “Оставка” и издигат лозунги “Деконструкция в ефир”, “Истината не може да бъде арестувана” и др.

Припомняме – вчера управителният съвет на БНР реши да бъде преустановено излъчването на предаването “Деконструкция” с водещ Петър Волгин. Мотивите за решението са, че водещият допуска в предаването едностранчиво представяне на фактите, има липса на обективност и многообразие на гледните точки, като при коментари изгражда позиции без да допуска опоненти по темата, се казва в официално изявление на УС на националното радио.

Размисъл: Признавам, че не споделям политическите убеждения на Петър Волгин. Не разбирам нито начина му на правене на журналистика, нито едностранчивото представяне на фактите, нито изразните средства, с които си служи. Намирам предаването му, позициите и подхода му за крайни, неаргументирани и често – грозни. Той е един от хората, които въведоха и институционализираха безобразните епитети от типа на: “толерастия”, “умните и красивите”, “евронахалство” и прочее думи, обидни за интелекта и мисленето и на този, който ги изрича и на тези, които, обезверени и отчаяни, “кълват” на тях. Имала съм хиляди поводи да се обидя лично на Петър Волгин, макар и да не се познаваме. Но определено попадам в кръга от хора, които той откровено обижда от трибуната, предоставена му от държавното радио – и протестирах срещу Кабинета “Орешарски”, и на референдума за електронно гласуване гласувах с “ДА”, и смятам, че единственият път за нормално развитие на България минава през Европа, не харесвам Путин и политиката му, меко казано, всъщност го смятам за опасно явление, не вярвам и не споделям клишето за “братушките”, “освободителите” и прочее – точно обратното – вярвам, че няма как да си националист и русофил едновременно; че и айфелова кула си сложих на профила във фейсбук като знак за съпричастност с французите след атентата в Париж и за убитите журналисти в “Шарли Ебдо” страдах и не смятам, “че са си го търсили”. Абсолютно, безапелационно и безпрекусловно влизам в категорията, от хора, които Волгин нарича какви ли не, най-мекото определение, което може  би било “лишена от собствена мисъл овца” и “политкоректна комсомолка от нов, десен тип”. С други думи не мога да бъда обвинена в симпатии към въпросния журналист, нито към предаването му. Друг е въпросът, че журналисти като Волгин не могат да ме засегнат, имунизирала съм се, дори рязко ми се вдига самочувствието, че не мога да попадна в кръга от хора, които харесва.

Не разбирам защо обаче националното радио реши да превърне този журналист в жертва и зорлем да го качи на пиедестала “репресиран”, “неудобен”, “герой”. Извинявайте, уважаеми членове на управителния съвет на БНР, ама това беше излишно, непремислено и плоско действие. Първо, защото това прилича на цензура. Няма да Ви напомням онази мисъл на Волтер, който е готов да умре, за да могат онези, с които е несъгласен да изразяват на воля мнението си. Сигурна съм, че я знаете. Второ, защото има хора, които споделят възгледите на журналиста Петър Волгин. И те също са граждани и предполагаеми данъкоплатци. Тоест и те имат своя дан за така обсъжданата издръжка на националното радио. И трето, но не на последно място, направихте го по-значим, отколкото е. Че покрай него “анестезирахте” и разни позабравени кандидати за политическа слава.

Никой не печели от спирането на “Деконструкция”. Освен Волгин. Който днес яхна уволнението си. И шепа wanna be политици и лидери на мнение. Спомнете си стария физичен закон, който гласи, че “всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие”. А сега си спомнете Волен Сидеров и целия му политически път до момента. Припомнете си как се “втърдява” електоратът му всеки път, когато безобразното му поведение срещне по-сериозен обществен отпор. Не случайно Сидеров се държи точно по този начин винаги преди избори. Защото ясно си дава сметка, че една част от обществото ще поиска линч за личността му, така удобно нему, за да бъде герой и единствен носител на истината за друга част от обществото. Колкото повече те мразят едните, толкова по-настървено те обичат другите. Винаги работи. ДПС също са чудесно доказателство за този стар политически прийом. Пееш “Кой уши байряка” на турски, мнозина българи започват да кълнат турския етнос, а не политическата клика от ДПС и хоп… представителите на турския етнос излизат да гласуват обединени срещу “лошите българи, които ги мразят”, а не за ДПС. Толкова е плитко, а винаги се намира кой да клъвне.

И накрая – аз лично не споделям и възгледите на журналиста Димитър Цонев, не харесвам, че по време на неговото предаване обществената телевизия се превръща в трибуна на КОЙ, ужасена съм от начина, по който институционализира медийните бухалки на задкулисието… Но – моля Ви, моля Ви, моля Ви, БНТ, не спирайте това предаване. Нямаме нужда от още един “фалшив герой”.