Харалампи, по-известен като Хари Миронов, се наведе напред и издърпа лоста на ръчната спирачка, когато автобуса наближи спирката. След това се изправи и взе чантата си, отстъпвайки кабината на ортака си Митко. Докато Митко се приготвяше да застъпи, Хари се огледа в голямото огледало за задно виждане. Въздушните спирачки изсвириха, когато другият шофьор ги изпробва. Хари отново се огледа. Вече имаше сиви косми, но кафевите преобладаваха все още. Брадата му беше поизбледняла и също леко посивяла, но не толкова от възрастта, колкото от умора.
Очите му бяха онова, което го издаваха, че остарява, а не толкова неговите 52 години. Това бяха сиви очи, с тъп поглед и равнодушни, заобиколени от бръчките на работещ мъж, чийто пораснал син не му се обаждаше, и чиято щерка се сещаше за него само по празниците. Мъж, който бе изгубил своята съпруга, с която бяха заедно от 26 години, от рак преди една година и два дни.
Хари потупа Митко по рамото:
– Лека смяна, приятелю – каза му той, правейки се, че му пука.
Митко му отвърна по същия начин:
– Лека почивка, ортак. Ще се видим утре.
Вратите на стария “Икарус” се събраха зад гърба му като акордеон и той премигна срещу морното софийското слънце. Проби си път през тълпата стари бабички и деца бързащи за училище на спирката и спря с тялото си един нахалник, който се опитваше да предреди всички. Евтината зелена боя на пейката и раздробения бетон смесен с асфалт на спирката перфектно пасваха на настроенитео му.
Летният въздух бе пропит с жега и влага. Докато вървеше на три преки от неговата малка къщичка, той се почувства така сякаш е в сауна. Мина покрай старата си “Волга” паркирана пред гаража. Не я караше вече толкова често, най-много веднъж седмично за да иде да напазарува в някой от големите вериги супермаркети за следващата седмица. Или за да посети по-голямата си сестра Мария, която бе омъжена за счетоводител в Нови Искър. Заедно с тях и децата им отпразнуваха рождения й ден преди седмица с малко тържество в двора на къщата им в Нови Искър, като едва бе успял да се спаси от жената, с която се опитваха да го сватосат. Нищо лично, но Хари просто не бе в настроение.
Той свали тъмносиния си униформен панталони бялата риза и отми дневната пот с един студен душ. Облече се в дънки и светлосиня риза – имаше цели кашони с подобни от службата, бели и светлосини – и си взе една бира от хладилника, сядайки с нея в ръка пред телевизора. Все му беше тая какво ще гледа, само за да не чува тягостната тишина на самотата в къщата му.
Седеше на кожения си фотьойл и отпиваше от бирата. Все още не бе направил особено отчетливо бирено коремче, но ако продължаваше с това темпо, скоро щеше да му се наложи да си купува нов размер панталони. Зелените очи на починалата му съпруга се взираха в него от една снимка в рамка. Никое разцъфнало цвете не можеше да се сравни с красотата на жена му в деня на сватбата им. Тя беше негова спътница през целия му живот, през ваканциите им, през тежките моменти, когато родителите му бяха починали, по време на дипломирането на децата им. Сега му бяха останали само тези снимки в рамки из мебелите.
Хари затвори очи за да си почине и тъкмо се унасяше в дрямка вече, когато звънецът на входната врата се раздрънча.
Той избърса лигите, които бяха потекли в крайчеца на устата му с гърба на ръката си и се изправи, като допи остатъка от бирата си. Погледна през шпионката на вратата и видя племеницата си Диди да стои отпред, дъщерята на сестра му Мария, дъвчейки дъвка и шавайки нетърпеливо. Той й отвори.
– Диди, какво правиш тук?
– Здрасти, чичо Хари. Може ли да вляза? – тя се шмугна покрай него без да дочака позволение и нахлу в хола с цялата си тийн енергия, която разпръскваше наоколо. Но Диди не беше сама – веднага след нея нахлу още едно момиче, слабичко тъмнокосо девойче с големи кафеви очи и белези от акне по едната си буза. То беше облечено в жълта лятна рокличка с тънки презрамки през бледите си рамена и с дължина малко над коляното. На Хари му трябваше цяла минута преди да я разпознае.
– Милена, нали така? От рождения ден?
Тя погледна към пода, а срамежливата й усмивка остана полускрита от дългите й плитки.
– Да, господине.
– Влезте… сядайте – покани ги той със закъснение. – Щеше ми да знаех, че ще идвате. Някой иска ли бира?
– Но ние навършихме 18 само преди няколко месеца – отбеляза Миленчето.
Гласът й бе също толкова срамежлив, колкото и усмивката.
– Ами не знам, не сме ли малки да пием алкохол?
Хари се зачуди дали не го будалкаше нещо.
– Точно за бира не сте… – каза той.
– Мда, за други неща също не сме… – каза Милена палаво, сядайки на дивана и кръстосвайки крака в глезените.
Тя постави ръце в скута си, където показалците й нервно започнаха да потропват.
– В щатите не е позволено да употребяваш алкохол до 21 години – каза тя.
– Е, да, но ние не сме в щатите, за наш късмет.
– Да ,така си е… Аз ще донеса бирите – каза Диди и скокна.
Тя отвори хладилника и извади три бири.
– Ще се справиш с една бира, нали Миленче?
– Предполагам – тя взе бутилката от протегнатата ръка на Диди и отпи малко несигурно.
Диди подаде бутилка и на чичо си Хари и седна до приятелката си на канапето. Тя доближи бутилката до устните си и погледна чичо си над бутилката с присвити очи. Тя беше малко по-уверена от приятелката си Милена, но не прекалено и все пак повече, отколкото мъжете в тези дни обичаха да виждат у една жена. Имаше носа на семейството си, същият като този на майка й и чичо й, с леко разширени ноздри, но не прекалено за да загрозяват лицето й, а напротив – правеха го екзотично и волево.
– Чичо Хари – започна Диди…
– Какво мога да направя за теб, Диди? – Хари взе дистанционното и намали звука на телевизора за да може да чува племенницата си.
Милена отново се бе вторачила в пода.
– Става дума за момче – каза Диди.
– Имаш ново гадже ли? Какво стана с онзи, с който излизаше? Росен беше, нали?
Диди поклати глава.
– Аз говоря за Милена. Има едно момче, което тя харесва.
– О…
Милена обви колената си с ръце без да вдига поглед. Върховете на пръстите й побеляха..
– Но Милена мисли, че няма шанс с него. Той е студент в УНСС. Запозна се с него покрай една наша приятелка от училище – той й е братовчед.
Хари се чудеше защо самата Милена не разказва всичко това, но щеше да е грубо ако попиташе. Момичето изглежда беше болезнено срамежливо. Дори на рождения ден миналата седмица тя остана сама през повечето време, затова му трябваше един момент за да я познае.
– Това момче казало на нашата приятелка Юлия – братовчедка му – че излиза само с по-опитни момичета, които знаят какво правят. Нали се сещаш… в леглото!
Хари измуча.
– За секс ли говорим? Не трябва ли Милена – съжалявам, миличка, не исках да говоря така, сякаш те няма тук – но не трябва ли да проведеш този разговор с родителите си?
Хари бе имал разговор за секса със сина си и не беше толкова зле. Момчето всъщност вече знаеше повечето от нещата, за които Хари му даде информация.
– Тя няма нужда от лекция за птичките и пчеличките – тросна се Милена. После си пое дълбоко дъх: – Има нужда от практика!
Лицето на Хари почервеня. Той отпи още една глътка от бирата си за да прикрие смущението си.
– Тя има нужда от някой, който да й помогне да изгуби девствеността си – проговори отново Диди, гледайки го право в очите. – Ти беше женен близо 30 години, чичо Хари. Имаш опит. И ще се държиш добре с нея. Тя иска ти да й бъдеш първият!…
– КАКВО? – Хари внезапно скочи на крака, гледайки ту едното, ту другото момиче, сякаш се бяха побъркали. Той дори не помнеше как е станал. – Искате аз да…
– Тя каза, че ти си бил много мил с нея на рождения ми ден…
Хари си спомни, че просто я беше поздравил, когато бе дошла, но нищо повече…
Милена започна да плаче. Тя събра лице в шепи и захлупи с тях лицето си.
– Не, недей, не прави това – Хари погледна към племенницата си за помощ.
Диди скръсти ръце. Хари забеляза за пръв път, че тя има татус-розичка от вътрешната страна близо до лакътя й. Бодлите й бяха кървавочервени.
– Така ли ще я оставиш да си изплаче очите? Тя има нужда от помощ, има нужда от теб!
Хари разпери отчаяно ръце.
– Ти не искаш да го направиш с мен – проплака Милена. – Мислиш ме за грознааа!…
– Не, не е това! – Хари седна на дивана близо до нея. Достатъчно близо за да подуши парфюма й, някакъв цветен аромат. – Аз просто не те познавам добре. И си толкова млада…
– Не съм дете!
“За мен горе-долу си” – помисли си Хари.
– Погледни ме. Спри да плачеш и ме погледни!
Милена обърна глава към него.
– Вземи това! – Хари й подаде салфетка и изчака да си избърше лицето. – Не можеш ли да си намериш някой на твоята възраст за това? Сигурен съм, че е пълно с момчета, които искат да бъдат с теб. Не искаш да правиш любов с един застаряващ мъж като мен.
– Ох, моля те. Не си толкова стар, чичо Хари.
– Остави момичето само да отговаря. Е? Сигурно познаваш някой, който би искал да прави любов с теб. Може би някое момче от твоето училище…?
– Не искам да го правя с момче – каза Милена. – Искам за бъда с мъж! Мъжете казват “да правим любов”, а не “да се чукаме”. Точно както ти направи преди малко.
Хари докосна за момент рамото й, но бързо отдръпна ръката си.
– Мъжете не говорят за “приятелство с бонуси”. Мъжете ги е грижа за човека, с който са. Точно както теб, когато си бил женен.
Тя не плачеше вече, най-после бе събрала кураж за да говори сама.
– Трябва истински мъж за да превърне едно момиче в жена. Момчето не може да го направи.
Тя се протегна и го погали несигурно по бедрото. Тя намеше идея какво прави. Но дори така неочакваната топлина от ръката й върху бедрото му разпространи възбуда и затопли слабините му. Той почувства как кура му започна да нараства, търкайки се в дънките му, сякаш се пробуждаше от дълъг сън, изпълнен с лудост и сигурност, че плесницата на живота е готова да му се стовари с пълна сила. Той постави ръка върху нейната. Кожата й беше нежна и гладка. Тя го погледна с големите си кафеви очи сякаш го питаше дали това е редно. Сякаш искаше разрешение да продължи. Очите й бяха изпълнени с несигурност. Дъхът на Хари заседна в гърлото му. Той бавно премести ръката й от бедрото си върху издутината в скута си. Диди се изправи.
– Благодаря ти, че помагаш на приятелката ми, чичо Хари! – тя бръкна в чантичкатаси и извади оттам снопче кондоми и ги остави на масичката. – Радвам се и за двама ви. Ще ви оставя насаме сега. Миленче, нали знаеш къде е спирката на автобуса?
Момичето кимна без да извръща поглед от Хари.
– Добре, ще ти звънна по-късно – Диди затвори вратата внимателно след себе си.
С треперещи пръсти Милена смъкна едната искрящожълта презрамка от рамото си, но Хари я спря.
– Ако ще го правим, нека го направим, както трябва.
Той се изправи, взе кондомите и ги прибра в джоба си.
– Ела тук.
Той се наведе и я вдигна от дивана. Милена обви ръце около врата му и зарови лице в гърдите му.
Беше лека като перце, топла и нежна, и без никакви грижи. Той я сложи на двойната спалня, която бе споделял със съпругата си толкова години и отстъпи назад за да я погледне. Тя лежеше по гръб, гледайки го. Кичур коса бе паднал върху лицето й.
– Сигурна ли си?
Тя кимна без да говори.
Той седна на леглото и постави ръка на шията й, приплъзвайки я до ушето й. Тя със сигурност бе една малка сладурана. Искаше му се да можеше да каже, че няма да й се наслади, но не можеше.
Устните й бяха отчасти разтворени, когато се срещнаха с неговите. Съвсем леко ги докосна за да се увери, че ще е добре посрещнат. Тя не реагира, само се отпусна леко назад.
– Всичко наред ли е?
– Не спирай – прошепна тя.
Той я целуна отново и усети как гърба й се изви в арка. Устните й се стегнаха, а после тръгнаха срещу неговите. Бяха влажни, но колебливи. Езикът й си проби път към устата му. Една плаха ръка се плъзна по ръката му и стигна до рамото му. Прегръдката й се стегна, ноктите й го деряха през тениската. Той обгърна с ръка гърба й и я придърпа към себе си. Гърдите й се притиснаха към него през лятната рокличка, нежни и пълни едновременно, двойно изкушение точно под дъха му. Той се дръпна назад, протегна ръце, хвана презрамките на рокличката и докато я гледаше в очите, свали презрамките по рамената й. Предната част на роклята й се свлече надолу заедно с презрамките. Две равни полукълба от изкусителна нежност се взираха в него. Зърната, кафеви и еректирали, бяха щръкнали като две червени пламъчета на върха на пълните й, сочни цици. Ареолите им, малко по-тъмни на цвят, гладко се бяха разпрострели около тях, подчертавайки ги. Тази гледка го възбуди повече от очакваното.
Тя се сви леко на леглото, изчерви се и попита:
– Не ти ли харесва това ,което виждаш?
Сърцето му препускаше толкова бързо, че едва успя да прошепне в отговор:
– Напротив, много ми харесва!
И като се събуди дъртия му гъз беше засмукал чаршафа!
