Дъщеря на баща си… или нещо повече?

Дъщеря на баща си… или нещо повече?

„Дивите животни и Дивата жена са застрашени видове“ – Клариса Пинкола Естес, Бягащата с вълци

Колкото повече навлизам в дебрите на психотерапията, толкова повече ми прави впечатление ролята на бащата в семейството. Толкова книги се изписаха за майчинството и за връзката майка и дете и колко е важно през първата година на бебето майката да е до него. И все се случва така че татковците остават някак си настрани… така е и в семействата. Жената е домакинята, гледа децата, работи, чисти, готви, а мъжа… той нещо прави някъде… може и в стаята да е, но като че ли го няма. Абдикирал е от отглеждането на децата, оставил е жена си да се оправя с всичко.

Каква дъщеря отглежда отсъстващия баща?

Само се огледайте и ще я видите – тя е фатална съблазнителка, изключителна домакиня или преуспяла бизнес дама. Тя е съвършенна! Е, поне на пръв поглед. Защо е избрала да тръгне по трудния път на съвършенството и се е отказала от истинското си Аз, което се е родило, за да обича и...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност