Конгрес на БСП на 7/8 май, няма да се кандидатирам за лидер | Temaonline.bg

1
Добави коментар
Temaonline
Temaonline

Конгресът на БСП ще се проведе на 7 и 8 май в НДК, лидерите не се избират, а се предлагат, чувам, че някои се самономинират – аз не искам да съм от тях, в това няма да участвам- съобщи Михаил Миков  след заседанието на Националния съвет на партията, посветен на предстоящия Конгрес и на текущи проблеми.

Партията ще премине пълен цикъл на отчетно-изборните събрания. Повечето членове на НС предпочетоха конгресът да е през май, подчерта той. Обсъждахме две групи въпроси-общополитически и такива, свързани с предстоящия конгрес, посочи лидерът на БСП.

Важно е да се очертае курса на партията – лява и социална политика, да се обсъди политическата платформа, защото България има нужда от друга политика. Дясното управление нанася сериозно поражение върху държавността – социалната, правова и демократична държава са изложени на тежки изпитания, има сериозно поражение върху институциите и др. Бяха приети комисиите, които ще работят по основните документи, предвидено е да има и поетапно докладване за перспективата пред БСП, ще приключи и отчетно-изборната кампания с избирането на нов председател и нов състав на Изпълнителен съвет. 150 социалисти ще избират един делегат на конгреса, уточни Миков.

Положението в странатаВ момента в България има една афиширана стабилност, но не се говори за обедняването, продължи той. Все повече недоволство предизвикват различни проблеми сред обществото, например, в здравеопазването. Редица нови промени ще увеличат разходите на хората за здраве, което е израз на дясната политика – целта е да се намалят средствата, плащани от Здравната каса и да се натоварят хората, включително и тези със здравни осигуровки. Състоянието на общинските болници е тежко.

Консумацията на властта копае все по-голяма пропаст между хората и институциите. Все по-малко хора вярват, че решенията се вземат от легитимните органи на държавата, а не с SMS-и, телефонни обаждания и приятелски вечери в едно или друго заведение.

„Все повече расте убеждението, че решенията се вземат в рамките на странни, извънконституционни формати. Така хората разбират, че все по-малко зависи от тях, след като органите, които избират, практически немогат да упражняват правомощията си според духа и разума на Конституцията и законите”, посочи Миков.„За това допринася и често пренебрежителното и демонстративно отношение, като се тръгне от министър-председателя, мине се през поведението на отделни министри и др. Слушам министъра на здравеопазването, в скандалния случай ваксините, за тях закона е някаква административна подробност”, допълни още той.

Има влошена ситуация при медиите – пример за това е свалянето на предаването „Деконструкция” по БНР и на предаването за ваксините на Валя Ахчиева по БНТ. Прави впечатление постоянното настояване за промяна в Конституцията от страна на мнозинството – за нас задачата е да отстояваме демократичната, социална и правова държава, отсече Миков.

За управляващата коалиция

Дългото внушение, че няма ляво и дясно в политиката означава, че може да си на власт и в опозиция едновременно, каза Миков в коментар на поведението на властта. Това износва доверието в парламентарното представителство, обобщи той.

Управляващото мнозинство представлява механичен сбор от икономически интереси, чиято основна цел не е да осигури добро и правилно управление, а да бъде активен участник в усвояването на публичен ресурс.

„Очевидно е, че въпреки многото говорене за стабилност, в управляващата коалиция се усещат трусове. От началото на мандата, въпреки резултатите на местните избори, има сериозно напрежение. То е пораждано не само от скандали, но и от вътрешни разломи в управляващата коалиция”, посочи Михаил Миков.

По думите му, причината за това не са единствено политически. „Нито странното поведението на бутикови партии от типа на Реформаторския блок, нито поведението на АБВ, нито раздора вътре в Патриотичния фронт, са от естество да нарушат сериозно стабилността на управляващата конструкция. Те нямат голямо значение за стабилността ѝ, защото тя не се гради на политически принципи и не представлява нищо повече от разпределение на порции власт”, коментира Миков и допълни: „Все по-несериозни изглеждат опитите на отделни по-малки играчи сред управляващите, да извиват ръцете на по-големите си партньори, за да имитират политическа активност, заеманите на някакви позиции и не на последно място да се опитват да се предпазват от отговорността за начина на управление в страната, както и да се дистанцират от управлението, в което те участват”. 

А какво става с ЕС, какво става с Шенген и каква е нашата позиция, запита той. И зададе поредица от въпроси: Кой плаща, къде е европейската солидарност? Не е достатъчно да се каже, че ние ще се присъединим към консенсусни решения? Къде е националният интерес?, запита Миков.

За съдебната система

Никой не постави въпроса многократно поставян от нас – как Висшият съдебен съвет реализира отчетността на съдебната власт. Парадоксално е, че за пръв път от въвеждането на този институт, тази година ВСС дори не си направи труда да внесе годишния отчет за дейността на съдебната власт в Народното събрание.

„Когато попитах освободената говорителка в коридора на събранието, а го казах и от парламентарната трибуна по време на дискусията за промените в Конституцията: „Вие ще внасяте ли тази година доклада, защото срокът Вие е май месец?”. Тя отговори: „Не знам”. Никой не поставя въпроса защо ВСС не се отчита”, посочи Михаил Миков. „Иначе темата със СМС-те от сутрин до вечер тече в публичното пространство”, допълни той.

„Според него, не трябва да се оправдават нерегламентираните контакти между изпълнителната и съдебната власт. „Много често, особено в законодателния процес, се наблюдава засилен интерес от представители на съдебната власт. Ние трябва да бъдем достатъчно устойчиви, като народни представители, а не само като опозиция. Трябва да знаем, че законодателната власт е достатъчно независима от интересите, които могат да се появят в съдебната власт”, коментира още председателят на БСП.

 

За вота на недоверие

Създадени са групи, които да започнат работа по мотивите на вота на недоверие към правителството – каза още Миков. „Започнахме консултации, проведохме разговори с две политически групи, като очакваме и „Атака” да прояви интерес към консултациите. Уточнена беше и темата”, уточни той.

Миков заяви, че темата на вота ще бъде здравеопазване, но призова да не се разбира като единствено и само свързан с скандала около ваксините. „Той е част от тази правителствена политика, която в бързи темпове унищожава здравеопазването в България, убива достъпа до здравеопазване, дори и на тези, които най-изрядно си плащат здравноосигурителните вноски”, коментира Миков. „Размиването на границите между лявото и дясното се превръща в постоянно налаган стереотип на политолози и социолози. Има отчетливи опити на много партии и политици да се размие класическото разграничаване между леви и десни партии. Целта е да се елиминира поставянето на политически алтернативи и да се превърне политическия процес в технология”, допълни още той. За вота на недоверие към кабинета говори още и Атанас Мерджанов. Според него в момента се формулират мотивите към него, но е очевидно, че проблемите в здравеопазването се трупат като лавина. А онова, което се случва с ваксините може да бъде прието като тежко предупреждение към ръководството на МЗ за нарушенията, които са допуснати, заяви Мерджанов.

За кандидатурата на Ирина Бокова

Кандидатурата на Ирина Боковa за генерален секретар на ООН има реален шанс, мълчанието на правителството обрича страната ни да изгуби невероятно признание. Забавената, неизяснена позиция, все повече накърнява възможностите представител на нашата страна да заеме този престижен и важен пост, който е едно признание за поколения български дипломати”, посочи Миков.

По отношение на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка, той посочи: „България продължава да заема страна без това да е наложително, още по-малко да съответства на националния ни интерес. Нужна е една по-голяма предпазливост и дипломатичност, мислейки за мястото на картата, на което се намира България“.

За президентските избориДнес имаше предложения за изработване на предизборна програма за президентските избори и това не се прие, тъй като това ще бъде отговорност на новоизбрания Изпълнителен съвет през май т.г., отговори на въпрос на медия Атанас Мерджанов.

Има достатъчно демократичен ред за предлагането и избирането на кандидат за президент, добави той. И нито потвърди, нито отрече за евентуална кандидатура на Янаки Стоилов за държавен глава. Конгресът трябва да се занимава с политиките на една партия, с проблемите на гражданите, заключи Миков.