Не се чувствам потомък на роби, а на достоен и горд народ. Затова съм длъжен като такъв да направя следното лично изявление, с което не ангажирам никого, освен тези, които искат да мислят като мен, следователно не се чувстват наследници на роби. Случайно попаднах на злобния текст на „академик“ Петър Иванов: ,http://e-vestnik.bg/24373/prof-peta… който за пореден път оправдава мнението ми, че неговата „институция“ съществува, само за да храчи срещу законните институции. Когато работиш в частно „институция“, можеш да си позволиш да бъдеш угодник на общественото мнение. Но истинските институции служат на истината. Трябва да кажа на „академика“, че терминът поданик си е най-точен за положението на българите. Да, те са били дискриминирани, но не виждам някой да отрича това. Просто се обсъждат конкретни термини. Освен това проблемът не е в това, че сме съжителствали за добро или лошо с някого, а че това е било насилствено отнемане на държавност и обществени водачи и принизяването на всички до нивото на поданици с ограничени права. За да бъдем точни, във времето, което дискутираме обаче, са съществували и християни със специални задължения към тази чужда държавност и поради това привилегировани до известна степен спрямо останалите българи, които вие напомняте, че са били рая. Във всички времена империите са си служили с една човешка слабост, която в модерни времена бихме нарекли конформизъм. Да, за съжаление тази империя не е поставила християните в равноправие с мюсюлманите, а по-скоро режимът може да се квалифицира като търпимост, често нарушавана от изблици на фанатизъм, за което свидетелстват житията на новомъчениците за вяра. Но ако българите бяха поданици на Акбар, император на моголите в Индия, при когото не се е събирал поголовният данък за немюсюлманите и толерантността към различните религии е била много голяма, по-добре ли щеше да е за нашата история? Следователно основният проблем не е и в това. Защото при кардинал Ришельо във Франция френските селяни не са живели по-добре материално от българските, като са били подложени на не по-леки данъци и тегоби от войни и епидемии. Хугенотите са се радвали по-скоро на търпимост (обаче след Нантския едикт), отколкото на прегръдки от страна на католиците. Но френските селяни са си имали държава и френски елит, като къртовският им труд е отивал за издържане на френски институции. Докато по това време Ришельо създава Академията за поддържане на френския език и литература, в нашите земи нещата са по-други. Защото си нямаме нито държава, нито собствен елит. Още по-лошо е, че сме били и под чужда гръцка духовна власт. Държавността и собствени духовни институции са най-доброто нещо за един народ като колективна индивидуалност и гаранция за неговото бъдеще и развитие, нещо като свободата, въздуха и водата за отделните индивиди. Възстановяването на българските духовни институциии и българската държавност са били основните насоки на Българското възраждане. Срещу бездържавността и чуждата духовна власт са се борили те, а не срещу робство. Но за да въстане един народ, той трябва да бъде раздразнен и да се накара да не търпи повече липсата на държавност. Затова е бил изкован и терминът „робство“ Така че истинският проблем си е бил точно това, че сме били чужди поданици (не роби) на империя под чужда религия, поради което са и били дискриминирани и доста унижени. Още по-лошо е, че сме били във вътрешността на империята и сме били далеч за проникването на европейските нови идеи, които идват у нас по-късно. Тези неща се знаят и никой не ги отрича. Благословени са нашите свети борци за държавност, защото ако бяхме изчакали до по-късно, щяхме да споделим участта на арменците. Или искате в „Отвореното писмо“ да се опише всичко. За това си има място и се нарича многотомна история на България. Но кой в днешно време да чете. Всеки предпочита да му се угажда от удобни „академици“, които служат единствено на политиката, а не на науката и истината. Друг е въпросът, че ние не можем да избягаме от постоянното усещане, че някой непременно иска онова минало, което спира нашия устрем към бъдещето ни на горд и достоен народ, да се поддържа живо, заедно с овчите страхове на робите по дух.
PS: Да допълня, че „академик“ Петър Иванов много добре знае, че „Отворено писмо“ е подписано и от учени от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Но нагло премълчава този факт и насочва храчките се срещу определени институции, които като истински приемници на Българското книжовно дружество не приемат неговата академична титла. Това явно му е трън в очите. По мое скромно мнение самото съществуване на „институцията“ на „академик“ Петър Иванов е антидържавна дейност, защото в никоя нормална държава не биха търпели частни сенки на истинските институции с истинска история. Това е унижение за България. Ако зависеши от мен наказанията за това нямаше да са никак леки. Нищо лично. Мнение на обикновен гражданин.
Like this:
Like Зареждане…
Related
