Любовта е корона, но също и кръст
Написал го е Халил Джубран в „Пророкът” – една от най-чувствените творби, осмелили се да рисуват връзката ни със Съвършеното. Роденият в Ливан през 1883 г. писател, поет и художник е по-различен от останалите мъдреци, които познаваме и на които се възхищаваме. За 48-те години, прекарани на този свят, Джубран създава около дузина недебели творби. Но всеки ред от тях е сякаш предизвикателство за цял един наш живот. Например този: Насладата е химн на свободата, но не е същинската свобода… Пак е от „Пророкът”.
Защо душата реагира на всяка дума на Халил Джубран, питаме Анастасия Манлихер. Посланията на „Пророкът”, казва тя, помагат да се замислим за същинските житейски ценности. Затова изведнъж се оказваме в друго измерение, докато четем… Измерението на душата.
В търсене на точно този ефект Анастасия ни предлага интересен експеримент. На 22 януари 2016 г., петък, от 19 ч. в залата на Чешкия център в София тя ще чете за нас страници от „Пророкът”. „Миналата година – разказва ни, – имаше прожекция на филм, направен по това произведение. Изпаднах по съвсем естествен начин в медитативно състояние в киносалона. Бях заредена и вдъхновена с дни наред след това.”
Анастасия решава да пресъздаде на живо същата тази магия. Разчита на превръщащите се в ключ за всяко наше състояние умозрения на Халил Джубран, но също и на собствения си глас. Именно гласът е способен да отключи усещанията ни, да ни потопи в медитация. А нейният наистина притежава тази особена сила да успокоява, да те повежда навътре… Знаят го всички, които са я дочували в радиоефира или са били на някоя от релекс сесиите ѝ напоследък.
Но да се върнем към извора на цялото това вдъхновение. „Има хора, които надскачат времето и пространството и дърпат поводите на човешката еволюция – продължава Анастасия. – За мен Джубран е сред тези гении. Във всяка глава от „Пророкът” се нижат перлени огърлици. Това, с което ме поразява цялото произведение, е именно факта, че то засяга всички важни сфери в живота ни и звучи без време. Актуално е сега, било е актуално преди и ще бъде актуално.”
Джубран написва „Пророкът” през 1923 г. Посветена е на мъдреца Алмустафа, който чакал кораб да го върне на родния му остров. Склонява обаче, преди да отпътува, да говори на местните за „онова, което вече вълнува душите”. И така започва едно удивително пътешествие. Към това, което крием в себе си. Към просветлението.
Изпълнената с умозрения книга постига огромен успех. Преведена на повече от 40 езика, най-вече тя прави така Халил Джубран да е един от най-четените в света поети след Шекспир и Лао Дзъ. Години по-късно излиза и „Градината на Пророка”, своеобразно продължение на първата творба.
Вдъхновенията на Халил Джубран са няколко. Изтокът с неговата красота и умозрителност е най-голямото. Сам е християнин-маронит, като една от първите книги, която са му чели на глас, е Библията. Но детството му е нещастно, белязано от бедност. След като стъпва на крака в Щатите, се връща в Ливан, за да учи арабска литература. През годините изучава и изобразително изкуство в Париж. Никъде не се вмества в правилата. Затова и католическата църква го отлъчва. Но пророкът в душата му говори ли, говори…
За да подсили ефекта от думите в „Пророкът”, Анастасия е включила в своето четене-медитация и още нещо – звука на тибетски купи и гонг в изпълнение на живо от Христо Владимиров. Тя казва, че това ще ни позволи да сме много по-дълбоко в себе си. В синхрон със съдържанието на книгата.
Точно от нея ви предлагаме няколко щриха и сега… Четете думите бавно, оставете ги да се разлеят във вас – подобно струята вода, която изтича от чучура на планински извор. С разликата, че напояват самата ни душа!
Вие сте добри тогава, когато сте в сговор със себе си.
Добри сте тогава, когато сте съвършено будни в речта си.
Добри сте тогава, когато крачите към целта твърдо и смело.
Добри сте тогава, когато се стремите да раздавате.
Що е злото, ако не добро, изтерзано от глад и жажда?
Краси Проданов, www.facebook.com/SlncevaHrana
(Цитатите са от „Пророкът”, изд. „Фама”, превод Мария Коева)
